„Сън в лятна нощ“ в Израелската опера

За пръв път от може би година и половина Израелската опера направи оригинална постановка, при това в стила, в който я познаваме: театър, в който се пее на професионално високо ниво. За целта бяха мобилизирани най-добрите местни певци. Някои бяха повикани от чужбина, други върнати след „скоропостижно“ пенсиониране. Целта е не да адаптират чужда постановка на опера към израелската сцена, а да създадат собствен, продаваем зад граница продукт. И наистина вече има доста голям интерес към тази постановка. Става въпрос за „Сън в лятна нощ“ на Бенждамин Бритън, която е провокирана за създаването си от „Кралицата на феите“ на Хендел, също по мотиви от пиесата на Шекспир.

За тези, които бяха дошли с нагласата, че ще гледат постановка по музика на Менделсон, първият половин час на представлението беше разочарование, но много скоро навлязоха в тона на спектакъла. „Театър в театъра“ доста се приближаваше до риалити-шоу, но на площадката на Холивуд през 1935-а година, когато Макс Райхард е снимал своя, станал класически филм по тази пиеса на Шекспир. Появяваха се и кадри от филма, а най-вече от преминаването по червеното килимче на творците му при получаването на наградата „Оскар“ в 5 категории. Впрочем филмът е бил забранен във фашистка Германия и всички територии, които тя е завладяла. Лично за мен, на постановката й липсваше поне половин месец още репетиционен период, за да бъдат добре слепени отделните епизоди, някои от които бяха блестящо измислени, много смешни или лирични и прекрасно изпети.

Заслужава да бъде отбелязано постижението в пеенето на контратенора Алин Харари в ролята на Оберон и танцуването му и цялата романтична атмосфера, която успяваше да създаде на сцената с всяко от появяванията си. А този артист отдавна е пенсиониран. Всъщност неговото „холивудско въплъщение“ беше на „режисьора“. Но не е ли точно Холивуд машината за създаване на розови сънища както в лятна, така и в зимна нощ? Всъщност и Идо Реклин,истинският режисьор успя в това отношение. А и изискванията към него бяха много големи, защото се знае,че е от можещите творци. Познат е с постановката на опера по Ханух Левин - израелски драматург, който сякаш няма нищо общо с операта. За успеха много помогна и младият  33-годишен диригент Даниел Коен, който дни преди премиера е дирижирал същата опера в Италия, също при голям успех.

В ролята на Титания видяхме призната първа сила на израелската опера Хила Баджо, която и тук бе несравнима. Играеше себе си като примадона, която харесва доста по-млади мъже, докато летния дух превръща в магаре един от безуспешните й ухажори. На афиша тя е снимана с истинско магаре до себе си, а на сцената целият етюд на срещата й с магарето и нейното влюбване в него бе много смешна. Може би малко бяха предозирани секс-сцените в целия спектакъл, но Шекспир без мръснички изрази и намеци няма да е Шекспир! Още повече че при операта на Бритън се пеят истинските стихове на големия драматург, а не либрето по тях.

Струва си да се отбележи и театъра, който „сценичните работници“ спретват за първите артисти и примадоната. Маските им са култови за американското кино - Чарли Чаплин, героите от „Вълшебникът от Оз“, каубои , пожарникар и т.н. Това бе режисьорското тълкуване и то не влизаше в противоречие с целия спектакъл, макар че малко го отдалечаваше от Шекспир. И всичко това при минималистичен декор, за което сценографът Йоран Карми получи адмирации от всички. Нали все пак спектакълът е предназначен за продан и е важно лесно да бъде пренасян със самолет!