„Макбет“ на Шекспир без думи – с това ни изненада израелският театър „Гешер“, който в Тел Авив наричат „руския“. Един неочакван прочит на класическата драматургия с необичайни изразни средства в границите между акробатика и сценична фехтовка, преминаващи през класически балет, бални танци, та дори нещо като художествена гимнастика, но с необичайни уреди – дълги тояжки вместо бухалки и ластици вместо ленти.
Режисьорът-хореограф Сергей Землински от Русия е наблегнал на необичайното, шокиращото. В ролята на Макдъф видяхме Александър Сандрович – актьор с ръст около метър и четиридесет, но не джудже, а съвсем съразмерно развит, дори с прекрасно телосложение на културист или поне на спортист, доколкото част от спектакъла игра гол до кръста. Той е лауреат на поне 10 международни конкурса за театър и кино. Неговата партньорка Рут Ресюк със същия ръст дори не правеше впечатление на ниска. Двамата танцуваха прекрасно, а в сцената на убийството – нейното и на бъдещото ѝ дете, Ресюк показа с танц истински драматични страсти, достойни за монолог. „Мамо, а кога ще започнат да говорят или поне да пеят?“, попита момченцето, седящо пред мен, някъде на половината на спектакъла. То бе влязло да гледа въпреки изричното предупреждение, че спектакълът не е подходящ за лица под 18-годишна възраст. Всъщност и част от възрастните не бяха подготвени за повествование с тези, еклектични в своя сбор, но силно въздействащи като общ резултат, изразни средства.
Много еротика и чувственост имаше в танците на Макбет (в ролята Пирас Насар) и неговата половинка (Рони Ейнаф), станалата нарицателно „лейди Макбет“. Жаждата за власт и сексът се преплитаха и сякаш ни убеждаваха, че имат единно начало, като след убийството на приятеля от детство, а по-късно и семеен приятел Банко, нещата изгубиха предел и бяха доста натуралистични. Момента на полудяването и смъртта на лейди Макбет бе изтанцуван перфектно.
Специално трябва да бъдат отбелязани и две масовки. Едната бе танцът на тримата приятели от детство Крал Дънкан, Макбет и Банко (Йосиф Марман, Йонатан Лансман и Лиор Шапков), в изпълнение на деца от подготвителната студия към театъра. В спектакъла това бе контрапункт на всяко от убийствата. Децата показаха отлична сценична фехтовка, при това без да докоснат нито за миг сабите си, при пълна тишина. Втората, отново повтаряща се като препинателен знак масовка, бе на вещиците и орисниците. Много интересен похват бе изобразяване на силата на съдбата и на човешките действия да ѝ се противопостави, показани като човек, впрегнат с ластик, който се опитва да скъса това, което го прави марионетка. Всичко това под странната музика на Павел Акинкин – повече ритмическа или приличаща на вопъл, при това изпълнена от жив оркестър. Постановката на „Макбет“ без думи е част от експерименталния театър в рамките на „Гешер“, наред с „Гъливер“, при който зрителите са снабдени с очила за 3D изображения и така плоският декор „оживява“.
Национално турне с мисия – срещи с млади хора, които търсят посока. Така холивудският актьор Димитър Маринов описва своите пътувания из страната, в рамките на които представя автобиографичните си книги "Към сцената" и "Към екрана" . Силистра също посрещна твореца с отворени обятия. По време на специален уъркшоп с настоящи и бъдещи..
Продължават концертите "По Владигеровски", организирани от къщата музей "Панчо Владигеров" в София. С пет нови събития се отбелязва 20-ата годишнина от откриването на постоянната експозиция на културния институт със съвременен поглед към традицията, завещана от българския композитор и пианист. Вторият концерт, "Страници от музикалното наследство:..
В историческата рубрика "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" разказваме за една от звездите на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в средата и втората половина на 20. век - сопрана Лиляна Кошлукова. На 1 юни се навършиха две десетилетия, откакто тя напусна този свят. Всеки, който я е гледал в блестящите..
Започнаха тържествата по повод 60 години от създаването на Театър 199 . Кулминация на празника ще бъде поставена с представлението "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев. Пиесата е поставена за пръв път в театъра през 1986 година. Ходих 4-5 пъти в Гърция, за да проучвам, да усетя атмосферата, разказа пред БНР Стефан Цанев, който е..
В края на месец май българското клавирно дуо "Атмосфери" прелетя до Бразилия, за да изнесе два концерта. Поканата към Александра Дичева и Мила Михова е отправена от на известния бразилски дирегент Клаудио Коен, с когото са работили заедно в Пазарджик. Маестрото ръководи оркестъра към Националния театър "Клаудио Санторо" в столицата Бразилия. С този..
През седмицата при голям интерес Клубът на дейците на културата във Враца представи стихосбирката "И ето ме…" на поетесата Петя Иванова. Срещата премина изключително емоционално, с много усмивки и сълзи, породени от искрената изповед на авторката и обичта на многото почитатели, които се оказа че има във врачанския край. Петя Иванова е родена в..
В предаването "Алегро виваче" ви срещаме с носителите на призове в допитването "Музикант на годината 2024". Галаконцертът се състоя на 12 май 2025 г. в Първо студио на БНР. Събитието беше под патронажа на председателя на Народното събрание на Република България - доц. Наталия Киселова. Галаконцерт "Музикант на годината 2024" - видеозапис..
От древността до наши дни за степента на цивилизованост на едно общество може да се съди по пазарите, гробищата и отношението към възрастните хора...
От вчера в Израел има извънредно положение. Затворено е международното летище. Не работеха училищата, поликлиниките, банките и административните служби...
Понякога е по-добре да оставиш две деца да се бият, вместо да ги разтървеш. С тази аналогия на 5 юни Доналд Тръмп на практика обяви провала си в..