Фламандските полета или как и защо не трябва да забравяме уроците на историята

Най-голямото гробище в Западна Европа се намира във Фландрия. Това сякаш ни напомня за пореден път, че войната е нещо страшно, а разединението не води до положителни решения. Фламандската част на Белгия, като и други райони по света, се стремят към независимост, но тук историята ни дава своите поуки.

Полякинята Хелена Бурджи запознава посетителите с историята на гробището, организира семинари, на които децата от различни точки на света се срещат през лятото и се учат от грешките на историята. 

„Намираме се в най-голямото в Западна Европа военно немско гробище от Втората световна война, извън Германия. В град Ломо, където сега се намираме, са погребани повече от 40 хиляди души“, разказва тя.

Бурджи посочва, че в момента в Ломо има 33 хиляди жители - тоест по-голям брой загинали от живеещите сега в града.

Гробището е издигнато през 1946 г. Белгийското правителство решава всички загинали по време на Втората световна война и които са били погребани безразборно, навсякъде из Белгия, да бъдат събрани на това място.

На въпрос защо точно Ломо е мястото, избрано за това монументалното гробище, Хелена Бурджи обясни:

„Много са причините. На това място в Белгия имаше достатъчно голяма територия, на която да се отдаде нужното внимание на загиналите във войната. Това беше земя, унищожена от войната. Не забравяйте, че това е най-голямото гробище от Втората световна война, но има и погребани от Първата световна война над 500, които са прехвърлени от гробището Леополд. Естествено много хора реагираха остро при изграждането на това гробище, заради погребаните германци, сякаш чувствата на местните бяха наранени, понеже Германия прегазва Белгия и те не искаха германците тук. Доста жестоко звучи, но това е, което имаме днес, различни националности.“

На това място има и нещо като крипта, където лежи красиво изваяно мраморно тяло, олицетворяващо загиналите във войната, а до него е вечният огън.

„Това е мястото за молитва, където човек да се замисли за случващото се по света. Едно припомняне за войните и ужасите, които носят със себе си.  Виждате статуята, но тя сякаш няма лице и това олицетворява незнайните войни, които са загинали. Аз лично бих го нарекла „универсалния войник на света“, разказва Хелена Бурджи.

След като през 1946 г. е построено това гробище, в началото на 50-те Германската комисия за грижа на военните гробове, взимат това място и издигат тази крипта.

„Повечето пари идват от дарения, а малка част от правителството. Това е международно гробище - има хора от цял свят и те имат правото да са тук за вечни времена. Криптата сега е празна и това голямо пространство го използваме за представяне на изложби, обучения“, казва полякинята.

Гробището заема 16 хектара, но под всеки кръст има двама погребани.

„Ако трябваше да се постави кръст поотделно за всеки един - тогава щяхме да говорим за двойно по-голямо гробище. Не всеки сме успели да идентифицираме. На всеки ред, във всеки сектор има и незнайни войни. 15 са националностите, които сме открили до момента. Повечето посетители си мислят, че са само германци, но не - тук има унгарци, белгийци, италианци. 6000 са незнайните войни и това е доста голям брой“, обяснява Хелена Бурджи.

„Но виждате ли, дали сте бил добър, лош, дали сте бил бял, черен, тук няма значение - всеки е изгубил близък, брат, сестра, майка, баща. Нашата задача е да покажем тези 20 000 кръста. Не трябва да ги гледате като кръстове, а като 40 хиляди жертви. Всички те са имали своите мечти, желания, но болшинството са били родени в неподходящото време и на неподходящото място“, казва тя, но добавя: „Естествено тук има и хора, които са извършили военни престъпления. Виждате, че тук имаме и от най-лошите хора.“

Най-младият загинал и погребан на това място е 15-годишно момче, което е участвало във военните действия. А най-възрастният е загинал на 81 години. Погребани са и 63 жени, които са изпълнявали административни функции по време на войната.

Това гробище е поука за нашето общество, подчерта Бурджи и добави, че когато гледаме фламандските полета не трябва да забравяме за ужасите и безсмислието на войната.

Още по темата чуйте в звуковия файл.