Вечният глас на Тракия: Недялка Керанова... последното интервю

Недялка Керанова (1941-1996) няма нужда от представяне. Достатъчно е да си припомним песни като „Караджа дума Русанки”, „Хранила мама, гледала”, „Стоян в механа седеше”, „Заради тебе Гроздано”, „Марко Дафинка продума”... Повече от пет десетилетия нейният глас звучи по БНР, а незабравимите ѝ тракийски песни продължават да вълнуват слушатели, почитатели, музиканти. Певица с активна изпълнителска кариера през втората половина на ХХ век, феноменални гласови данни и певческо майсторство, ненадминато и до днес. Съвсем заслужено определят Недялка Керанова като явление в народната музика, „царица на сватбарската песен”, „черната перла на Тракия” или „българската Ела Фицджералд”, както я нарече кларинетистът Петко Радев. Определението „народна певица” напълно приляга на изпълнител като Недялка, защото тя е сред най-уважаваните гости на семейни празници, селищни събори и концертни участия. Посрещана и аплодирана от хиляди почитатели в страната, присъствието ѝ се превръща в истински празник, а за тракийците в Пловдивско, Първомайско, Чирпанско, Карловско, Сливенско и други региони на Тракия, Керанова е най-желаният и обичан изпълнител. Пее с часове по сватби и панаири, в препълнени зали и стадиони, където ценители на народната музика документират певческите изяви и срещите с нея.

За Недялка Керанова е писано и разказвано неведнъж от изпълнители, родственици и специалисти, записите ѝ се споделят в съвременните социални и музикални платформи. Вече 22 години след нейната кончина има едно празно пространство в медийната среда – думите на голямата тракийска певица от първо лице. И днес Златният фонд не разполага с такъв звуков документ. Неотдавна запис от личния архив на журналиста Николай Чапански предизвика слушателски интерес – последното интервю с Недялка Керанова. Част от емоционалния разговор, записан на аудиокасета в края на живота ѝ през 1995 г. се излъчва за първи път по БНР.

Недялка Керанова е родена на 24 април 1941 г. в село Татарево, Хасковско. Произхожда от бедно семейство, чийто основен поминък е земеделието. Баща ѝ Тодор Керанов бил прочут сватбарски музикант, цигулар в оркестъра на Рамадан Лолов. След участие в преглед на художествената самодейност в Хасково започва нейната активна певческа дейност. Изявява се с най-популярните сватбарски групи в Тракия – Първомайската, Садовската, Леновската. През 1956 г. е приета в Пловдивския окръжен ансамбъл, а от 1960 до 1968 г. е солистка на Държавния ансамбъл „Филип Кутев” – период, който тя определя като „най-фаталната грешка” в живота си. След напускането на състава пресата излиза със заглавие „Птичка в клетка не стои”.
Певицата се отдава изцяло на участия с тракийски оркестри, основно в Пловдивския край. Развива звукозаписна дейност в радиото и „Балкантон”, записва с оркестрите на Коста Колев, Петко Радев, Емил Колев, с Леновската и Садовската група, съпровождат ѝ музиканти като Атанас Вълчев, Хари Асенов, Тодор Пращаков, пее с оркестър „Канарите” и Конушенския оркестър. Има издадени три дългосвирещи плочи с милионен тираж. Награждавана е със златни медали от фестивали в чужбина, от надсвирванията в Дълбок извор и Стамболово. Най-голямата награда за Недялка Керанова е признанието на публиката и многобройните слушателски отзиви. От 2015 г. в Минерални бани, Хасковско се провежда конкурс на нейно име. Песните ѝ продължават да се пеят и записват от млади изпълнители, подражатели на този певчески стил.

Борислав Геронтиев, писател:
„С внушителната си изява като народна певица Недялка Керанова е ярко олицетворение на безмерната щедрост на природата. Певицата придава на всяка своя песен специфична орнаментика на първичната мелодия. По този начин песента веднага става „нейна“.

Тодор Пращаков, акордеонист, композитор, диригент:
„Работил съм с нея като акомпанятор и аранжор. Където и да пее, винаги е посрещана с обич. Имало е случаи, в които певици и певци са предлагали песни от своя репертоар, за да прозвучат по-добре, изпяти от Недялка Керанова.“

Проф. д.изк. Лозанка Пейчева, етномузиколог:
„Сватбените маратони извайват гласа й, който постепенно от мецосопранов достига до дълбините на контраалт. Недялка Керанова пее не само „с уста”, а с гърло, с диафрагма и цялото тяло. Една от тайните на този уникален глас е пренасянето на подходи от свиренето в пеенето. Смъртта й слага край на истинска революция в сватбарското народно пеене в България, което без нея поема по нов, „комерсиален” път.“

Антония Иванова, дъщеря:
„От творчество ѝ се интересуват основно професионалистите. Обикновено хората обичат да ровят в личния живот на известни личности. Майка ми беше натоварена с много човешки съдби. Това е най-откровеният и естествен човек, когото познавам. Песента „Караджа дума Русанки“ е посветена на мен. В записа тя променя текста – детето се казва Люцканчо и изведнъж става Антония. Това е свързано с една много голяма любов между майка ми и баща ми, която е останала неосъществена и аз съм плод на тази любов.“

Николай Чапански, радиожурналист, автор на книгата „Песните на Недялка Керанова”:
„Познавах Недялка в годините, когато беше самотна, позабравена и огорчена от живота. Тъгата надвиваше радостните мигове в ежедневието ѝ. Интервютата, които съм правил в дома ѝ, започваха със сълзи на очите и горчилка от разочарованията. Същата тази жена, която се е радвала на огромна обич от хората, виждах и опознах в друга светлина, струпала хиляди грамофонни плочи в апартамента си. Жената със силен и особен характер, железен и бунтарски дух, това беше Недялка Керанова.“

Голямата тракийска певица умира на 22 юни 1996 г. в Пловдив на 55 години, преживяла звездна певческа кариера и тежка житейска съдба.

В звуковия файл можете да чуете част от последното интервю с Недялка Керанова, спомените на дъщеря ѝ Антония, големия внук Недялко, както и думи на кларинетиста Петко Радев и Тодор Тодоров.