Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Островът на глиненото ангелче" - разказ-притча за домашния остров, където с любов научаваме децата на добро

Серги Гьошев: Децата учат от бабите и дядовците, докато родителите връзват бохчата на живота

Детето е кълбо от "защо"-та, върви и пита. Имаш ли какво да отмотаеш, за да му намотаеш - на този въпрос журналистът търси отговори

"Островът на глиненото ангелче" - фрагмент от корицата

Ръкавици не са ти потребни, когато човек докосва истински неща като земята и спомените, но ако се наложи да пипаш тръни, сложи си ръкавици, за да не те докосват те.“ Това е написал Серги Гьошев в книгата си „Островът на глиненото ангелче“, която определя като книга за възрастните, не за децата. Авторът гостува на предаването "Нощен хоризонт". 

През 39 преживявания и близо 40 илюстрации на Паро Фереджанов, под формата на разказ-притча книгата засяга темата за възпитанието на децата и на какво можем да ги научим. Там можем да прочетем, че думата щастие има "много голям покрив", а радостта е още непораснало щастие. Разказът е диалог между дядо и неговата внучка, защото "в дядото има малко повече натрупване и той е всеотдайният човек, родителите имат други задачи – да връзват двата края на бохчата на живота". 

Гьошев има 30 години журналистически опит. 17 години е бил водещ на предаването „По-близо до небето“ по програма „Христо Ботев“. Автор е на пиеси за деца, поставяни в държавните куклени театри в Добрич, Плевен и Габрово.

Често човек си остава само тленно тяло, защото в детството му не е имало кой да го изпълни с дух 

Заглавието на книгата е метафора, пояснява Серги Гьошев. „Твоите длани могат да са островът. Градината може да е островът. Апартаментът може да е островът. Всичко е остров“, смята авторът. Според него всеки един любящ възпитател се намира в ситуацията на сътворението на първите хора от Бог, защото „пред него има едно парче плът и той трябва да му вдъхне душа – от своята.“

"Раждането на едно дете е биологичен акт – ражда се тленна плът. Често пъти човек си остава точно това – едно тленно тяло, едва се отмества, той си остава на земята, въобще не може да се отлепи. Колкото е да го повдигаш, това е положението и причината е една единствена – не е имало човек до този човек в неговото детство (много са важни първите десет години), не е имало човек, който да моделира, да намотае, да изпълни тая плът с дух, съзнание, полезни навици, добродетели, с чувство за добротворност и полезност. Не е имало такъв човек“, допълва Гьошев.

"Не си самичка в този живот, ситнежо малък. И да не ги познаваш, в теб живеят много близки хора, дремуцат си, ала щом ти потрябват на бързо ще се разсънят. Ще се опитаме да ги повикаме навреме, защото ако много дълго спят, ще си умрат съвсем, както са изтлели телата им, но още докато растеш, ще свършим тази важна работа, а не като вържеш кост, както казваше дядо ми, а сега, сегичка, когато си глинено-пластелинена и вярваш на тези, които ти правят закуската", е написано в книгата. "Ама ако ти нищо не правиш, а си кусаш и си търчиш само към лесното, Божията щедрост ще залинее в тебе и ще стане така, че хем си имала нещо, хем си го загубила преди да го опознаеш и оползотвориш. Господ много обича тези, които правят видимо дареното от него и се радва, щом и на тебе ти е радостно и доволно, че си успяла в нещо. В нашия род имаме опит в напипването на даденото ни от Бога. Начинът е един - работа, действия докато сам разбереш в какво те бива. Стане ли ти хубаво, че точно по този начин си намерил себе си и усетиш залъка си като заслужено сладък, значи предишните са попривършили работата си с теб", допълва Гьошев в посланията си. Защото е убеден, че "Господ дава на всекиго сили, таланти, да има движение на духа и на ръцете – той винаги трябва нещо да създава и във всичко да носи себе си".

Откакто свят светува доброто е норма, а злото - плевел

Всеки трябва да има семеен, домашен остров, на който задължително с любов на детето да му се казва, че пътят е един – правият път, убеден е Серги Гьошев. „Защото нито едно общество, откакто свят светува, не взема за мяра и градиво в своето съществуване злото. Доброто е нормата, злото е плевелът. Затова трябва още от малко човекът около детето да го научи, той самият да го предпазва от тези плевели, да го научи него да ги вади из корен.“

„Детето е кълбо от защо-та. То върви и пита. И ти имаш ли нещо да отмотаеш, за да му намотаеш? Това е всъщност големият въпрос“, подчертава Серги Гьошев. Според него няма маловажен въпрос или въпрос, който да е съобразен с възрастта на детето.

Човек трябва да обновява земята на душата си, както напролет предците ни са обновявали земята с надежда, казва още журналистът. "Разказва се една случка за една баба, която знаела как да повика, да стопли земята, да повика слънцето. Това го правила на всеки първи март - взимала момченцето, благославяла го, отивали на нивата, заравяли живите въглени в земята и тя казвала: "Сега Господ ще ни помогне да се родят царевица, да се родят хубави дървета, плодове да има и т.н. Детето гледало бабата, защото е било в ляпавицата, в калта са заривали тези въглени - те са шумяли, те са съскали, те са угасвали много бързо, как така ще стопли земята? Детето казало: "Ей, каква баба имам. Тя знае, тя може да стопли земята и да повика слънцето". И чак след години това дете разбирало, че не става въпрос за земята, тая, която ражда картофите, царевицата и плодовете, а за земята на душата."

Само здраво стъпилият на земята може да се издигне към небето

"Дядото се опитва да въведе детето в невидимия свят, в света на Бог и на светците и му разказва в достъпен вариант. Но му казва, че Бог е бил и човек, и винаги Бог, че светците са били хора, но които по-бързо, изпреварили са другите в приближаването си до небето. Те са по близо до небето, те са хората от небесната земя", разкрива още от сюжетите в книгата си Серги Гьошев. По думите му, човек трябва да се стреми да се издига към небето и да бъде по-близо до Бога и до духовното:

"Цял живот на човека не стига, за да се подготви с добродетели, с нетленни стоки, както казват в Евангелието, за да се издигне по-близо до Бога. Цял живот не стига и до сетния ден ще бъде така."

Не може човек да иска да се издигне към небето и да не е стъпил здраво на земята, отбелязва Гьошев. „Защото ние сме тук изпратени, тук да се утвърждаваме, тук да растем в добродетели, в душата си и тогава няма никакъв проблем да се издигнеш нагоре. Ти нямаш крила, макар да се раждаш крилат.“


Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Аврамов

Красимир Аврамов - разговор за пътя, гласа и спектакъла, който предстои

Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие .  Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката.  Красимир Аврамов е изпълнител с..

публикувано на 24.11.25 в 12:36

В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..

публикувано на 23.11.25 в 06:13
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00
Надя Попова

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..

публикувано на 17.11.25 в 13:46

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00