В Метрополитън опера започна нова ера – ерата на новия музикален директор Яник Незе-Сеген, който се прочу като диригент на Филаделфийския оркестър и на оркестър Метрополитен в Монреал, а преди това на Ротердамската филхармония. 43-годишният канадец обещава много нови посоки на развитие, а директорът на Мет Питър Гелб ги потвърждава и изглежда видимо доволен.
За начало Незе-Сеген избра чистата оперна класика – шедьовъра на Джузепе Верди „Травиата”, при това в подчертано класически прочит – така, както вероятно го е искал самият композитор по времето, когато да показваш съвременни герои на сцената е било доста смел и неодобряван подход. Режисьорът Майкъл Майер имаше да „запълва големи обувки”, защото преди него постановката на Вили Декер – макар и много авангардна и минималистична като изразни средства, беше и много популярна, защото идваше от Залцбургския фестивал 2005, където Анна Нетребко и Роландо Виясон получиха буквално статут на оперни легенди. Но, както казва Майер, махалото се залюлява и ако е имало една модернистична постановка, тази, която трябва да я замести, е редно да бъде класическа, за да е интересно на публиката.
Новата „Травиата” на Мет ни връща към XIX век – замислена е пълноцветно и с доза театрална прелест. Декорите не се променят – нещо, което не виждаме често в оперна постановка, но авторите на концепцията го залагат така, че чрез промени в осветлението и цветовете публиката да има усещането за смяната на сезоните. Интересно и доста неочаквано е и началото – завесата се вдига и зрителят попада директно на финалната сцена в операта, с Виолета на нейния смъртен одър, заобиколена от тези, които я обичат, застинали в покой. Вали сняг, а героинята сякаш вече е в рая. И така всичко, което се случва впоследствие, всъщност са нейните спомени. Но смъртта стои неизменно в центъра на действието и не ни позволява да я забравим – леглото е винаги там, в средата на сцената. До края. Притегателна сила на новата постановка са и солистите – интересна комбинация от очаквано и неочаквано.
Германският сопран Диана Дамрау е не само изключителна певица, но и въздействаща актриса. Яник Незе-Сеген я нарича “Мерил Стрийп на оперната сцена”. Заедно диригент и солистка бяха изработили всеки детайл, в който музикалният текст може да подсили психологическия портрет на Виолета. И всичко това видяхме благодарение на специален кратък документален филм в антракта. Изключително въздействаща беше Дамрау и както критици бяха отбелязали, че нашата Соня Йончева не се бои да показва слабостта на болната Виолета дори в пеенето си – същото важи и за германката, която дори прекъсваше на моменти арията си в трето действие с кашлица и стенания – тогава, когато вече е ясно, че героинята е много болна и не й остава много. Неочакваното, което споменах, беше появата на големия белкантов тенор Хуан Диего Флорес в ролята на Алфред – завръщане в Метрополитън опера след кратко отсъствие, но дебют в тази точно роля. В негово лице Алфред е не само млад и емоционален, но и с бляскав глас – самият Флорес призна в интервюто с водещата Анита Рачвелишвили, че не му е трудно, защото приема “Травиата” като белкантова опера. Така и звучи. И не на последно място – хаваецът Куин Келси като Жорж Жермон. Покоряващ дълбок баритон, достолепно сценично присъствие и макар че е по-млад от очакваното, Келси изгражда образа на отчаян баща, готов на всичко и взискателен в началото, а после дълбоко разкаян за това. Към неговото присъствие беше добавен един нестандартен детайл – дъщерята, за която той разказва на Виолета във второ действие, която обикновено е просто портрет, който Жермон носи със себе си, всъщност беше до него в стаята. После, в трето действие, когато Виолета е сама и бълнува, момичето се явява в булчинска рокля с дълъг воал, за да напомни защо се е жертвала младата жена, но едновременно с това и като неизбежно олицетворение на смъртта. Имаше силно психологическо въздействие.
Вълнуващо преживяване за публиката беше тази “Травиата” и публиката я възнагради с много аплодисменти, дори и по средата на някои силни сцени и особено след финалните акорди. Почти 10 минути продължиха аплаузите, а на сцената, освен всички участници – прекрасния хор на Доналд Палумбо, доста ексцентричния балет и солистите, Яник Незе-Сеген извика и целия блестящ оркестър на Метрополитън опера. И така започва една нова страница в историята на театъра, натоварена с огромни очаквания.
Поради големия зрителски интерес, спектакълът ще бъде излъчен повторно на запис на 20 февруари в Синема Сити.
Общината в Кюстендил след повече от 40 години чакане, направи голям жест към задругата на местните занаятчии - стари и модерни. С решение на съветниците на гилдията беше предоставена срещу символичен наем известната Лекарска къща в центъра на града за техен дом, за център на Регионалната занаятчийска камара. Кокетният комплекс с хубав двор и..
В свят, в който вниманието се измерва в секунди, а изкуството често отстъпва пред алгоритмите, има хора, които упорито се връщат към корените, за да ги извадят на светло с нов глас. Един от тях е Тодор Василев — професионален музикант, артист по душа и съвременен интерпретатор на българската класическа литература. В своя проект "Шепот..
Веселин Маринов за пръв път ще участва в едно от големите летни събития в България – фестивала "Сцена на върховете" на Белоградчишките скали. "Обичам Белоградчишките скали. Това е място, което ме кара да се чувствам по-различно", сподели изпълнителят пред БНР. Той ще зарадва и публиката на фестивала в Балчик на 8 септември. "Не..
Българската писателка Стефка Станчева издаде най-новата си книга. Тя носи ефирното заглавие "Мигът на Дора". Слоганът на романа е "Златна Добруджа през погледа на Дора Габе", и е втората книга от трилогия, започнала с вълнуващия роман "Добруджанският феникс". Книгата ще има специални представяния из България на 5 август в Добрич, на 12 август..
Сила ми дава вярата в човешката природа, че все пак е добра. Това казва един по-малко известен, но много интересен поет. Ангел Дюлгеров пише поезия от десетилетия, но едва от тази година се престраши да издаде стихосбирка. Авторът от Перник казва, че най-трудно се пише за Родината. Но и поставя въпроса - дали човекът ще се чувства добре с "брат..
Световноизвестният танцов артист Зия Азази ще зарадва отново публиката в София. Сцената на "Топлоцентрала" ще се превърне в пространство за трансформация от 29-ти до 31-ви юли , когато Азази ще се изяви с две от най-емблематичните си солови изпълнения. "Искам да покажа своите собствени търсения, страданието, освобождението, насладата от..
Четвъртото издание на Международния джаз фестивала "Д-р Емил Илиев" ще се проведе от 1 до 6 август в Боровец. "Стремим се да обхванем интересите на всяка възраст. Ще има представяне на две книги, лятна академия за деца и страшно много музика", разказа пред БНР музикалният програматор Елиана Захариева. Тя отбеляза, че събитието..
Освен със своите милиони декари, засети със зърнени култури, Добруджа винаги е била прочута и със своята вкусна, хрупкава и сладка диня . Пред..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и..
Преди ден стартира новият археологически сезон в района на селищната могила Юнаците край Пазарджик. Проучванията продължават вече няколко десетилетия,..