Саня Табакова между книгите и руските романси

Табакова е издател на Юнг, Ромен Гари и Е. Е. Шмит, които са като запазена марка на „Леге артис“. Издателството има в актива си близо 200 книги, а тази година ще отбележи 20 години от основаването си. От малко и бутиково преди години, то вече е разширило сериозно кръга си от почитатели.

„Да си книгоиздател днес е изключително трудно, особено за жена. Понякога се чудя как съм го направила, но имам доста дълъг опит вече – 30-годишен, с книгите“, споделя Саня Табакова.

„Просто си имам теми, ниша, която се потвърди с времето и това е едното – усещането, че има какво да дадеш. Защото много добре като студентка усещах липсата на някои заглавия и автори. Примерно, аз почти единствена издавам Карл Густав Юнг – този голям швейцарски психолог, без който никакво обучение по психология вече не е възможно.“

Освен в книгите, Саня Табакова е влюбена в руските романси и изнася концерти с китара. „На 15 години ми подари сестра ми една плоча цигански романски и просто усетих, че това е моята музика. На китара се учих на 22 години чак – пипнах за първи път китара…“

Не се чувства добър инструменталист, но съпроводите й се получават добре. Първата й изява на сцена е концерт през 2013 година. Оттогава пее често.

„На различни теми: военна тематика - фронтови песни или чисти романски, както беше последният за годишнина от рождението на Тургенев. Подбрах група романси, подходящи за епохата и се получи много красиво. Военни романси много обичат руснаците. Изобщо, пеенето пред руска и българска публика е много различно. Руската публика – те са просто болни за своите песни. И понеже в „Камчия“ идваха много ветерани, пред които аз пеех, те, вече не само знаят тези песни, но вече няма кой да им ги изпее.“

Саня Табакова участва и в конкурси за романси. Руският романс е феномен, защото изисква да се случи в момента, вярва тя. „Ако не е в теб, просто не можеш да го направиш. Няма строги правила, трябва малко да ги извадиш от себе си, да вникнеш и в това отношение са ми казвали – невероятно чувство за романса.“

„Романсът е трагичен жанр – там винаги има нещо изключително драматично и самата музика изисква да бъде по-приповдигнато, като един театър в по-стария смисъл на думата: малко помпозно, не можеш да изпееш така равно и спокойно.“

Според Саня Табакова има много начини да се изпълни един романс и тя търси своя, без да подражава. Защото един концерт изисква да можеш да изразиш собствения си душевен и гласов диапазон.

Един от любимите й романски е цигански таборен романс. „Този роман е рамка на моя диск, който издадох 2016 година. Интрото и аутрото е с елемент от романса. Разбира се, ми трябва хор, за да се получи още по-добре, но аз също направих триглас.“

А на книжните панаири Саня Табакова се чувства „много приятно, като на концерт“, защото непрекъснато валят благодарности и аплаузи за това, което прави. Твърди, че много внимава какво издава, а прецизната издателска политика е уважение към книгата като културен продукт.

„България е твърде малка, за да се хаби хартия за каквото и да е. В това отношение много издатели злоупотребяват. Издават примерно по 300 книги годишно, което е безумие, защото след това ги пускат на по 1-2 лева. Това е страшно обидно. Подбиват пазара, подбиват цената на книгата – нейната стойност не толкова в парични измерения, колкото в културно отношение.“

Правенето на книги е много задушевно занимание, но пеенето дава онази емоционалност, която, работейки книги, невинаги можеш да изразиш. „Не че не съм плакала при редактиране на книги… Допълват се. Даже когато по-редовно пеех, с удоволствие сменях едното с другото.“