В МС обсъждат проект за промени в Закона за българското гражданство

Съветът за развитие към Министерския съвет ще обсъди проекта на правосъдното министерство за промени на Закона за българското гражданство и той ще бъде публикуван за обществено обсъждане. Една от промените в Закона е да не се дава българско гражданство на големи чужди инвеститори. Предвижда се да бъдат съкратени сроковете и прецизирани критериите за предоставяне на гражданство. Въвежда се кандидатите на основание произход да владеят български език и да имат работа и доход тук. Друга идея е да отпадне изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.

Необходима е генерална промяна на четири закона, засягащи както българите, живеещи в чужбина, така и за българското гражданство, заяви в интервю за предаването „Преди всички“ Райна Манджукова, бивш председател на Агенцията за българите в чужбина:

„Това коментиране на инвестициите в един и същи текст с промените за лица от български произход ми изглежда адски несериозно и непрофесионално, защото това са съвършено различни неща, това са съвършено различни критерии и съответно и сроковете, и проверките, и всичко трябва да бъде различно, а не да се меша всичко наведнъж“, посочи Манджукова и уточни, че „има текстове в различните закони, които си противоречат директно“.

Като „добра идея“ определи подпомагането на инвеститори с по-лесен достъп до гражданство Стоян Панчев, председател на Българското либертарианско общество:

„Факт е, че другите страни в Съюза, които имат подобни неща са Малта и Кипър. Малта и Кипър са известни с това, че те са офшорни зони. Офшорните зони, една от основните им причини да са такива - да имат всички най-добри възможности да привличат инвеститори на място. Това включва данъчно законодателство, регулаторно законодателство и гражданство“.

По думите на Панчев, „повечето инвеститори използват други способи, за да инвестират у нас“, примерно, „български граждани, които да управляват местно дружество“, т.е. „когато има голям инвеститор, той в повечето случаи не идва физически в България“:

„Системата е много по-различна - има юридически лица, които са регистрирани в България, има и  юридически лица, които не са регистрирани в България, т.е. използват се съвсем различни механизми, така че може би това е причината“, уточни Стоян Панчев по повод обвиненията, че получилите т.нар. „златни визи“ не са допринесли за създаването на нови работни места и реални инвестиции в страната.

„Другата причина е, че напоследък имаме проблем с инвестициите", добави той и уточни, че е „важно да се разбере дали проблемът идва от малкото инвестиции или от това, че те се вършат по друг начин“.

„Не мисля, че качественият контрол върху отговорните инвестиции е слабото ни звено“, добави Манджукова, според която „най-големият проблем не е контролът, а как са разписани критериите“, които са били „претупани“ при „ремонтирането на закона“ през 2010 година.

„По отношение на предоставяне на гражданство за лица от български произход, наистина бяха претупани тези промени и това, което се случва днес - 8 години по-късно е до голяма степен негативно следствие от недобре изчистените критерии и условия, които бяха направени тогава. Едно от тях е изискването задължително да има удостоверение за български произход, издадено от Агенцията за българите в чужбина“, уточни тя и поясни, че България „е единствената страна, която има отделна институция, която да издава удостоверение за такъв български произход“. 

Подробности можете да чуете в звуковия файл.