Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Близо ли е краят на Афганистанската война

Снимка: БГНЕС

Лавина от коментари и анализи заля медиите в САЩ и Европа след като миналата събота американският специален пратеник Залмай Халилзад пусна няколко "туита", пълни с оптимизъм за постигнатите резултати от най-новия кръг от преговори в Доха с представители на главната бунтовническа сила в Афганистан - талибаните. Още от 2002 година България допринася със свои войници за стабилизирането на страната. В момента над 100 български военнослужещи са в Кандахар като част от мисията на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане на афганистанските сили за сигурност "Решителна подкрепа". Афганистан е във втория най-голям източник на бежанци в света. Над 2 500 000 души живеят в съседните Пакистан и Иран, но хиляди достигнаха Европа през Турция и България. В Афганистан има 263 000 хектара, засяти през миналата година със сънотворен мак - източник за опиума и за хероина, от който воюващите финансират бойните си операции.

"Очертахме рамките, по които да продължим преговорите" - това отчете Залмай Халилзад пред "Ню Йорк Таймс" в края на миналата седмица. Засега има яснота само по един въпрос: талибаните са приели условието на американците да не допускат Афганистан да се превърне отново в „платформа“ на международни терористи като тези, които събориха кулите близнаци в Ню Йорк през 2001-ва.

Според Томас Рутиг - бивш дипломат от германското посолство в Кабул и служител на ООН в Гардез и Исламабад, а сега журналист и директор на "Afghanistan Analysts Network" – на бунтовниците може да се вярва, че ще спазят този ангажимент:

Талибаните вече воюват с подразделението на Ислямска държава в Афганистан и то с относителен успех, защото Ислямска държава не успя да си извоюва по-голяма база в страната. Макар талибаните да не участваха в терористичните атаки на 11 септември 2001 година, те им струваха властта над Афганистан. Те определено имат интерес да не допуснат завръщане в страната на групировки с международни амбиции. Техният интерес е да управляват Афганистан.

Втория пункт, по който в Доха е било постигнато принципно съгласие, е, че чуждестранните войски ще напуснат Афганистан. Големият въпрос е "кога". Цитирайки неназовани източници от талибанското движение, агенция Ройтерс съобщи, че се очаква това да стане 18 месеца след като бъде сключено споразумение. Макар на Доналд Тръмп да би му било драго да види примирие още преди юли, за когато са насрочени президентските избори в Афганистан, дори година и половина е „твърде амбициозен срок“, смята Майкъл Кугълман от Международния изследователски център Удроу Уилсън във Вашингтон.

Просто не мога да си представя как ще се стигне първо до споразумение между Съединените щати и талибаните, после до съгласие на талибаните да преговарят с афганистанското правителство и, най-накрая, да се договорят - и всичко това в рамките на 18 месеца.

Отказът на бунтовниците да преговарят с официален Кабул е сериозно препятствие, посочи за БНР Томас Рутиг - бивш дипломат от германското посолство в Кабул и служител на ООН в Гардез и Исламабад, а сега журналист и директор на "Afghanistan Analysts Network":

 „Афганистанското правителство трябва да бъде включено в преговорния процес, защото едно мирно споразумение не може да бъде приложено на практика против волята на международно признатите власти и мнозинството от населението. Кой ще наблюдава спазването на примирието също е голям въпрос. Не съм оптимист, че всичко това ще бъде договорено за няколко месеца.

Анализаторите предупреждават, че оттегляне на американците и съюзниците им без предизвестие би поставило в смъртна заплаха демократичните институции, изградени с толкова усилия през последните 17 години в Афжанистан.Рутиг коментира:

Американците, и особено Халилзад, би трябвало да са наясно с необходимостта от гаранции, че афганистанските институции няма да се сринат след оттеглянето на чуждите войски. Внезапно оттегляне би било твърде опасно.

300-хилядните сили за сигурност на Афганистан изнемогва под натиска на бунтовниците. Неотдавна президентът Ашраф Гани призна, че от 2014 година, когато съюзниците прекратиха участието си в бойните операции и се съсредоточиха върху спомагателната мисия, армията и полицията на Афганистан са дали 45 000 убити. Според излезлия тази седмица доклад на Генералния инспектор на възстановяването на Афганистан (SIGAR) до американския Конгрес, правителството в Кабул все още контролира малко над половината от административните райони с близо две трети от населението на страната. Армията обаче губи битката ...

 „Афганистанските войски все още смогват да отблъскват талибаните от градовете. Това, от което трябва да се опасяваме, е, че ако чуждестранните сили напуснат страната армията няма да може да задържи градските центрове. Най-големият риск е ако Съединените щати не само оттеглят войските си, но и финансирането за афганистанските войски. В такъв случай армията, военновъздушните сили могат просто да се разпаднат.“, смята Майкъл Кугълман

А рискът идва от Белия дом. Миналия месец, точно преди Рождество, излезе неофициална информация, че Доналд Тръмп се кани да изтегли половината от 14-те хиляди американски войници. Още докато се бореше да бъде избран през 2016-та, Тръмп даде да се разбере, че гледа на мисии като афганистанската като на ненужно прахосване на човешки ресурси и милиарди долари. Томас Рутиг коментира:

 „От дълго време се говори за този „Дамоклев туийт“, който виси над всички, свързани с Афганистан. Човекът може да се събуди една сутрин и да напише „Да върнем момчетата у дома, не ми пука за Афганистан!“ Видяхме обаче със стратегията му за Южна Азия от 2017-та година, че често могат да го убедят да не предприема най-радикалните стъпки. Сега го цитират да казва, че в преговорите с талибаните е постигнат напредък. Може би това ще го убеди да не дърпа щепсела.

Изкушението за Тръмп е твърде голямо и става все по-голямо с времето, казва Майкъл Кугълман:

Той би искал да изведе американските войските от Афганистан преди президентските избори в САЩ. И това е разбираемо. Тръмп става все по-уязвим политически. Изборите наближават, а той знае, че привържениците му не подкрепят продължителни военни ангажименти в чужбина.

За да спечели избирателите си, по ирония на съдбата, Тръмп е принуден да разчита на Пакистан - същия Пакистан, когото преди малко повече от година гълчеше безмилостно за несправяне с терористичната заплаха. Исламабад помогна много за настоящата мисия на Залмай Халилзад, като използва влиянието си върху талибаните, за да ги убеди да се срещнат с американеца. Пакистанците освободиха от затвора един от лидерите на бунтовниците - Мулла Барадар, припомни Томас Рутиг:

Барадар ще ръководи преговарящия екип на талибаните в Доха в края на февруари. Чрез него преговарящите ще разполагат с голям авторитет сред талибаните, а това ще спомогне за налагането на евентуално споразумение с американците.

Засега Пакистан помага, но докога, пита Кугълман:

Пакистан със сигурност допринесе за това талибаните да се съгласят да преговарят, но целта му се различава доста от целта на американците. Исламабад би желал талибаните да играят силна роля в следвоенен Афганистан. Не мисля, че Съединените щати ще са доволни от такова развитие на нещата. Афганистанското правителство със сигурност няма да бъде.

Според Томас Рутиг, Русия също може да обърка американските планове. Американските командири в Афганистан обвиниха неведнъж руснаците, че снабдяват талибаните с оръжие, под претекст че им е нужно срещу групировката „Ислямска държава“. Най-новата инициатива на Москва е да свика за идната седмица конференция на Хамид Карзай и други афганистански опозиционери с представители на талибаните:

 „Не знам за какво ще преговарят в Москва. Добре ще е, ако на такъв форум бъдат привлечени различните фракции, за да могат да се разберат помежду си. Но не съм сигурен дали Русия действително има мирен план за Афганистан или просто иска да се наложи като регионален актьор.

Русия може да допринесе позитивно за настоящия мирен процес с едно нещо - уроците от собствената си най-нова история. През 1979 Съветският съюз прати войските си в Кабул, за да наложи там свои политически марионетки. Десет години по-късно Червената армия напусна безславно Афганистан, но страната не си отдъхна. Последваха още дълги години на кръвопролитие и зверства.

Усилията от последните месеци за постигане на мирно споразумение имат "изненадващ" успех, но "ще бъде много трудно да попречим на историята да се повтори", предупреждава Майкъл Кугълман:

Едно споразумение би си струвало само ако талибаните поемат ангажимент да сложат оръжие. Но това е трудно приложимо. Ще бъде много трудно да се гарантира, че талибаните няма да подновят сраженията, след като американските войски напуснат Афганистан. Дори ако се стигне до мирно споразумение, може да бъде само въпрос на време, преди талибаните да се хванат отново за оръжието. Без чужди войски наоколо, те със сигурност ще имат възможност да съборят правителството. Талибаните винаги са се стремели да превърнат политическата система на Афганистан отново в управление според Шариата, каквото беше докато бяха на власт в края на 90-те години. Не виждам защо ще променят целта си.

А какви ще са последиците от нова гражданска война? Още кланета, още терор, още бежанци.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Американската зенитно-ракетна система MIM-104 Patriot, архив.

Партньорите ще осигурят на Украйна финансиране за 3 системи "Пейтриът"

Украйна e получила потвърждение от партньорите си, че ще осигурят финансиране за три зенитно-ракетни системи "Пейтриът" и продължава да търси съдействие от тях за придобиване на още седем, заяви украинският президент Володимир Зеленски. Два от комплексите ще бъдат осигурени от Германия и един от Норвегия.  Продължават разговорите с представители на..

публикувано на 25.07.25 в 12:04
Драгомир Цанев

Има ли риск 5 млрд. лева от Социалния фонд за климата да не достигнат до най-уязвимите?

Над 5 милиарда лева ще бъдат изразходвани в периода 2026-2032 година по линията на Социалния фонд за климата. Представители на неправителствения сектор обаче изразяват притеснения дали тези средства ще достигнат до най-уязвимите. Драгомир Цанев, изпълнителен директор на фондация "Център за енергийна ефективност ЕнЕфект", обясни пред БНР, че..

публикувано на 25.07.25 в 11:55

Гърция получава допълнително еврофинансиране за засилване на охраната на морската граница

Гърция получава голямо финансиране за засилване на охраната на морската граница. Продължава натискът от нелегални мигранти към гръцките острови. Програмата е за 450 милиона евро и е финансирана от Европейския съюз, съобщиха двамата министри на миграцията Плеврис и на търговския флот Кикилиас. Изпълнението на тази програма включва..

публикувано на 25.07.25 в 11:26

Частичното бедствено положение остава в Средец заради пожара в склад за пластмаса

Сив облак е затиснал град Средец, където огънят в цеха за пластмаса продължава да тлее. Огнеборци продължават да гасят на място, а от тази сутрин в района работи и мобилна станция за измерване на чистотата на въздуха.  Високи нива на въглероден двуокис и метан са отчетени към момента. Остава частичното бедствено положение за град Средец и..

публикувано на 25.07.25 в 11:25
Васил Пандов

Васил Пандов: Увеличението на заплатите на медицински работници с 10% е скандално

Мисля, че трябва да се намери разум. Увеличението с 10% е скандално и по още една причина. Получих данни от МЗ, какви са брутните заплати в държавни и общински болници към края на март т. г. На млад лекар е към 3400 лв., на сестра 2900 лв. Това, което предлагат управляващите, добре са го сметнали, че вече се плаща и че няма да има увеличение ли ще..

публикувано на 25.07.25 в 11:11

Нови сблъсъци избухнаха по границата между Тайланд и Камбоджа

Нови сблъсъци избухнаха по границата между Тайланд и Камбоджа, като се съобщава за престрелки на 12 места, съобщи тайландски военен говорител. Тайландските военни обвиниха Камбоджа, че използва оръжия с голям обсег, за да нанася удари в граждански райони. Те определиха камбоджанските атаки като "варварски действия", които отнемат безмислено..

публикувано на 25.07.25 в 11:00

От "Възраждане" поискаха мораториум на Програмата за продажба на държавни имоти

От "Възраждане" внесоха в Народното събрание проект на решение за петгодишен мораториум върху изпълнението на правителствената Програма за продажба на имоти - държавна собственост. В проекта се настоява да бъдат прекратени и вече започнали процедури за продажба. Парламентарната инициатива идва в отговор на приетите снощи на първо..

публикувано на 25.07.25 в 10:52