И в живота, и в литературата търсим двойник на своите фантазии, казва Николай Петков в предаването „Нощен хоризонт“. Той е автор още на книгата „Борхес и другите там“.
Корените на магическия реализъм според мнозина литературоведи са точно в поетиката на Гогол, обяснява авторът. „И аз си мисля, че Борхес е един достоен праправнук на нашия човек.“
Книгите и хората са еднакво уязвими
„Книгите са точно толкова уязвими, колкото и хората. Има много начини да „натрошиш костите“ на една книга, но не искам да ги казвам“, продължава Николай Петков, който, след написването на „Тук, с Гогол“, тръгнал на стоп към Украйна, за да провери дали тя звучи достоверно и дали нещо не е „изтървал“.
Не е толкова трудно да стигнеш на автостоп до Украйна, защото тя е само на „една въздишка от нас“, „докато мигнеш и си в Одеса“, по-трудно е да стигнеш на автостоп до Индонезия, споделя свещеникът, на когото се случват удивителни неща – преживява вече описани случки и среща „персонажи“ от книгите си.
„Драмата е в това, че много често разказваме някаква глупост, която на самия мен ми звучи невероятно, и в един момент тая глупост вземе, че се сбъдне. Ако си спомняте книгата за Борхес, където се започваше с едно повествование за село с една-единствена къща, без покрив, стени и прозорци, със стени по-крехки от паяжина. Оказа се, че аз попаднах в такова село и то се казва Гоголево. /…/ И ми беше много приятно да видя как изпод моите фантазии могат да изникват цели села.“
Така духовникът среща украинска баба, на която Гогол се явявал насън и която играе майката на Гогол по време на селските вечеринки. Като аспирантка през 60-те години тя говорела за Гогол и критическия реализъм, до момента, в който той й се явил насън и казал: „А така за мен повече не бива да говорите.“
Около 20 часа Николай Петков бил единствен обитател на дома на Гогол
„Казаха: „Ето тука водката, тука кафето, тука компютъра, тука библиотеката. Ти си говори с Гогол както искаш, на какъвто език си искаш. Там има нещо като научен институт по гоголево знание – един от големите академични центрове за изучаване на Гогол.“
„Беше ми много приятно в родната стая на Гогол да направя един водосвет, след което открих, че с него имаме общи традиции при пътуването, при събирането на билки, които слагаме във водката или в ракията, за да предадем колорита на местата, които сме обходил.“
„Скъпа и съкровена ми беше тая история, където на крака му отидох на гости, а той пък намери с какво да ме почерпи в това пътешествие“, разказва още свещеникът писател.
Думата „гогол“, означаваща паток, който върви много разкрачено и маха асиметрично крилете си, е колкото руска, толкова и украинска, толкова и полска, пояснява Николай Петков.
„Много ми харесва това първо, изконно значение на думата. Оказва се, че Гогол е единственият човек в рода си, който е носел това име. То идва от неговия дядо Гогол, който е първи помешчик в рода. Името идва и със своята митология. Дядо му е човек, който също не знае кой му е родният език, владеел е шест езика, бил е нещо като съветник на казашкия атаман по разбойническите въпроси. Като такъв получава като подарък някаква грамота за това, че принадлежи към полската аристокрация. Всъщност тази грамота, която дядото на Гогол получава и чрез която става дворянин, е първата мистификация около мъртвите души. Знаете, че Чичиков събира точно такива документи. За мен беше интересно да видя прототипа на тая история и „първия Чичиков“. Вторият Чичиков се оказва, че е на Гогол баща му.“
На другия край на Земята можем да открием сродни души и думи
Отец Николай Петков обича да пътува, а Далечният Изток го е научил, че думите и хората си приличат и не е толкова трудно да се огледаме един в друг.
„Тези ислямски предания, които минават от Шумен, през Истанбул, до Куала Лумпур и съответно арабските думи през тях, правят езика разпознаваем. Героят може да се огледа в чужди думи, които не би могъл да предположи, че знае. И това също пренася един особен колорит в пътуването.“
Сега авторът на "Тук, с Гогол" е в Йордания. Обещава да донесе "някоя луда история", която, ако е дал Господ, да разкаже.
Николай Петков е роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Изучава българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. досега служи като свещеник във Варненска епархия, в храм „Свети пророк Илия“ в шуменския квартал Дивдядово.
От разговора можете да научите още какво лекуват дивдядовските баби с бял тамян, разтворен в силна ракия.
"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
"В момента трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Играем на руска рулетка! Голям е трафикът. Движението е страшно! Не се спазват пътни знаци". Това обясни пред БНР Нели Дакова, кмет на село Телиш,..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..