Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Библиотеките на кръстопът между книжното минало и несбъднатата дигитализация

Недофинансирани и неприпознати като място за учене през целия живот, те не успяват да се превърнат в съвременни центрове на познание

Библиотеката на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Снимка: БГНЕС

Извън подема след Освобождението библиотеките винаги са били неглижиран сектор. Това каза в предаването "Нощен хоризонт" Анета Дончева от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалист по библиотекознание. „Нямам отговор на този въпрос. Защото българинът претендира, че много иска да се образова. Претендира за начетеност, по всичко е компетентен. И в същото време има недобро отношение към библиотеките.“

Българската библиотека днес е такава, каквото е цялото ни общество, смята Дончева. Въпреки слабото финансиране на библиотеките като институция, все пак сме хора четящи,  отеляза тя. "Иначе тежко и горко на нашата държава, ако хората се отдръпнат много от четенето и да се докосват до това, което съдържат книгите."

Библиотеката отдавна не е само място за четене на книги и тя трябва да бъде използвана по най-добрия начин в съвременните условия. За това разбиране работи Спаска Тарандова, изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки“. Трябва да налагаме образа на библиотеката като място за учене през целия живот, казва тя.

По програма „Глобални библиотеки“ е било модернизирано техническото оборудване в 960 от 3 хиляди библиотеки в страната. Общините обаче според Тарандова не са припознали полезността от този тип развитие. „Да почне тази техника да се поддържа, да се подменя, да се обогатява с други устройства. Електронни книги, нещата, които следват технологичното развитие. За съжаление, средства за това нещо не се предвиждат. Те не се предвиждат за книги…“

Според Спаска Тарандова, съдържанието в дигитални формати е много малко, а процесите на дигитализация не вървят с темпото, което обществото изисква. По думите й, единичните добри примери се губят на фона на масовата услуга, която библиотеките предоставят. 

„Затова всеки казва: всичко мога да намеря в интернет. Затова в момента и в цяла Европа се води дискусията за медийната грамотност. Твърде дълго говорихме за дигитална грамотност. Хората овладяха ползването на устройства.  Но в момента те нямат критичното мислене да различават информацията в интернет.“ 

"25% от българските граждани четат, което за мен е тъжно", допълни Тарандова. 

Анета Дончева оценява работата на Асоциацията на библиотечните и информационните работници като много добра. „Аз лично винаги си задавам въпроса защо при толкова работа на много библиотекари, на много библиотеки, на нашата асоциация, някак си не успяваме да изтеглим напред библиотеките, така, както са го направили в развитите страни.“

Независимо от лошото финансиране, следейки какво става по света, нашите библиотеки през последните години развиха доста сериозни услуги, адекватни на нуждите на потребителите, подчерта Дончева.

Тази година се отбелязва юбилей от оповестяването на Манифеста на ЮНЕСКО за обществените библиотеки, прокламиращ, че хората се раждат равни и трябва да имат равен достъп до знание, информация и култура.

Целия разговор можете да проследите в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Важен е скринингът!

Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий . Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски". Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Ваня Митова може да чуете в подкаста на..

публикувано на 04.02.25 в 11:04