В Германия има подкрепа за ученическите протести, но и подозрения за хибридна война

Подкрепям протестите на учениците срещу бездействието на политиците в Европа по климатичните промени и се радвам, че учениците взеха инициативата в свои ръце. Това е ново. Радва ме, че тази вълна се прехвърли върху много държави. Това каза пред БНР германският социолог проф. Дитер Рухт, който изследва от години младежките движения в Европа.

„Да, това наистина не се случва често. Но нека припомня, че и в миналото е имало ученически протести. Например срещу войната в Ирак през 1991 г., т.е. във време, когато интернет не беше тази силна медия, която е днес. И разбира се, да не забравяме студентското движение от 68-а. През последните години обаче младите хора останаха апатични. Може би с изключение на демонстрациите в Съединените щати срещу либералния закон за личните оръжия“, каза Рухт в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

От няколко седмици насам всеки петък в центъра на Берлин се събират хиляди ученици и студенти, за да протестират срещу безхаберието – както твърдят те – на политиците за опазването на климата. Броят на участниците расте, вълната демонстрации се прехвърля върху все повече градове, а посланията и исканията на децата се превръщат във все по-важна тема за германците.

Тази седмица ученическите стачки се докоснаха и до голямата политика. На конференция в Брюксел инициаторката на петъчните протести Грета Тунберг се срещна с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който ѝ обеща, че ще инвестира милиарди евро за борбата с изменението на климата.

Това стана, след като 16-годишната Грета му каза: „Вие ще бъдете запомнени като най-големият провал, който познава човешката история, и като най-големите злодеи, които не са се вслушали в тревогите ни и не са направили нищо“. И го предупреди: „Започнахме да почистваме мръсотията ви и няма да спрем, докато не свършим“.

„Грета Тунберг е пример за много ученици. Освен това нейният протест намери трайно място в медиите, които я приеха радушно. Грета се превърна в нещо като икона. Оказа се, че много млади хора споделят идеите ѝ. И още нещо – Грета е постоянна в протеста си. А социалните мрежи разпространиха идеите ѝ, така че да достигнат до много хора“, коментира проф. Дитер Рухт.

За бъдещето на ученическото движение обаче социологът не е оптимистично настроен:

„Протестите ще продължат още няколко седмици, дори месеци. На 15 март предстои и голяма международна демонстрация, така че може би движението на Грета Тунберг ще се разрасне. Но не вярвам да продължи много, защото все пак в редица държави училището е задължително. След време натискът от страна на учители и родители все пак ще нарасне“.

Според него друга причина протестите да отслабнат е, че с повтарянето на едни и същи искания децата ще омръзнат на медиите. А отпадне ли медийното внимание, ще спадне и броят на участниците. Или пък ще трябва да измислят нещо друго.

Ученическите стачки предизвикаха и разнопосочни политически реакции в Германия. Ян Корте от левицата е депутат в Бундестага приветства общото им послание към политиците. Но крайнодясната „Алтернатива за Германия“, която защитава интересите на едрия бизнес, нарече „безотговорно“ поведението им.

Канцлерът Ангела Меркел, наричана от много германци „канцлерът на климата“, предизвика странни чувства с изказване по време на Мюнхенската конференция за сигурност.

По време на дискусия за новите заплахи срещу Европа, Меркел даде следния пример за хибридна атака:

„Хибридната война в интернет е трудно различима. Изведнъж се появяват движения, за които не сте си и мислили, че са възможни. Но те винаги слагат пръст в някаква рана. В Германия например сега протестират децата за опазване на климата. Темата наистина е много важна. Но как така изведнъж, без външна намеса, на всички деца в Германия им хрумва точно това?“.

„Всяко зло за добро“ вероятно си мислят протестиращите младежи.

Според социолога проф. Дитер Рухт подозрението на Ангела Меркел, че ученическият протест е дирижиран отвън, издава дълбоко непознаване и недоверие на младите хора.