Йордан Антов: Писателят трябва да умее да слага пръст в раната

Тази година ръкописите са били по-малко – 18, в сравнение с 23 от предишната година. Присъдена е една единствена поощрителна награда – за „Орехова поляна“ на Милко Кръстев от Асеновград, по която обаче предстои много работа. Това разказа в предаването „Графити по въздуха“ издателят Йордан Антов.

От тези 18 ръкописа са били откроени 5, в които, по думите на издателя, е имало „зачатък на роман“. „Може би темата „1 септември 1944 – 27 април 1960“ се оказа костелив орех за пишещите“, предположи Йордан Антов.

Той изрази опасения, че по-слабият интерес тази година може да се дължи на страх да се пише по тази тема.

„Ако един писател го е страх да пише, това е много лошо нещо. Писателят трябва да е водач на нацията. Освен писател, той трябва да е и будител, да може да разчовърка раната. Както има разследваща журналистика, която човърка раните, текущите, така трябва да може един писател да седне и да разчовърка раните назад, или да предскаже нещо напред. Това му е ролята на писателя.“

Миналата година, в дебютното издание на конкурса, са били отличени пет ръкописа, от които три наградени и още два планирани за издаване, посочи още издателят.

„Един от тези ръкописи стана абсолютен бестселър в момента. Това е книгата „Задругата“ на Добри Божилов, която при нас дойде в конкурса за исторически роман. Не беше наградена от журито – журито не прие, че този начин на писане отговаря на канона на историческия роман, но пък всички читатели (той излезе преди десет дни) го харесаха изключително много.“

“Тази книга я купуват повече жени, което е изключително интересен факт – един приключенско-исторически роман в стила на Дан Браун, се купува повече от жени, отколкото от мъже. Този роман по някакъв начин отговори на нещо, което читателят е търсел подсъзнателно, без да знае какво е.“

Йордан Антов съобщи още, че се обмисля разширяване на времевата рамка на конкурса – от сегашната една година, до година и половина. Сега са обявени две теми – за двата следващи конкурса, за да може човек да има време и избор.

Първата тема е „Богомилството – влияние върху българската и европейската история“. За по-следващата година темата е „ВМРО“.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.