„Еро от оня свят“ в програмата на OperaVision

Когато открих, че в платформата OperaVision се предлага спектакъл на театър, който не познавам и оперна творба, за която само съм чувала, бях много съблазнена да видя това предложение. Предполагам, че и на вас ще бъде интересно да чуете и видите спектакъла на Хърватската национална опера в Загреб на комичната опера „Еро от оня свят“ на Яков Готовац. Според рецензиите, които четох, това е “най-успешната хърватска комична опера до днес, но и единствената, представяна и в чужбина“.

Премиерата на “Еро от оня свят“  е била на 2 ноември 1935 г. в Хърватската опера в Загреб под диригентството на Готовац, който е диригент на  театъра от 1923 до 1957 и композира няколко опери за състава. От тях най-сполучлива е обаче комичната опера  “Еро от оня свят“, играна в 80 оперни театри по света,  преведена на 9 езика. У нас е представена  през 1940 година в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов, режисьор Драган Кърджиев и с участието на най-изявените певци в този период - Петър Райчев, Стоян Коларов, Павел Елмазов, Михаил Люцканов, Райна Стоянова. Операта е имала голям успех.

На какво се дължи триумфа на тази творба, играна не само на Балканите, но и в Берлин и Лондон? Преди всичко на забавния сюжет, весело настроение, музика, пълна със светлина и цветове, близка до фолклора на страната, танци, творба, приятна и за слушане, и за гледане. Такава я видях и на сцената на Хърватската опера - един  спектакъл, който ни напомня естетиката на 50-те години и навява носталгия. Неслучайно „Еро от оня свят“ само в Загреб е играна 660 пъти от деня на  премиерата и явно е любима на публиката.

Либретото на операта е на Милан Бегович по фолклорни мотиви. Съдържанието накратко е следното: богатият селянин Мича от съседното село е решил да си вземе вярна съпруга, която във всичко да му вярва. Затова  се представя като Еро, дошъл от онзи свят – така примамва втората съпруга на богатия Марко да му даде пари и накитите си, за да ги занесе на покойния й съпруг, който се мъчи безпаричен в другия свят. След това открадва и конете на Марко и придумва дъщеря му Дула да забегне с него. Единственото, което липсва, е благословията на бащата за брака на Мича и Дула. Разбира се, когато Мича признава за лъжите си и връща всичко, което е взел, получава и благословията на Марко, а и съпруга, която във всичко му вярва, дори когато лъже. И това е поводът цялото трето действие да са хорови сцени и танци от далматинския фолклор. Битова, комична опера, която се гледа с удоволствие, защото е пълна с весело настроение, популярна музика, просто се разтоварваш от ежедневните проблеми като я гледаш.

Сцената е колоритна, участниците - с народни костюми, солистите - гласовити, убедителни в ролите си. Спектакълът дирижира Йозиф Сего, режисьор е Кресимир Доленчич, хореография - Маргарета Фроман и Ватрослав Крчелич.

Без да има оперни звезди от международен мащаб, съставът бе избран много точно. Стйепан Франетович бе забавен в ролята на Мича, басът Синиша Мушович - убедителен гласово Марко, красив глас показа баритонът Лйубомир Пушкарич като воденичаря Сима. И в женските роли певиците бяха убедителни певчески и актьорски – Дула - Валентина Фийаско Кобич и Дома - Дубравка Сепаравич. Хорът имаше много представителна изява - почти през цялото време бе на сцената и се справи много добре. Въобще, спектакълът на Хърватската опера в Загреб си заслужава да бъде показван в тази международна платформа и да буди уважение във всички, които го гледат най-малкото  и заради преклонението към миналото на Хърватската опера, към нейните създатели.