Млади семейства популяризират градското земеделие

Градското градинарство вдъхновява, сплотява и формира творчески пространства

публикувано на 29.03.19 в 15:44

Снимка: Владимир Димитров - Личен архив

Интервю на Светлана Дичева и Гавраил Гавраилов с Владимир Димитров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Четири семейства, които живеят в София, поддържат зеленчукова градина от 3-4 декара в село Герман.

"Това, което ние сме направили е, че със собствени средства сме заложили една каравана там, изкопали сме два кладенеца, в съседство има кравеферма, която ни дава тор, слама и всички основни неща. Заградили сме пространството, да не влизат животни. Опитваме се да изграждаме добри отношения със съседите си, разказа в рубриката "Има ли мегдан" в предаването "Графити по въздуха" Владимир Димитров.

Градското земеделие се базира на течението пермакултура. Терминът произлиза от английски език и означава устойчива култура.

"В крайна сметка тук не става въпрос за отглеждане на зеленчуци и плодове, които да са със стопанска цел, да става въпрос за продажби и т.н. Всичко това се прави за един вид самозадоволяване и дава възможност на общностите да се сплотяват. Нещо, което все повече ни липсва с всички тия сгради, набутани една до друга, липсата на тревни площи, на свободно пространстно, където човек да диша."

Градското земеделие не означава робски труд с цел производство на домати и краставици, намерението е хората да се забавляват, подчертават инициаторите.

"Когато човек види как стават тия неща, когато наблюдава развитието на тия растения, когато доведе децата си да копаят там, да се заровят в земята, да видят какво е червей, да даде Господ да видят и това как е израснал доматът в града - всичко е толкова вълнуващо, че не виждам кой би имал някакви притеснения."

Владимир Димитров е осигурил фиданки, които са засадени в професионалната гимназия по фризьорство и козметика "Княгиня Евдокия" в София.

"Излезли са осмокласниците, насадили са ги. Символично това са ябълки, които след четири години, когато те завършват, ще могат да откъснат плодовете на своя труд."

Градската градина, градското земеделие е наистина пространство, където човек може да твори, смята Димитров.

"Обикновено се опитваме да направим замерване на почвата, какви са параметрите й. Има такива възможности да се замерят показателите, но дори и това не е толкова важно. По-важно е накрая самата продукция да се замери. Правени са изследвания с хората в "Градина за Дружба". Там със сигурност са тествани нещата, те могат да споделят доста. Резултатите са потресаващи от добрата гледна точка. В много случаи това, което се получава в градска среда, но отгледано с биологични методи, без използване на изкуствени торове, е с много по-добри показатели, отколкото неща, които можете да намерите на масовия пазар", коментира още той.

Градското земеделие вече става обект за изследване от страна на учените.

"И в един момент този феномен градско земеделие така се е заявил, че се е наложило той да бъде изследван и резултатите, без да влизам в детайли са, че градското земеделие е необходимо за съществуването на човека в тези големи общности. И че то повлиява и подобрява качеството, жизнения стандарт на хората, тяхната комуникативност, възможността да общуват по естествен начин."

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!