„Риголето” със звездни солисти в Софийската опера

Софийската публика вече познава добре превъзходното вокално и артистично майсторство на баритона от Мексико Карлос Алмагер, който преди няколко сезона се представи на столична сцена с две внушителни превъплъщения - като страховития, самодоволен и обзет от похот барон Скарпия от „Тоска” на Пучини и като почтения, предаден от съпругата и най-добрия си приятел Ренато от „Бал с маски” на Джузепе Верди. Този път Алмагер избра да се представи в ролята на кралския шут Риголето от едноименната опера на Верди. Заедно с него на сцената като Херцога на Мантуа се изяви любимецът на българската публика -тенорът Камен Чанев, а деликатната Ралица Ралинова направи своя уверен и завладяващ дебют с ролята на Джилда на сцената на Софийска опера. В образа на Спарафучиле се певъплъти басът Светлозар Рангелов, а като Мадалена - младото обещаващо мецосопрано Александрина Стоянова-Андреева.

Карлос Алмагер, роден в Мексико Сити, още в най-ранна възраст изучава различни музикални инструменти. Вокалната си подготовка започва като юноша при Франсиско Амадор. Още на 18 печели трета награда на конкурса за млади оперни певци „Карло Морели” в родния си град, а през 1994 г. завоюва и първото място. Спечелва стипендия за обучение в Сиена, а после в Испания среща знаменития баритон Винсенте Сардинеро, който от 1996 до 2003 г. освен учител и художествен наставник е и негов духовен пример. Именно от него Алмагер усвоява стиловите специфики, естетическата мяра и високовиртуозните вокални техники, с които става прочут. Следва серия от международни награди на конкурсите „Франсиско Виняс“, „Хайме Арагал“, „Хулиан Гаяр“, „Франсиска Куарт“, както и „Вервие“ в Белгия, в Португалия и др. Баритонът се изявява по най-престижните сцени във Франкфурт и Лайпциг, в Театро Масимо в Палермо, Дойче Опер – Берлин, Хамбург, Тулон, Марсилия, на Арена ди Верона, в Щатстеатер – Берн, Щатсопера – Виена, Театро Комунале – Болоня, Театро Реджо – Торино, Театро Верди – Триест, Ковънт Гардън – Лондон, Карнеги Хол – Ню Йорк, Пекин, Мексико, Мелбърн, Будапеща, Лас Палмас, Театро Лисеу – Барселона, Япония и др. Името му се свързва преди всичко с големите партии за драматичен баритон на вердиево-пучиневия репертоар - „Момичето от Златния Запад“, „Тоска“, „Мантията”, „Луиза Милер“, „Атила“, „Набуко“, „Отело“, „Симон Боканегра“, „Макбет“, „Силата на съдбата“, „Риголето“, „Трубадур“, „Бал с маски“, „Аида“, „ Андре Шение”, „Палячи“, „Селска чест”, „Лучия ди Ламермур” и др.

В трагичния образ на Риголето Алмагер показва многоликата човешка природа.От една страна, неговият шут е жертва на собственото си остроумие, вероломство и отмъстителност, а от друга страна е дълбоко наранено от човешката жестокост същество, копнеещо за топлота, любов и справедливост. Той открива единствено в бащинския си дълг духовната светлина и обичта към Джилда го пречиства от неговия суетен, коварен и безмилостен дворцов свят. Интерпретацията на Алмагер е удивително богата и емблематична както от музикално, така и от артистично естество и знакова за съвременната оперна сцена. Карлос Алмагер е колкото внушителен, толкова и затрогващ. Той изтръгва от богатия си глас разнообразни интонации на гняв, сила, трагическа вина, до безмерно отчаяние, копнеж и покъртителна бащинска нежност и обич.

Чуйте цялата рецензия на изкуствоведа Петър Пламенов в звуковия файл.