Настъплението на маршал Халифа Хафтар и неговата Либийска национална армия към Триполи, което започна миналата седмица, вече взе десетки жертви и нанесе тежък удар на крехкия преговорен процес, който ООН води от години.
След революцията срещу диктатурата на Муамар Кадафи през 2011-а усилията за създаването на преходна власт между 2012-а и 2014-а г. пропаднаха, и това доведе до настоящата гражданска война, при която сега Либия има две съперничещи си правителства: едното на запад - в Триполи, подкрепяно от ООН, с новосформиран Президентски съвет, начело на който е Файез Сарадж, а другото - на изток, в град Тобрук, което е в съюз с Халифа Хафтар. През последвалите години Хафтар постепенно разширяваше контрола си - първо през пристанищния град Бенгази. Последва драматично разширяване към намиращите се в източната част на страната петролни кладенци, а най-наскоро и към тези на запад.
Как се стигна дотук обяснява професор Джейкъб Мънди професор по близкоизточни и ислямски въпроси в университета „Колгейт“ в Ню Йорк и автор на излязлата през миналата година книга „Либия“: „Хафтар и Сарадж представляват двете основни фракции в либийската гражданска война, която започна през 2014 г. Сарадж ръководи Президентския съвет или изпълнителната власт, призната от международната общност и ООН. Хафтар също има международно признание в лицето на Камарата на представителите. По-големият въпрос обаче е каква роля Хафтар би могъл да изиграе в една бъдеща преходна администрация или в едно ново, окончателно правителство в Либия. Страната е в период на преход от 2011 г., няма конституция, както и единно правителство. Изглежда, че Хафтар напредва в Триполи. По този начин той не само заявява, че трябва да има водеща роля в преходния период, но и че той трябва да е начело на този процес, ако не вземе властта под някаква форма на военна диктатура. Не е ясно защо Хафтар реши да даде начало на тази операция за превземането на столицата. Изглежда, че дори някои от съюзниците му са учудени и не са знаели, че това ще се случи. Това може би е така, защото Хафтар вероятно е предположил, че една изненадваща атака ще стресне не само враговете му, но и че тя ще доведе до тяхното бързо разцепление, а дори и до дезертьорство. Всъщност обаче се случи обратното и виждаме, че операцията върви много бавно. Що се отнася до други предполагаеми събития, довели до настоящата ситуация - този месец трябваше да се състои национална мирна конференция на ООН, която впоследствие беше отложена, и вероятно това е била една от целите на Хафтар. В миналото той не одобряваше идеята за среща на върха под патронажа на ООН, изхода от която нямаше да бъде продиктуван от него. Той и поддръжниците му там щяха да бъдат само един глас от многото. При този вариант очевидно нямаше да има подкрепа за установяването на военна диктатура, каквато изглежда иска Хафтар.“
След започналото миналата седмица настъпление на Хафтар срещу Триполи, се засили международното безпокойство от изостряне на кризата в богатата на петрол държава, която също така е и основна изходна точка за незаконна имиграция към Европа.
Пресичащите се международни интереси в северноафриканската държава - от една страна между Франция - притежаваща петролни активи в Източна Либия, и Италия - бивш колониален владетел на Либия и най-засегнатата европейска страна от имиграцията идваща от там, и от друга между Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия и Турция и Катар, коментира професор Мънди: „На международно ниво изглежда либийският въпрос предизвиква известно напрежение. Изглежда, че Франция подкрепя Хафтар, но не и неговата военна кампания срещу Триполи. Въпреки това не бяхме свидетели на ефективни действия от страна на ЕС или ООН. И тъй като Съветът за сигурност има постоянни членове, които могат да налагат вето на резолюциите, нямаше твърда позиция, която да посочи Хафтар като агресор. Хафтар е подкрепян силно от Египет, както и от ОАЕ, Саудитска Арабия и до определена степен Русия. От другата страна на конфликта - силите на страната на Файез Сарадж, които са военните милиции на запад, имат връзки с мюсюлманското братство на политическо и военно ниво и затова имат подкрепа от Турция и Катар. Трудно е да се предвиди накъде ще тръгнат нещата, тъй като Либия лежи в центъра на няколко регионални конфликта - от една страна спора между Италия и Франция - кой да поеме контрола в Либия. Италия има интереси що се отнася до миграцията, италиански енергийни компании работят в Либия. А Франция вероятно вижда Либия под управлението на Хафтар като място, където може да разшири пазарите си, при стабилизиране на държавата. До известна степен и с Русия е същото. Преди 2011 г. Русия имаше сериозни сделки за доставки на оръжие с режима на Кадафи, и сега отново има интерес да „преоткрие“ този пазар. Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет определено не искат режим тип „мюсюлманско братство“ да поеме контрола. Така че образно казано, Либия се явява по средата на напреженията в Персийския залив и усилията на Саудитска Арабия да маргинализира и изолира Катар.“
Според него в краткосрочен план трябва да се договори някакъв вид примирие.
„Не знам обаче откъде би дошъл натискът към Хафтар, за да се съгласи той на такова. Освен ако целта му не е единствено да си извоюва достъп до Триполи, а не да го освобождава. Щом веднъж той влезе в Триполи това му дава място на масата и в разговорите за съдбата на държавата“, посочва проф. Мънди.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Русия завява, че не взема страна в боевете в Либия, но зад кулисите Москва категорично подкрепя маршал Халиф Хафтар, твърдят експерти, цитирани от АФП. Хафтар, чиито сили започнаха миналата седмица изненадващ атака към столицата Триполи, е..
САЩ са силно притеснени от боевете край Триполи и призовават Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар да спре незабавно офанзивата си към столицата. Това се казва в изявление на държавния секретар Майк Помпейо, публикувано на сайта на..
Самопровъзгласилата се Либийска национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар обяви днес настъпление към столицата Триполи, където на власт е признатото от ООН правителство на премиера Файез ал Сарадж, предаде Ройтерс. ЛНА на свой ред..
Парламентът одобри на първо четене законопроекта за държавното обществено осигуряване. С него се предвижда увеличаване на пенсиите от 1 юли с 8,6 %. От 1 април максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 3 750 на 4 130 лева...
Администрацията на Доналд Тръмп провежда тайни преговори "Хамас" за освобождаване на заложници с американско гражданство, държани в Газа. Това съобщиха няколко западни медии, позовавайки се на свои източници. Според изданието "Аксиос" американският..
Министър-председателят Росен Желязков ще участва в извънредното заседание на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък. Евролидерите ще обсъдят начините как да бъде укрепена общата европейска отбрана по отношение на колективните способности,..
Върховният административен съд (ВАС) върна за ново разглеждане делото за изграждане на завод за каменна вата с изгаряне на големи количества битови отпадъци край павликенското село Върбовка. Инвестиционното намерение е на фирма на бизнесмена Румен..
Румънските власти обявиха за персона нон грата на територията на страната военния, военновъздушен и военноморски аташе на Руската федерация в Букурещ и неговия заместник заради осъществяване на дейности, които противоречат на разпоредбите на..
"Една революция, колкото и да е мощна, трябва да се канализира. Да има хора, които да насочат енергията в правилната посока, да има водачи. Засега не виждам такива". Така д-р Валентин Янев, съпредседател на Гражданския комитет "Западни..
Парламентът обсъжда на първо четене Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 година. Това е първият от трите бюджетни закона - заедно с бюджета на Здравната каса и с държавния бюджет, които се очаква да бъдат гласувани днес...
"Правителството на Росен Желязков получи тиктакаща бомба в ръцете си и в момента е в ролята на сапьор" . Това заяви пред БНР евродепутатът от групата..
Очаквам да се влезе в спирала от битки и напрежение между Израел и "Хамас" . Това каза пред БНР арабистът проф. Владимир Чуков във връзка със среща на..
Когато говорим за мир, трябва да си даваме сметка какво означава той. Това заяви пред БНР Давид Джамбазов – режисьор и документалист. САЩ..