Овцевъдите могат да разчитат на три нови държавни помощи, одобрени от Европейската комисия, за подобряване на общата производителност чрез намаляване на производствените разходи. Бюджетът е 3,5 милиона лева, посочи заместник-министърът на земеделието Янко Иванов при откриването на Осмия национален събор на овцевъдите, който се провежда до неделя край Петропавловския манастир до Лясковец.

Нотифицирана е държавна помощ от 2,5 милиона лева за изграждане на малки кланици, заяви ресорният заместник-министър Янко Иванов и поясни, че в момента акцентът е върху селекционното животновъдство:

„Ние трябва да работим да увеличим качеството на това, което се предлага чрез подобряване на селекцията и репродукцията на животните“.

Иванов увери, че напълно е приключил проблемът с чумата по овцете и козите, а всички засегнати стопани в Южна България са си получили компенсациите.

Проблемите в бранша обобщи Димитър Петков от Търговище, който отглежда овце от 37 години:

„Липсата на чобани, ниски изкупни цени. Млякото е 1-1,15 лв. най-много, агнешкото – 4,60 лв., което изобщо не е задоволително. Мъчим се, просто от любов ги гледаме още“.

Повече от 200 фермери, производители на месни и млечни продукти, представители на селскостопанска техника и оборудване участват в осмото издание на Националния събор на овцевъдите в България. Насърчаване на потреблението на овчи и кози продукти и производството им от български суровини са акцентът тази година на събора, който преминава под мотото „Български храни от български суровини“. Липсват овчари, изкупните цени на млякото и месото са символични, а вълната я подаряваме, споделиха овцевъди пред БНР.

„Онази година бяха 800, но поради липса на работна ръка, останаха 400-500, гледаме си ги. Освен чобани, проблеми са ниските изкупни цени. Млякото е 1-1,15 лв. най-много, агнешкото – 4,60 лв., което изобщо не е задоволително. Мъчим се, просто от любов ги гледаме още. Почти навсякъде колегите намаляват животните, намаляват и не се знае до къде ще ни издържат нервите. Иначе автоматизираме с доилна система, с всичко необходимо, инвестираме, но упадък е вече това, държавата нехае“, разказва Димитър Петков от Търговище, който отглежда овце от 37 години.

Димитър Вършилов от родопското село Брестник е потомствен овцевъд, а тази година на него се падна честа да сготви курбанът за събора на овцевъдите. Овцевъдът е оптимист, че българинът все още не е забравил вкуса на родното агнешко: „Все още не го е забравил, има много внос, аз съм производител на агнета повече от 45 години. Гледаме  животните в Родопите. Хората предпочитат да бъде по-прясно, да видят какво колиш, да знаят какво вземат. Иначе има и вносно, ама вие знаете какво представлява вносното – няма вкус, няма нищо. Животновъдството в България замира, аз имах 1200 овце, сега са 700. Жалко!“

Със семейното стадо на Събора на овцевъдите е и 14-годишният Юлкер Нусуф от Шуменско. Вместо да е пред компютъра, младежът от тъмно до тъмно помага в отглеждането на 250 овце, с които семейството му се издържа: „Ставаме около 5 часа, отиваме да гледаме овцете, да ги доим, после ги разлагаме, излизат всички на паша. После се прибират около 19,30 часа. После пак ги доим, харесва ми. По-хубаво е в обора, не зная, обичам, успяваме“.

Съборът на овцевъдите не е концентриран само около проблемите в бранша. В неговата весела част са фермерските състезания по доене и стрижба на овце, по майсторско обезкостяване на агнета и теглене на товари от коне-тежковози.

Над 2000 изпълнители се включват в националния фолклорен конкурс „Заблеяло ми агънце“. Има фолклорни концерти, кулинарни кътове и занаятчийски изложби до неделя.

Целият репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.