Пред години чул по телевизията „потресаващи факти за историята на просветата в Трънския край“. „Един край, който е дал на България толкова много! И сега този край си отива, умира. Защото където няма училище, там няма и живот“, обясни в предаването "Нощен хоризонт" авторът.
През 1778 година било открито първото килийно училище в региона. Само след две години към църквата „Св. Петка“ в Трън е открито и второ килийно училище – с това се поставя началото на просветата в Трънския край. „27 килийни училища е имало по това време в България, две от тях са били в Трънско“, обясни Зрънчев.
В други години на разцвет във всяко село имало начално училище, а в 15 села – прогимназии, спомня си още Иван Зрънчев.
Като си отидат последните живи бивши учители, няма да има кой да разкаже какъв живот е кипял
Ще си отидем и ние - последните останали живи някогашни учители, и никой не може да разкаже на бъдещите поколения какъв живот е кипял в Трънския край – така си мислел Иван Зрънчев, когато у него покълнало зрънцето да обобщи просветната история на региона.
„И се захванах с проучване, започнах да събирам материали и веднага ударих на камък. В окръжния държавен архив се оказа, че за 10-12 училища от 60 училища в Трънско, нямат по един ред написан, няма никакви данни. Просто някой не си е дал труда да събере документацията, когато се закрива това училище, когато ще хлопнат кепенците му.“
Отказал се временно, ходил до Чикаго да помага на сина си да гледа внуче, а като се завърнал, захванал да анализира местния говор. „50 години бях проучвал диалекти на родното ми село, бях събрал повече 7 400 думи.“
Последвало краеведско изследване. В онези години негов бивш колега и приятел учител го убедил да довърши изоставеното изследване за просветното дело. „Трябва да завършиш започнатото дело, защото това ще бъде един паметник за тия, които са били преди нас, които бяха с нас и които ще продължат след нас да учителстват в Трънския край, докато има последно училище. Може би тия думи на Иван ми оказаха въздействие и продължих работа“, сподели Иван Зрънчев.
Книгата се базира на архивни материали, обиколки по селата и разкази на местни жители
„Нямаше материали. Обиколях като луд по селата с колата, срещах се със стари хора да ми разкажат нещо за своето училище, с бивши учители – сега вече старци на по 80-90 години. Събирах от литература, вестници, списания и книгата стана. Хубаво томче: 415 страници, с илюстрации. Просто изпълних един морален дълг към тоя край, с който съдбата ме свърза.“
Защото като излязъл от казармата, отишъл учител в Трънско, задомил се там и така целият му живот останал свързан с този край.
Не го определя като историческо съчинение. „Това е повече разказ за всички училища, за всички села – разказ за това какви хора, при какви условия, как са работили в тия години, когато не са имали чинове, не са имали черни дъски, нямало е глобуси, нямали са карти. Имало е обикновена стая – една одая или една килия към църквата, или към манастира, и един абаджия или казанджия - някакъв еснаф, който е решил да даде четмо и писмо на децата – обикновени селски пастирчета, говедарчета и са отивали там да получат първо четмо и писмо.“
Някога в Трънско имало цяла просветна армия, въпреки имиджа на региона идвали ентусиасти
През 1938 година в Трънско имало около 5 хиляди ученици, които Иван Зрънчев определя като „една огромна армия – и ученическа, и учителска“.
Иван Зрънчев се потапя в просветната история на региона с идеята да разкаже за хората, „знайни, по-малко знайни и незнайни“, лишили се от удобствата на големия град, посветили се на учителската кауза на село. „Да дойдат тук, където малко хора са идвали. За Трънско винаги е съществувало мнение, че това е един изостанал край, където се раждат само трънки и глогинки. И все пак, намирали са се ентусиасти. Може би затова съм си мислел, че държава може да се пази, не само с пушка да се охранява, може и с книга в ръка.“
Авторът е роден е на 26 март 1935 г. в с. Цървище, Дупнишко. Завършва средното си образование в Бобошево, впоследствие и Учителския институт в Дупница. След казармата учителства в с.Реяновци, Трънско. Завършва задочно "Българска филология" в СУ „Св. Климент Охридски” и е назначен за директор на гимназията в Трън. От 1970 г. живее и работи в Перник.Цялото интервю е в звуковия файл.
Актьорът и влогър Борислав Вълов, познат на публиката като Ей Бо, показа, че сцената на един от телевизионните формати може да бъде не само място за забавление, но и за размисъл. Известен със своите хумористични превъплъщения в социалните мрежи, този път той избра да остави настрана смеха и да се обърне към една болезнено актуална тема -..
Елена Жаблянова е утвърден илюстратор и художник, чиито творби впечатляват както малки, така и големи. Нейните илюстрации красят десетки детски книги и са отличени с редица награди, сред които престижната BELMA (Best European Learning Materials Award) през 2017 г. и награда от участието й в Международния панаир на детската книга в Болоня през 2024 г...
Петър Георгиев Рей е от онези творци, които не се побират в една дефиниция . Актьор, писател и художник, той живее и създава на границата между различни светове, като превръща опита си в дълбока художествена изповед. Завършил е НАТФИЗ в края на 80-те години , а още преди това е част от самодейния драмсъстав в Перник, където изпълнява..
Звездомир Керемидчиев, фронтменът на АХАТ и АНАЛГИН е специален гост на БНР. На 8 октомври е последният концерт от лятното турне на Б.Т.Р. и АХАТ Концертът ще се проведе в зала 1 на НДК и е част от "Националното турне 2025" на Б.Т.Р., със специални гости АХАТ в състав: Звездомир Керемидчиев, Антоний Георгиев - Тонто, Денис Ризов, Антоан Хадад...
Варненката Евдокия Чочева навърши на 29 септември 106 години. Тя следи събитията, прави гимнастика всяка сутрин, но и умствена - рецитира наизуст стихове на Вапцаров и на други поети, следи и военните конфликти по света и слуша само Радио Варна и БНР. Сестра ѝ е една от двете първи говорителки на Радио Варна. Евдокия Чочева е родена и израснала в..
Днешната гостенка в рубриката ни "Горещи сърца" вече повече от 30 години се занимава с шотокан карате. Защитила е майсторският пети дан в това бойно изкуство и продължава да печели медали на световни и европейски първенства. За нея обаче по-важно от степените и отличията е възможността, която ѝ дава каратето, да развива и надгражда себе си и "всяка..
"Отново успях да направя много добър резултат . Това ми дава мотивация да продължа ", каза пред БНР Ружди Ружди, световна звезда сред параолимпийците, който неотдавна постигна шеста световна титла в леката атлетика. Ружди Ружди пак е световен шампион Посрещнаха световния шампион Ружди Ружди Ружди Ружди: Беше ми мечта да подобря..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..
Трябва да бъдат загърбени дребнотемията, за да вървим напред. Това заяви пред БНР кметът на Пазарджик Петър Куленски, след като в града се проведе..