Проф. Кай Хафез: Проевропейските партии си отдъхнаха, но трябва да останат нащрек

„Проевропейските партии си отдъхнаха, но трябва да останат нащрек“, предупреждава проф. Кай Хафез от университета в Ерфурт в интервю за БНР:

„Преди година-две се опасявахме, че евроизборите ще доведат до един вид крайнодясна революция със значително по-голямо присъствие на евроскептичните партии в новия Европейски парламент. Това не се случи. В отделни държави, като Италия или Франция, тези партии наистина спечелиха вота, но пък в други - като Дания, Холандия и Германия - антиевропейците претърпяха сериозни загуби. Има впечатляващи географско-икономически различия - в Южна Европа, където икономическите проблеми са най-наболели, няма революционно настроение. Например в Гърция - там крайната десница и националистите са малцинство. В Испания и Португалия, които също изпитват икономически трудности, проевропейските партии са все така силни. Това важи и за балканските държави, които са част от ЕС“.

Един от стожерите на крайната десница падна в навечерието на вота - Хайнц-Кристиян Щрахе бе първият националпопулист, влязъл във властта. Председателят на австрийската „Партия на свободата“ бе вицеканцлер във Виена, докато две германски и една австрийска медии не публикуваха скандалното видео от Ибиса, коствало не само главата на Щрахе, но и на канцлера Курц. Влиянието на „Ибисагейт“ върху партньорските партии на Щрахе е осезаемо, коментира проф. Хафез за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“:

„Трудно е да се каже какво влияние имат такива отделни скандали. Но през последните няколко години подобни единични афери имаше и в други страни, от което пострада имиджът на крайната десница. В Германия имаше серия скандали около партийното финансиране на „Алтернатива за Германия“, в Австрия излезе сега това видео. Мисля, че в икономически по-силните държави в Северна Европа хората постепенно разбраха, че популистите създават само проблеми и не са градивна обществена сила. Митът около крайнодесните се разпада и лъсна истината, че те не са прогресивна политическа алтернатива. В този смисъл Италия и Франция са интересен пример, защото са богати държави, които обаче в момента преживяват сериозна икономическа криза. Очевидно това е вятърът в платната на популистите“.

В предизборната кампания, но и в месеците преди това водещите европейски политици непрекъснато предупреждаваха за надигащата се антиевропейска вълна, но всъщност не предложиха кой знае каква алтернатива. На въпрос дали успокоени от изборния резултат, те няма да се облегнат спокойно и да продължат по същия начин, ученият отвърна:

„Нека погледнем и позитивно на изборния резултат - близо две трети от европейските граждани гласуваха за демократични проевропейски партии. Това обаче в никакъв случай не бива да успокоява политическите лидери, защото тази криза на европейската идентичност е латентна и не бива да се подценява. Видяхме колко нестабилна е политическата конструкция на ЕС и колко бързо една икономическа криза може да предизвика разочарование, последвано от вълна от социални протести. Така че се надявам, че лидерските постове в ЕС ще заемат социално отговорни политици. Защото в редица страни-членки има социално напрежение, хората имат усещането, че живеят в социално несправедлива Европа. Ако европейският политически елит не разбере това, ще бъде пометен не само от крайната десница, но и от възродили се движения, като например Зелените. Те са сравнително нова партия, а избирателите й гласуват за нея, изразявайки един вид протест срещу статуквото, доминирано от консерватори и социалдемократи“.

Проф. Хафез коментира усещането, че медиите са отделили повече време на популистите, отколкото заслужават:

„Мисля, че част от проблемите, които създават популистите, са в известна степен по вина на медиите. Обръщаме им прекалено много внимание. Говорим прекалено много за антиелитарната им програма. Пример е предизборната кампания в Германия, която в медиите бе представена като дуел между крайната десница и системата ЕС. Глупости! Никой не се сети да покаже, какво прави ЕС. Хората не са уморени от политиката, а са уморени от начина, по който тя се представя в новините. За мен е много опасна тенденцията политиката да се представя като постоянна криза.