Проф. Марк Шанахан: Тръмп даде старт на предизборната си кампания в Европа

Американският президент Доналд Тръмп бе на историческо тридневно държавно посещение в Обединеното кралство. „Специалните“ британско-американски отношения бяха постоянно изтъквани както по време на срещите му с кралицата и представители на кралското семейство, така и по време на отбелязването на 75-тата годишнина от съюзническия десант в Нормандия. Тръмп освен това обеща „феноменална търговска сделка на Великобритания, когато страната се освободи от оковите на ЕС“, след разговори с Тереза Мей. Движейки се почти през цялото време с хеликоптер той избягна пряка среща с лондончани, нарече протести „фалшиви новини“ и окачестви като „негативни сили“ лидера на лейбъристите Джереми Корбин и кмета на Лондон Садик Хан. За коментар на посещението на Доналд Тръмп нашият кореспондент в Лондон Веселин Паунов потърси професор Марк Шанахан, ръководител на отдела за политика и международни отношения в университета в Рединг, който добре познава историята на американските президенти. 

- Въпреки критиките в редица кръгове, че Доналд Тръмп не заслужава поканата за държавно посещение и червения килим, американският президент определено остана доволен от визитата. Запитах професор Марк Шанахан дали е съгласен с мнението на политически наблюдатели, че най-важното нещо за Доналд Тръмп всъщност е било да направи впечатление на американските гласоподаватели преди предстоящите догодина президентски избори в страната, че то е било нещо като стартиране на предизборната му кампания?

- Абсолютно. Това беше пътуване, което за Тръмп беше главно за показ.  През първия ден той се срещна с кралското семейство, като доведе всичките си четири пораснали деца с техните партньори. Срещата с кралицата и кралското семейство, цялата помпозна церемония, алените костюми на гвардейците, красивата обстановка в Бъкингамския дворец - всичко това брилянтно пасна на човек, който се опитва да се покаже на най-хубавите сцени по света. Това е властен човек, който се среща с една от най-историческите фамилии в света. И това проработи много добре за него.

Вторият ден от посещението му, денят на политиката, бе по-маловажен и вероятно най-проблематичният за него. Последният ден, пътуването до Портсмут и участието в церемонията за 75-тата годишнина от десанта в Нормандия, имаше голям резонанс в Съединените щати. И отново, кадрите с Еманюел Макрон, Тереза Мей и кралското семейство около него, се приеха много добре от онези над 60 милиона души, гласували за него на изборите през 2016 година и от всички останали, които той иска да го подкрепят следващата година на президентските избори“.

- Несъмнено Доналд Тръмп е феномен в американската политика, както Найджъл Фарадж е феномен в британската. Най-вече заради негативни неща като популизъм, национализъм, расизъм, женомарзство - разбира се, зависи пак от гледната точка. Малко бяха тези, които предричаха, че след всички скандали около Тръмп, той ще оцелее. Може би е малко рано за прогнози, но какви са шансовете за него да спечели втори мандат?

- Ако изборите бяха утре, той без съмнение щеше да ги спечели. Колкото повече продължава първият му мандат, толкова повече ще бъдат изнасяни сведения, които могат да навредят на кампанията му. Разследването „Мълър“ несъмнено продължава да тегне върху него. Със сигурност Камарата на представителите в Съединените щати ще използва следващите 18 месеца за нападки срещу президента.

Предстои да видим данъчните му декларации за последните години като политик.  Данъчните му отчети като бизнесмен вече бяха критикувани. Със сигурност ще видим как няколко областни прокурори ще заведат съдебни дела срещу него, които също могат да навредят на репутацията на Тръмп. Но както той каза преди изборите през 2016 година, той може да застане по средата на 5-то авеню в Ню Йорк, да застреля някой и пак да се измъкне. Има страшно много хора в Съединените щати с консервативни убеждения, които преднамерено няма да забележат нищо нередно в поведението на Доналд Тръмп, независимо какво прави.

- Каква е тайната на Доналд Тръмп да печели привърженици?

- Той създаде страхотна запазена марка. Хората бяха свикнали с него в продължение на 15 години, когато го гледаха всяка седмица по телевизията като домакин на известното риалити шоу „Стажантът“. Покрай това се изгради стабилната му бизнес-кариера. Неговата преценка какво точно да прави във времето е перфектна. Когато той в крайна сметка реши да се кандидатира за президент бе наистина времето, когато „блатото във Вашингтон имаше нужда да бъде пресушено“.

Той е брилянтен с медиите. Тръмп умее да се постави в центъра на вниманието, сам прави новината, прави политика със съобщения в Туитър. Прави всичко възможно каквото иска да каже през деня да се превърне в новина и всички останали да реагират на нея. Освен това нищо не му тегне, не залепва на съвестта му. Той е като облицован с тефлон. Въпреки лъжите, обидите и злоупотребите през президентството му той невъзмутимо понася критиката в отговор на алтернативния му начин на пресъздаване на нещата.

- Да, когато говорим за Тръмп никога не сме далеч от конфликти и спорове. В Лондон той заяви, че това, което бе казал за Меган Маркъл не е вярно при положение, че думите му бяха записани. След това на съвместната пресконференция с Тереза Мей той заяви, че новините за големи протести срещу него са „фалшиви новини“. Това не е ли явен знак, че на Тръмп не може да се вярва. Че е опасно да се работи с него?

- Не бих му повярвал и дума. Опасно е да се работи с него, но ние вече приехме поведението му за нормално. През трите години, откакто е президент, ние преминахме от шока от всички негови действия до приемане и дори очакване точно на такава реакция от него. Прекарах понеделника и голяма част от вторника в Лондон. В понеделник нямаше организирани протести. Във вторник имаше протест, значим, вероятно около 10 хиляди души. Той мина покрай него. Така че той безочливо излъга.

В трайните отношения със Съединените щати се мисли многопластово извън президента. Мисля, че политиците и държавните служители сега се научиха да работят като го заобикалят и когато е необходимо се приспособяват към него. Но всичко, което се случва във връзка със специалните британско-американски отношения се случва на процедурно и гражданско ниво с ясното разбиране, че той няма да е вечен, докато отношенията ще продължават да съществуват и след Доналд Тръмп.

- Президентът Тръмп говори за „феноменално“ търговско споразумение с Обединеното кралство, но като добре знаем няма приятели по време на търговски преговори. В този ред на мисли, от чисто британска гледна точка, няма ли опасност при опита на Великобритания да избегне да се превърне във васална държава на ЕС, ако трябва да цитирам Борис Джонсън, да стане васална държава на Съединените щати?

- Да, и това е много опасна ситуация. Погледнете към дневния ред на Тръмп, а той гласи:  „Америка на първо място!“. При всяка търговска сделка, която той иска да сключи, Тръмп предпочита двустранно споразумение. Това е за да гарантира, че Съединените щати имат предимство и изгода. По отношение на партньорството между Обединеното кралство и Съединените щати, Великобритания е по-малкия партньор. Ето защо винаги може да се очаква да бъде на втори план. При положение, че търговската стратегия е да се облагодетелстват Съединените щати, Великобритания би трябвало да е по-предпазлива да не се ангажира в прекалено близки отношения, защото ние лесно можем да се превърнем във васална държава, зависима от Съединените щати и от посоката, в която духат политическите ветрове там.

Това със сигурност не е намерението с Брекзит за тези, които идеологически са венчани за него и виждат как Великобритания възстановява мястото си в света като „свободна търговска нация“. Отношенията с Америка са важни, но определено в по-малка степен от тези с ЕС. Независимо дали ще напуснем евросъюза или не, ние трябва да продължаваме да се стремим към най-близки отношения с най-близките ни съседи.

- По време на посещението си във Великобритания Доналд Тръмп всъщност не се срещна с нито един от основните претенденти за мястото на Тереза Мей, освен с Джереми Хънт, но това просто бе в качеството му на външен министър. Това тактически ход ли беше и може ли да се каже, че Борис Джонсън е негов фаворит, с който би работил в бъдеще?

- Той познава Борис Джонсън. Но по отношение на политиката в тази страна, Тръмп не се интересува особено кой ще стане следващ лидер. Борис Джонсън е донякъде като него. Той е цветист, телевизионна личност и съм сигурен, че се нрави на Тръмп. Но честно казано Тръмп едва ли прави разлика между Борис Джонсън, Майкъл Гоув, Джереми Хънт и дори Найджъл Фарадж, който няма място в парламента. Интересен е случаят с Майкъл Гоув, за когото той каза, че никога не е срещал, а всъщност Майкъл Гоув го интервюира за лондонски вестник през 2016 година, така че явно не му е направил особено впечатление.

- Как ще коментирате стила на президента на нанасяне на обиди на хора, които не харесва. Последните примери са кметът на Лондон Садик Хан и лидерът на лейбъристите Джереми Корбин, за когото каза, че не го познава, но въпреки това го нарече „негативна сила“.

- Единствената форма на защита за Тръмп е като напада другите хора. Обикновено хора, които не са толкова могъщи като него. Той е класически грубиян. Той не се ангажира в диалог. Когато хората не са съгласни с това, което Тръмп им казва, той използва силата на социалните мрежи, за да ги оплюе. Независимо дали това е пряка атака или понякога просто е казал нещо невярно и по погрешка, което често се случва, той е безмилостно агресивен и безкомпромисен в преследването на целите. Това не е дипломатичен стил. И се съмнявам, че някога ще напише книга “Изкуството на дипломацията“. Това обаче се оказва ефективен стил за него.

- Марк Шанахан е човек с дълбоки познания на американската история и със специален интерес към президентите. Една от най-известните му книги, получила престижна награда, е „Айзенхауер в зората на космическата ера“. Запитах го къде нарежда Доналд Тръмп в дългия списък?

- Той не е на нивото на Вашингтон, Линкълн , Кенеди  и Айзенхауер. Къде бих го поставил? Вероятно в дъното с такива като Пиърс, Тейлър и други в долните слоеве на списъка с американски президенти. Тепърва предстои да видим какво наследство ще остави, а по това се оценяват президентите, когато напуснат поста си. В момента той изглежда по-скоро като президент-аутсайдер, който не може да се сравнява с предишните 44. Но ...кой знае? Може би той поставя началото на нова ера на популисти, които идват на власт по-скоро като някакви знаменитости, а не че разбират от политика.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.