Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От болница “Света София“ искат по-скъпа клинична пътека за ДЦП

Роботизираната рехабилитация е много ефективна, а средства за поддръжка на роботите няма

Снимка: www.gen.su

В писмо до Министерство на здравеопзаването от Специализираната болница за детска церебрална парализа (СБРДЦП “Света София“) настояват да се увеличи цената на  клиничната пътека за детска церебрална парализа, защото болницата няма средства да ремонтира високоспециализираните роботи за рехабилитация, които са се повредили. Ефектът с тяхното лечение е много добър, твърдят специалистите. 

Специализираната болница за детска церебрална парализа разполага с пет робота и три полуроботизирани устройства за рехабилитация на децата. Те са дарение, но като най-модерно средство за рехабилитация изискват и съответната поддръжка, обясни директорът на болницата доц. Иван Чавдаров в предаването "Хоризонт до обед".

"Тези устройства са изключително скъпи за роботизирана терапия. Те са на стойност от 150 хиляди лева нагоре, до 200. Има някои роботи, които в България все още ги няма, 200-250 хиляди лева. Болницата е малка, при това ние сме рехабилитационна болница и е невъзможно да се закупят такива устройства. Три от роботите ни са дарение от Българската Коледа, а два от роботите са закупени с помощта на Норвежкия финансов механизъм. Както и още две полуроботизирани устройства пак чрез Норвежкия финансов механизъм. Първият робот направи вече пет години", уточни Чавдаров.

През пролетта е имало инцидент, счупила се е част от робот: "Ремонтът на това устройство, подмяна на амортисьори и балансиращи вериги е в рамките на 10-11 хиляди лева. Ние не можахме да намерим толкова много пари и със сериозни усилия успяхме само да заменим счупения амортисьор. Роботът работи, но работи на ръба и се очаква да се счупи някой друг", каза д-р Чавдаров.

Годишно през болницата за преглед преминават над 3 000 деца. Цената на клиничната пътека за рехабилитация с робот на ДЦП трябва да се увеличи от 600 лева на 1500 лева, защото лечението с робот има много по-добър ефект, а са нужни и средства за поддръжка на машините, мотивират се от специализираната болница:

"Клиничните пътеки са изключително слабо финансирани. Писал съм на министерството неколкократно, да се направи една високотехнологична пътека за рехабилитация на деца с церебрална парализа, в която да се включи амортизацията на един робот."

Въвеждането на роботизираната рехабилитация в болницата е причината децата да не се изпращат в чужбина, допълни доц. Чавдаров. 

"Вече деца с церебрална парлиза не ходят в чужбина за рехабилитация, защото успяхме с Българската Коледа, Норвежкия механизъм да обясним на тези, които ни финансират, че спестяваме пари на държавата. Държавата обаче трябва да ни подкрепи чрез пътеки, за да можем тези устройства да ги подържаме здрави, за да могат да се ползват от децата." 

От пет години няма увеличение на цените на клиничните пътеки за лечение на ДЦП. Директорът на болницата ще поиска такова увеличение и за следващия рамков договор с НЗОК. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Миланов

Александър Миланов: Държавата да поеме грижата си за възрастните, както за децата след Могилино!

Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..

публикувано на 10.06.25 в 09:21

Практично за еврото: За какво да внимаваме след 1 януари?

Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..

публикувано на 09.06.25 в 07:44

Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..

обновено на 06.06.25 в 23:31

В Радио Пловдив ще бъде открита паметна плоча на чешкия журналист Владимир Сис

Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..

публикувано на 05.06.25 в 09:57

Недоволство в район "Илинден" заради проект за строеж на улица

Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...

публикувано на 04.06.25 в 10:52

Определени са финалистите в "Пролет`25". Слушателите на БНР избират любимеца на публиката

12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..

публикувано на 03.06.25 в 12:09

Пациентите с лимфедем няма на кого да разчитат. Защо?

Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология . За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина . Тази равносметка..

публикувано на 03.06.25 в 11:12