„Еврейката“ на Фландърската опера от програмата на OperaVision

Този път любопитството ме накара да гледам спектакъла на Фландърската опера и балет на „Еврейката“  от Фроментал Халеви, предложен в европейската интернет платформа “OperaVision“. Действително любопитство, защото Фландърската опера и балет неотдавна получи престижната международна награда за 2019 “Опера на годината“, а аз не бях чувала  и виждала никога  спектакъл на този театър. Интересно ми беше, още повече, че операта, която предлагаха, не е никак лесна за изпълнение и за солистите, и за хора.

“Еврейката“ на Фроментал Халеви  е типична „гранд опера“ в пет действия, с масови сцени, виртуозни арии и ансамбли и зрелища. И да кажа предварително, останах много доволна от изпълнението, от музикалната страна на спектакъла. Колкото до визията - трудно ми е да преглътна  осъвременяването на действието, което протича исторически  през ранния 15 век, да гледам на героите  като на  наши съвременници и да приемам за нещо нормално гоненията на евреите и жестокостите спрямо тях. И днес съществува религиозен фанатизъм, но като покажеш на сцената героинята с колан от бомби, асоциацията е съвсем друга. Но, да оставим зрителите,  които ще гледат спектакъла на прочутия немски режисьор Петер Конвични, да решат какво им харесва и какво не... 

Дълги години операта „Еврейката“ на Халеви бе позната у нас с подменено име “Дъщерята на Кардинала“. Защо ли? В основата на либретото на Еужен Скриб е заложена истинска история, като някои от героите реално са съществували, например Кардинал дьо Брони. Това е една история за расовата дискриминация и за религиозния фанатизъм с трагичен край. Няма да напомням съдържанието, защото творбата е играна няколко пъти в Софийската опера - през 1927 и през 1997. Тогава блестяща изява имаше Красимира Стоянова като главната героиня Рашел.

Солистичният състав на изпълнението на Фландърската опера бе международен и певците бяха много сполучливо избрани.  Много стабилен и убедителен в ролята на Елиазар бе американският тенор Рой Корнелиус Смит – име, познато в  оперния свят. Пее  редовно в Метрополитън, Виена, Берлин, на фестивала  в Залцбург, изнася рецитали. В репертоара му са Калаф, Каварадоси, Дик Джонсон, Радамес, Туриду... Много артистичен, той имаше тежката задача да интерпретира образа на бащата, разкъсван между любовта към дъщеря си и към вярата си. Неговата дъщеря - Рашел, всъщност отгледана от него, а истинският й баща е кардинал Брони, имаше също сложна задача като персонаж - без да знае, че по рождение е християнка, тя жертва живота си в името  на това да остане до край еврейка. Американката Корин Уинтърс има красив глас, много добре поставен, много артистична и музикална, тя изгради незабравим образ. Въпреки че е още в началото на кариерата си, тя вече е гостувала в много от американските оперни театри, носителка е на редица престижни певчески награди, вече дебютира в Ковънт Гардън, пее роли като Татяна, Виолета, Дездемона, Лиу, Лейла, Мелизанда. Една певица, пред която предстои блестяща кариера!

Италианският бас  Рикардо Дзанелато, вече познат и на българската публика с участието  в басовата партия на „Реквиема“ от Верди, се представи в ролята на Кардинал дьо Брони. Мек, красив басов глас  и убедително артистично присъствие - с това ще го запомним. И в другите две по-малки роли се представиха  американката Никол Шевалие като принцеса Евдокия и италианският белкантов тенор Енеа Скала в ролята на принц Леополд. Изявиха се  много добре и като певци, и като актьори.

Специално искам да обърна внимание на хора на Фландърската опера, който имаше доста голямо участие в този спектакъл и като пеене, и като артистични задачи и представянето  му беше великолепно. Заслужава похвала хормайсторът Ян Швейгер.

Въобще, струва си да се види този спектакъл - строен,  без гафове  и ръководен много артистично от диригента Антонино Фолияни.