Пламен Димитров: Няма „българин“ въобще

"Българите са много различни, имаме разслояване. На един висок етаж стоят едни 5%, които икономически, социално са си осигурили европейското развитие и статус. Но имаме и 70%, които живеят с по-малко от 1200 лева. Не са само пенсионерите. Една пета от българите до 30 години нито работят, нито учат, поне половината са в сивия сектор. Е, как да кажем, че това е психо-социален индикатор за европейски стандарт?"

Не БВП, а психичното здраве е мерило за състоянието на обществото

"Навсякъде по света състоянието на психичното здраве – не брутният вътрешен продукт, е основен критерий, който е много ясен и разбираем, за състоянието на едно общество. Ние няма кой знае с какво да се похвалим като общество и индивиди, защото огромен брой хора страдат от нетретирани, нелекувани разстройства. За тях има лек, но няма система да получат достъп", коментира психологът.

"В България дори психиатричните грижи не са по здравно-осигурителния канал. Няма клинични пътеки. Имаме абсолютно изключване (това го няма и в най-напредналите капиталистически страни) на възможността здравно-осигурен гражданин на тази страна да ползва психотерапия", смята той.

По-младите и високообразованите хора в големите градове са наясно, че има специалисти, но не могат да си позволят  дори минималните тарифи, допълни специалистът. Частна практика има, но много малък сегмент от българското население може да поддържа терапевтична програма в условия на пазарни отношения.

"В България има психиатри, клинични психолози, прекрасни психотерапевти с изключително богатство на различни подходи, но всичките ние сме в бизнеса на свободния пазар. Цените в България са в пъти по-ниски от тези в Европа (не сме като стоките, които идват от там), а качеството не е по-ниско. Говоря за хиляди специалисти, до които българинът би могъл да има достъп, но няма държавна политика, няма здравно-осигурителни системи", отбеляза Пламен Димитров.

На пръстите се броят компаниите у нас с безплатна психопрофилактика за служителите 

Той даде пример с многонационални бизнес компании с представителства у нас, които имат действащи програми за безплатна психо-социална подкрепа на служителите си. „Това се плаща изцяло от компанията и всеки може минимум пет до шест сесии на месец да си осигури, без да мисли за пари, защото компанията се грижи.“ 

"Това са програми от този тип, които са наясно, че работоспособността на хората, психичното им здраве, социална реализация и удовлетвореността от живота са много важни показатели за икономическия успех на техния бизнес, категоричен е психологът. По думите му „олигархичната клептокрация“ би могла да инвестира повече в човешкото здраве и развитие на служителите си", поясни специалистът.

Ако се отдели обществен ресурс за психично здраве и това се прави по европейски стандарти, бюджетът на Здравната каса ще трябва да се утрои, прогнозира Пламен Димитров. Той цитира данни, според които в ЕС средно над 38% се насочват за грижи за психичното здраве, психотерапия, превенция, профилактика и рехабилитация. 

„Ние методично си затваряме очите – от парламентът, финансовото министерство, самата Каса, други гилдии, но реалността е тази, че в доклада на Европейската асоциация на психиатрите - за България, съвсем актуален, с препоръките, какво се вижда като резултат – имаме огромни проблеми.“

Малцина студенти посягат към психиатрията заради лошите условия за практикуване

Психиатрията като една много престижна в света, книгите и филмите специалност не привлича българските студенти заради критичното състояние и огромните проблеми, свързани с материалната база и клиничните условия за работа, изтъкна още Димитров. У нас гилдията е застаряваща, заплатите са ниски, а материалните условия – ужасни, припомни той. По думите на Димитров, това, че не се работи в интердисциплинарен екип, също е слабо звено на системата.

От 12 години сме членове на Европейската федерация на психологическите асоциации и не можем да въведем на ниво университетски програми съответствие на изискванията, на европейския сертификат за качество, квалификация и правоспособност, каза още Пламен Димитров. 

„Вследствие на което много наши специалисти като отидат в чужбина, им се налага да се донаучват. Нямат достатъчно часове практика, не преподават хора с практически опит, а теоретици, твърде лесно се завършва психология и се взима диплома в маса университети.“

"Подмладяват се кандидатите да прекратят живота си преждевременно у нас, а кредитните институции са доста добър играч в ускоряването на суицидните намерения", коментира още психологът.