Д-р Михаил Околийски: Забавят се скрининговите програми за хепатит

"Да се направи скрининг е нещо, което трябва да бъде национална политика и изисква инвестиции - както финансови, така и експертни, медотологически, като цялостен подход. По тази причина, ако съвсем скоро не започнем много активно да работим в тази посока, тези цели няма да бъдат постигнати", поясни д-р Михаил Околийски, експерт в Офиса на Световната здравна организация за България.

Все още не е приет национален хепатитен план или национална стратегия по отношение на хепатита.

"Има прогрес по изработката на този план, като той включва вече организиране на национален скрининг за хепатит С, но все още той не е приет. Има някакво забавяне, не знам по какви причини, които застрашават всички тези хора, които са се заразили, при които вече Хепатит С и В също стават хронични, но тяхното излекуване, пораженията върху черния им дроб стават доста сериозни."

Има много хубави кампании на неправителствения сектор за изследване на Хепатит С, посочи Михаил Околийски. "Имаше повишаване на процента на хората, които се изследват, но това са кампании, стихийно. Това трябва да се случва постоянно", съветва той. 

Много малко средства се инвестират в превенцията, в профилактиката, смята още Околийски.

"Общественото здраве трябва да бъде основен приоритет на Министерството на здравеопазването, а не болестите и здравно финансиране, Здравна каса. Общественото здраве, което включва всички тези най-уязвими области на медицината като психично здраве, заразни и незаразни хронични заболявания, които водят след това тази повишена болестност, която се лекува изключително скъпо и изключително късно в болниците и това изяжда целия ресурс на Здравната каса, биха могли да бъдат адресирани много по-рано".

Около 1% от населението на България е с хепатит С. Болестта е седмата по масовост причина за смъртност в света и първата за развитие на чернодробен рак. У нас обаче до лечение стигат едва около 1200 пациенти годишно. Около 77 000 души у нас са болни от хепатит С. Голяма част от тях изобщо не предполагат и носят болестта с години, а когато я открият – усложненията са вече необратими. Риск от заразяване има на най-неочаквани места, предупреждава доц. Анета Иванова, ръководител на единствената у нас Лаборатория за молекулярна диагностика на чернодробни заболявания.

Сред рисковите групи са наркозависими на инжекции, хомосексуални, HIV позитивни, затворници, пациенти с кръвопреливане и на хемодиализа, както и кръводарители. "У нас болните от хепатит имат безплатен достъп до съвременно лечение, но първо трябва да бъдат открити и диагностицирани, а това е проблем. Общи усилия, широка информираност и национална програма са ключът към ограничаване разпространението на хепатит С", посочи проф. Красимир Антонов от столичната Университетската болница “Св. Иван Рилски”.

Личните лекари трябва да бъдат по-ангажирани с проблема, смята Силвана Лесидренска от Сдружение “Хепактив”. "Кръводарителите трябва своевременно да бъдат уведомявани, ако се окаже, че са заразени с хепатит, държавата трябва да мисли и за здравно неосигурените, защото половината от диагностицираните пациенти с хепатит С нямат осигуровки", допълни Силвана Налбантова.

До есента здравното министерство трябва да е готово с параметрите на Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити, съобщи експертът във вeдомството д-р Тонка Върлева.

Проектът ще бъде подложен на широка обществена дискусия и ако бъде одобрен, от следващата година програмата може да заработи.