Крисчън Скот аТунде Аджуа - "вождът" на съвременната джаз култура

публикувано на 18.07.19 в 13:06 | обновено на 23.07.19 в 18:43

A to JazZ 2019 - Christian Scott aTunde Adjuah

Снимка: Евтим Христов

Ето че отмина онзи най-чакан летен уикенд от столичани и гостите на София. За девета поредна година „A to Jazz Festival“ беше едно прекрасно преживяване за сетивата. Фестивалът предостави на всички почитатели на джаз музиката възможността да чуят и видят на живо едни от най-актуалните представители в жанра. Тази година големите звезди бяха тромпетиста Крисчън Скот, детето-чудо (вече пораснало) Джейкъб Колиър и фънк бандата Ghost-Note, които събраха общо над 35 хиляди души в трите фестивални дни. В следващите редове ще научите малко повече именно за един от хедлайнерите на фестивала – Крисчън Скот aTунде Аджуа.

Американският тромпетист е роден през 1983г. в Ню Орлиънс. Първите си музикални стъпки прави на 13-годишна възраст, a негов вдъхновител и предводител в света на джаза е чичо му – саксофониста Доналд Харисън. Година по-късно е приет в „New Orleans Center for Creative Arts“ откъдето си спечелва стипендия за най-престижното учебно заведение за музика в света – „Berklee College of Music“. През 2005г. подписва с „Concord Records“ първият си договор като изпълнител, като още с дебютният си албум получава номинация за наградите „Грами“.

През март тази година излезе новият албум на Аджуа – „Ancestral Recall”, като тази музика беше на фокус и в участието му на откриващата вечер на “A to JazZ Festival”. В интервю за предаването „Време за живот“, Крисчън сподели част от идеите, които е реализирал с този албум.

„От една страна е нещо, което започнахме преди известно време и продължаваме да развиваме в годините, но от друга, начинът по-който го представяме е съвсем нов и различен. Албумът е създаден със съвсем друго намерение – основната ни идея е да деколонизираме музиката. Много от разбиранията, които имаме, идват от едно отминало време, в което не всички хора са считани за равни и еднакво стойностни. Това влияе на развитието на младите музиканти, защото те се учат от тези наложени им от обществото стари схващания. Това поставя пречки за развитието им, защото ограничава кръгозора им. Те слушат и възприемат по-малко музика, защото имат създадени предразсъдъци за нея още преди да са я чули. Затова и концепцията ни в този албум е да създадем не само различна музика, но и да формираме съвсем нов вид музикално възприятие.“

Музикантът произхожда от съсловието на т.нар. „черни индианци“, а албумът е вдъхновен именно от неговите предци и от техните традиции и ценности.

„Да, произхождам от обществото на т.нар. черни индианци, които обединяват наследството на африканската и индианската култури. Аз съм трето поколение лидер на едно от съсловията в Щатите, а преди мен, баща ми и дядо ми също си били. Дядо ми е бил вожд на четири от най-големите племена и никой друг американец не е постигал това. Културата ни е прекрасна. По някакъв начин, това е културата, от която произлиза джаза, защото точно тези хора са били основна част от населението на САЩ, когато е възникнал този стил музика. Дори и да не знаете много за черните индианци, може просто да се вгледате в церемониите им и невероятните традиционни одежди които носят. Или да се заслушате в музиката, която изпълняват. Там ще откриете много от основите на джаза, които го направиха толкова разпознаваем и истински. Мисля, че за хората, които не познават толкова добре тази музика, би било чудесно да научат малко повече за началото на всичко.“

В разговор с Иван Нотев, тромпетиста говори още и за уроците в живота, за сравненията между него и други музиканти, за усещането да си пример за подражание и ментор на следващото поколение джаз музиканти и за интересните и уникални инструменти на които свири, а цялото интервю може да чуете в прикачените файлове.