Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Експерт: Разпадането на договора за ракетите със среден и малък обсег ще повиши напрежението в Черно море

| обновено на 02.08.19 в 10:56
Брукс Тигнър - кореспондентът на военното издание „Джейнс дифенс уикли“ в Брюксел.

Кореспондентът на военното издание „Джейнс дифенс уикли“ в Брюксел Брукс Тигнър прогнозира в интервю за БНР, че с разпадането на договора за ядрените ракети със среден и малък обсег ще се повиши напрежението в Черноморския регион.

„Неизбежно е. В Черно море вече има известно напрежение между съюзниците и руските сили. И това напрежение и чувствителността към действията на другия в бъдеще ще расте“, каза той в интервю за „Хоризонт“.

„До този момент НАТО даваше отговор, като изпращаше временно флотилии и еър полисинг, но това вече няма да бъде достатъчно. Според мен ще се търси постоянно военно присъствие в региона, като се има предвид, че Русия има голямо военноморско присъствие в Крим. И ако някога реши, макар че вероятността е малка, да разгърне на полуострова своите нови ядрени ракети, това ще създаде изключително напрегната обстановка в Черноморския регион“, добави експертът.

Според Тигнър, ако Русия реши да разположи новите си ракети в Крим, това сериозно ще застраши България и Румъния.

Експертът даде интервю за кореспондентката на БНР в Брюксел Ангелина Пискова.

- Господин Тигнър, очевидно разпадането на договора за ракетите със среден обсег не е добра новина. Явно навлизаме в по-опасна ера в глобален мащаб....

- Да, точно така. Един съюзнически договор за контрол върху оръжията поставя нещата в доста по-добра ситуация, отколкото тя би била, ако той отсъства. Освен това, двама световни лидери - Путин и Тръмп, не спазват особено международните конвенции. Така че, да, наистина сега ще бъдем изправени пред един доста по-несигурен свят. 

- Как виждате развитието на ситуацията оттук нататък?

- Повече от ясно е, че Русия ще продължи с разгръщането на новите си ракети и проучванията в тази насока. По-големият въпрос е какво ще направят НАТО и Съединените щати. 

- И какво ще направят те, според вас?

- Именно това не можем да кажем с точност. На срещата си в Брюксел през юли министрите на отбраната на НАТО направиха доста неясна декларация, че ще отговорят, ако договорът за ракетите със среден обсег бъде унищожен, както и че ще разгледат редица варианти, без да уточнят какви ще бъдат те. Дипломати ни казаха, че НАТО ще потърси възможност за допълнителни санкции срещу Русия. Говори се и за наблюдение от въздуха върху граничните зони между Пакта и Русия. Само че подобно наблюдение е безсмислено срещу бързо летящите ракети. Така че по-големият въпрос е дали Съединените щати ще увеличат противоракетния щит в Европа и дали НАТО ще работи с военните си съюзници и с Америка за нова противоракетна система. 

- Да очакваме ли все пак в Европа да бъдат разположени нови ракети?

- Добър въпрос. Европейците подчертават, че не желаят още ракети на своя територия и особено са против разполагането на ядрени оръжия, въпреки че, както знаем, такива вече има. Става дума за американски ядрени ракети, които са разположени в различни точки на европейския континент. Съединените щати имат далеч по-голям ядрен потенциал от Русия. Предполагам, че от страна на консервативните партии ще има натиск върху правителството и военните да започнат разработка на нови оръжия. И няма да се учудя, ако тези проучвания са започнали преди много години, след като са разбрали, че Русия ще продължи да развива свои нови ракети в нарушение на договора. Основното предизвикателство остава за Европа и по-точно за това, което европейците ще направят. Европейската система за защита от балистични ракети е активирана на много ниско ниво - официално тя е предназначена за защита от Иран. Официални американски лица и представители на Пакта много пъти са подчертавали, че системата не е насочена срещу Русия - нещо, на което Москва никога не е вярвала. Така че дали НАТО може да направи нещо с тази система, чиято защита е на много ниско ниво и да я конвертира към заплаха, идваща от Русия, никой не може да каже.

- Ще стане ли Черноморският регион по-горещ предвид новата ситуация?

- Да. Неизбежно е. В Черно море вече има известно напрежение между съюзниците и руските сили. И това напрежение и чувствителността към действията на другия в бъдеще ще расте. До този момент НАТО даваше отговор, като изпращаше временно флотилии и еър полисинг, но това вече няма да бъде достатъчно. Според мен, ще се търси постоянно военно присъствие в региона, като се има предвид, че Русия има голямо военноморско присъствие в Крим. И ако някога реши, макар че вероятността е малка, да разгърне на полуострова своите нови ядрени ракети, това ще създаде изключително напрегната обстановка в Черноморския регион.

- Да очакваме ли от НАТО да разгърне там нов противоракетен щит?

- Да, мисля, че ще го направи. Зависи обаче какъв вид противоракетен чадър съюзниците и най-вече Съединените щати могат да разгърнат на този етап в тази част на Европа и дали Тръмп наистина възнамерява да даде тази гаранция. В момента Америка държи на ангажиментите си към Европа, но никога не можем да сме сигурни какво ще направи Тръмп. Според мен, Румъния и България в момента са в доста деликатна ситуация - там има нов многонационален щаб, но той е доста малък и няма сериозно възпиращо действие спрямо силното руско военноморско присъствие и със сигурност не би имало срещу ядрени ракети в Крим. Това ще бъде сериозен стратегически проблем за НАТО, както и за възможния му отговор. 

- Тоест, смятате, че вероятността Русия да разположи ядрени ракети в Крим е съвсем реална?

- Да, макар че един Господ знае какво точно ще разположи Русия на Кримския полуостров и как ще продължи да действа спрямо Украйна. Ако разположи ядрени ракети, те, разбира се, ще застрашат и Украйна. Все пак всичко зависи от обхвата им, защото преценките за това какво представляват тези нови руски ракети са различни. И вероятно те ще застрашат също Румъния и България. 

- Помним епохата преди падането на Желязната завеса. Все пак възможно ли е повторение, при което Съединените щати да доведат до изтощение оръжейния руски бизнес и така да се разреши ситуацията?

- Не, не мисля, че това е реалистично. По време на управлението на Рейгън, една от причините, поради които Съветският съюз се срина бе, че той бе скован от много сурова бюрокрация и от икономическа система, която не можеше да предостави добро на своите граждани. Тогава липсваше и печалба от международния обмен, който да бъде инвестиран във военната индустрия. Руската икономика днес не е много силна, но военната промишленост се модернизира от много години, така че сега тя е много по-силна във военно отношение. А дали ще задържи нивото на инвестиции в нея от последните 3-4 години, като се има предвид спада в цените на петрола и факта, че страните се ориентират към възобновяемите източници, не изглежда много вероятно.

- Санкциите не си ли казват думата?

- Да, санкциите удариха Русия, това е сигурно. Особено по отношение на възможностите за експлоатация на нефт и газ. Не бих казал, че руската икономика е страхотно устойчива, но със сигурност работи доста по-добре, отколкото по времето на Съветския съюз. И не мисля, че ще се срине. От друга страна, Съединените щати също изразходват много средства за отбрана. Според мен, всичко зависи от това колко време ще остане Путин на власт и ако той реши да се оттегли, дали неговият наследник ще прояви желание да се върне на масата за преговори по международните споразумения и договори, които да се зачитат от всички страни. Мисля, че това е основният въпрос, на който трябва да си отговорим, за да разберем и дългосрочните намерения на Русия. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Орязват средства за инвитро, отиват за земеделците

От Фондация "Искам бебе" алармираха, че с постановление се орязват средства от Фонда за инвитро процедури, като е предвидено те да се насочат към земеделските производители . По този повод от "Искам бебе" вчера бяха на среща със здравния министър д-р Галя Кондева.  "Това в никакъв случай не ни противопоставя на другата целева група, към която..

публикувано на 18.12.24 в 11:28

Вълкан Горанов: Българските деца олимпийци се открояват значително на европейската сцена

Изложбата "Фантастични умове", която представя успехите на България в международните олимпиади по природни науки за 2024 г., ще бъде открита днес в зоната за пристигане на Терминал 2 на Летище София .  "Идеята за изложбата е продължение на проекта "Моите будители", който показва различни успехи от образованието и културата", отбеляза пред БНР..

публикувано на 18.12.24 в 10:30

Катерина Василева и Анина Сантова с приз за "Журналист надежда"

За 13-а поредна година бяха раздадени журналистическите награди в конкурса "Валя Крушкина - журналистика за хората". Тазгодишните носителки на наградата за млад журналист - "Журналист надежда", на конкурса, отидоха при Катерина Василева от "Свободна Европа" и Анина Сантова от "Капитал". В интервю за предаването "Преди всички" Катерина Василева..

публикувано на 17.12.24 в 10:20

КТ "Подкрепа": Работещите внасят близо 70% от приходите в бюджета, а фирмите - едва 30%

Работещите внасят близо 70% от приходите в бюджета, а фирмите – едва 30%. Това сочи анализ, изготвен от Конфедерация на труда "Подкрепа". От синдиката изразяват недоволство, че огромната тежест е прехвърлена върху работещите, и припомнят, че над 11% от наетите са и работещи бедни. От КТ "Подкрепа" настояват за промени в данъчната и..

публикувано на 16.12.24 в 13:21

Петко Тотев: Да не се месим в работата на най-великия архитект - природата

Да не се месим в работата на най-великия архитект - природата. Това призова от ефира на "Хоризонт" Петко Тотев, председател на Федерацията по катерене и алпинизъм. В предаването "Хоризонт до обед" той коментира въпросите пред бъдещото управление на природен парк "Витоша".  "Активно участваме във всички обществени обсъждания по отношение..

публикувано на 16.12.24 в 11:44
Д-р Симона Велева

Симона Велева: До 2 години децата да са без екран, след това - поетапно

" За бебетата от 0 до 2 години не бива да се дава никакъв екран , защото техните мозъци все още са много незрели и всяко едно предоставяне на екран по-скоро ще ги престимулира, отколкото да им даде някаква полезна информация". Това заяви пред БНР председателят на СЕМ Симона Велева. Не бива да отричаме устройствата и медиите, напротив - те са..

публикувано на 16.12.24 в 10:31