Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Експерт: Разпадането на договора за ракетите със среден и малък обсег ще повиши напрежението в Черно море

| обновено на 02.08.19 в 10:56
Брукс Тигнър - кореспондентът на военното издание „Джейнс дифенс уикли“ в Брюксел.

Кореспондентът на военното издание „Джейнс дифенс уикли“ в Брюксел Брукс Тигнър прогнозира в интервю за БНР, че с разпадането на договора за ядрените ракети със среден и малък обсег ще се повиши напрежението в Черноморския регион.

„Неизбежно е. В Черно море вече има известно напрежение между съюзниците и руските сили. И това напрежение и чувствителността към действията на другия в бъдеще ще расте“, каза той в интервю за „Хоризонт“.

„До този момент НАТО даваше отговор, като изпращаше временно флотилии и еър полисинг, но това вече няма да бъде достатъчно. Според мен ще се търси постоянно военно присъствие в региона, като се има предвид, че Русия има голямо военноморско присъствие в Крим. И ако някога реши, макар че вероятността е малка, да разгърне на полуострова своите нови ядрени ракети, това ще създаде изключително напрегната обстановка в Черноморския регион“, добави експертът.

Според Тигнър, ако Русия реши да разположи новите си ракети в Крим, това сериозно ще застраши България и Румъния.

Експертът даде интервю за кореспондентката на БНР в Брюксел Ангелина Пискова.

- Господин Тигнър, очевидно разпадането на договора за ракетите със среден обсег не е добра новина. Явно навлизаме в по-опасна ера в глобален мащаб....

- Да, точно така. Един съюзнически договор за контрол върху оръжията поставя нещата в доста по-добра ситуация, отколкото тя би била, ако той отсъства. Освен това, двама световни лидери - Путин и Тръмп, не спазват особено международните конвенции. Така че, да, наистина сега ще бъдем изправени пред един доста по-несигурен свят. 

- Как виждате развитието на ситуацията оттук нататък?

- Повече от ясно е, че Русия ще продължи с разгръщането на новите си ракети и проучванията в тази насока. По-големият въпрос е какво ще направят НАТО и Съединените щати. 

- И какво ще направят те, според вас?

- Именно това не можем да кажем с точност. На срещата си в Брюксел през юли министрите на отбраната на НАТО направиха доста неясна декларация, че ще отговорят, ако договорът за ракетите със среден обсег бъде унищожен, както и че ще разгледат редица варианти, без да уточнят какви ще бъдат те. Дипломати ни казаха, че НАТО ще потърси възможност за допълнителни санкции срещу Русия. Говори се и за наблюдение от въздуха върху граничните зони между Пакта и Русия. Само че подобно наблюдение е безсмислено срещу бързо летящите ракети. Така че по-големият въпрос е дали Съединените щати ще увеличат противоракетния щит в Европа и дали НАТО ще работи с военните си съюзници и с Америка за нова противоракетна система. 

- Да очакваме ли все пак в Европа да бъдат разположени нови ракети?

- Добър въпрос. Европейците подчертават, че не желаят още ракети на своя територия и особено са против разполагането на ядрени оръжия, въпреки че, както знаем, такива вече има. Става дума за американски ядрени ракети, които са разположени в различни точки на европейския континент. Съединените щати имат далеч по-голям ядрен потенциал от Русия. Предполагам, че от страна на консервативните партии ще има натиск върху правителството и военните да започнат разработка на нови оръжия. И няма да се учудя, ако тези проучвания са започнали преди много години, след като са разбрали, че Русия ще продължи да развива свои нови ракети в нарушение на договора. Основното предизвикателство остава за Европа и по-точно за това, което европейците ще направят. Европейската система за защита от балистични ракети е активирана на много ниско ниво - официално тя е предназначена за защита от Иран. Официални американски лица и представители на Пакта много пъти са подчертавали, че системата не е насочена срещу Русия - нещо, на което Москва никога не е вярвала. Така че дали НАТО може да направи нещо с тази система, чиято защита е на много ниско ниво и да я конвертира към заплаха, идваща от Русия, никой не може да каже.

- Ще стане ли Черноморският регион по-горещ предвид новата ситуация?

- Да. Неизбежно е. В Черно море вече има известно напрежение между съюзниците и руските сили. И това напрежение и чувствителността към действията на другия в бъдеще ще расте. До този момент НАТО даваше отговор, като изпращаше временно флотилии и еър полисинг, но това вече няма да бъде достатъчно. Според мен, ще се търси постоянно военно присъствие в региона, като се има предвид, че Русия има голямо военноморско присъствие в Крим. И ако някога реши, макар че вероятността е малка, да разгърне на полуострова своите нови ядрени ракети, това ще създаде изключително напрегната обстановка в Черноморския регион.

- Да очакваме ли от НАТО да разгърне там нов противоракетен щит?

- Да, мисля, че ще го направи. Зависи обаче какъв вид противоракетен чадър съюзниците и най-вече Съединените щати могат да разгърнат на този етап в тази част на Европа и дали Тръмп наистина възнамерява да даде тази гаранция. В момента Америка държи на ангажиментите си към Европа, но никога не можем да сме сигурни какво ще направи Тръмп. Според мен, Румъния и България в момента са в доста деликатна ситуация - там има нов многонационален щаб, но той е доста малък и няма сериозно възпиращо действие спрямо силното руско военноморско присъствие и със сигурност не би имало срещу ядрени ракети в Крим. Това ще бъде сериозен стратегически проблем за НАТО, както и за възможния му отговор. 

- Тоест, смятате, че вероятността Русия да разположи ядрени ракети в Крим е съвсем реална?

- Да, макар че един Господ знае какво точно ще разположи Русия на Кримския полуостров и как ще продължи да действа спрямо Украйна. Ако разположи ядрени ракети, те, разбира се, ще застрашат и Украйна. Все пак всичко зависи от обхвата им, защото преценките за това какво представляват тези нови руски ракети са различни. И вероятно те ще застрашат също Румъния и България. 

- Помним епохата преди падането на Желязната завеса. Все пак възможно ли е повторение, при което Съединените щати да доведат до изтощение оръжейния руски бизнес и така да се разреши ситуацията?

- Не, не мисля, че това е реалистично. По време на управлението на Рейгън, една от причините, поради които Съветският съюз се срина бе, че той бе скован от много сурова бюрокрация и от икономическа система, която не можеше да предостави добро на своите граждани. Тогава липсваше и печалба от международния обмен, който да бъде инвестиран във военната индустрия. Руската икономика днес не е много силна, но военната промишленост се модернизира от много години, така че сега тя е много по-силна във военно отношение. А дали ще задържи нивото на инвестиции в нея от последните 3-4 години, като се има предвид спада в цените на петрола и факта, че страните се ориентират към възобновяемите източници, не изглежда много вероятно.

- Санкциите не си ли казват думата?

- Да, санкциите удариха Русия, това е сигурно. Особено по отношение на възможностите за експлоатация на нефт и газ. Не бих казал, че руската икономика е страхотно устойчива, но със сигурност работи доста по-добре, отколкото по времето на Съветския съюз. И не мисля, че ще се срине. От друга страна, Съединените щати също изразходват много средства за отбрана. Според мен, всичко зависи от това колко време ще остане Путин на власт и ако той реши да се оттегли, дали неговият наследник ще прояви желание да се върне на масата за преговори по международните споразумения и договори, които да се зачитат от всички страни. Мисля, че това е основният въпрос, на който трябва да си отговорим, за да разберем и дългосрочните намерения на Русия. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Людмил Илиев

Людмил Илиев: Законопроектът на ИТН за промени в НК ще доведе до рискове за журналистите

"Когато четох законопроекта на ИТН за промени в Наказателния кодекс  за първи път и сега, когато проследих заседанието на правната комисия, когато той беше одобрен на първо четене, изпитвах онази особена тежест в стомаха, която чувствам, когато обикновено усетя заплаха за хода на работата си ". Това обясни пред БНР Людмил Илиев , журналист от..

публикувано на 09.10.25 в 15:19
Арпи Масихи и Мартин Ценов

Аутизъм: Не страда детето, страда цялото семейство - всеки има нужда да бъде обгрижен

Център с лаборатория за изследване на аутизма беше открит във Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" . Той ще е с ръководител деканът на факултета професор Милен Замфиров. " Има голям обществен интерес към темите, свързани с аутизма и въобще с аутистичния спектър не само в..

публикувано на 09.10.25 в 12:30

Инж. Валентин Чамбов: Спешни промени, за да намалим пораженията от горските пожари!

Нужна е спешна промяна в нормативната уредба, която да намали пораженията от горските пожари - това мнение изрази пред БНР инж. Валентин Чамбов, директор на Югозападното държавно предприятие. Тъжният рекорд това лято беше пожарът в Пирин , когато над половината от гората пострада безвъзвратно. Тази година над 50 хил. дка на територията..

публикувано на 09.10.25 в 10:35
Доц. д-р Весела Райкова

Доц. Райкова: С всеки следващ ден виждаме все повече и все по-странни козметични корекции

Все повече млади момичета прибягват до пластични и естетични процедури . Защо все повече и все по-млади хора използват филъри, екстейшъни и козметични корекции? Какво стои зад тази тенденция и къде е границата между самочувствие и натиск за съвършенство?  "С всеки следващ ден ние виждаме все повече и все по-странни корекции" . Това коментира..

публикувано на 08.10.25 в 12:27

Добрите практики на фокус: Вдъхновяващи примери от класните стаи

За пета поредна година Фондация "Заедно в час" и образователната платформа Prepodavame.bg организира национален конкурс "Добрите практики на фокус", който събира най-вдъхновяващите примери от българските класни стаи.   Тази година темата е стем подходът , посочи пред БНР Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието" в..

публикувано на 08.10.25 в 10:42

Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените в София. С колко?

Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените на услугата в София . Те са внесли такова искане в Столичната община, но за момента нямат отговор.  Надявам се общината да разгледа темата, като срокът за това е 31 октомври, посочи пред БНР Красимир Цветков - председател на Националния таксиметров синдикат. Той уточни какво показват..

публикувано на 08.10.25 в 09:22

Д-р Белослава Томова: Протестът на младите лекари не е само за заплащането, а за цялостна реформа

Протестът на младите лекари не е само за заплащането, той е за цялостна реформа в здравеопазването. Това обясни пред БНР д-р Белослава Томова, лекар – специализант, един от организаторите на демонстрациите в София. "Парите не могат да те компенсират, ако нямаш адекватна почивка, добра лаборатория и образна диагностика, както и екип, с който да..

публикувано на 07.10.25 в 17:30