Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Чл.-кор. Васил Николов за новите открития в Плевенско

Археолози изследват край Горталово първата в Югоизточна Европа работилница за кремък

Учените предполагат, че става дума и за център за обработка на кожи отпреди 7 хиляди години

Снимката е илюстративна
Снимка: Кирил Фалин

“В Плевенско, село Горталово, южно от Плевен, работихме около 3 месеца с моя екип в рамките на спасителни проучвания. Попаднахме на нещо, което наистина е много интересно – една голяма кремъчна работилница, но се оказа, че не е само това. Заедно с колеги геолози, почвоведи, специалисти по кремъчна праисторическа индустрия можахме да нарисуваме в общи линии картината на това място. Някъде на прехода между 6-о и 5-о хилядолетие, т.е., преди около 7 хил. години на това място хората които са живеели наоколо, са се събирали да произвеждат кремъчни сечива", разказа пред БНР археологът и зам.-председател на БАН чл.-кор. Васил Николов за първата в Югоизточна Европа работилница за кремък.

„Тъй като това е карстов район, разбивали са варовикови камъни, в които се съдържа кремъчната скала. Интересното е, че не там на място са произвеждали кремъчните оръдия, а са ги носили на километър-километър и половина където, успяхме да разгадаем, е имало въртопи – места, в които при силни дъждове се събира вода и постепенно или рязко потъва надолу в карста. В нашия случай поне два такива въртопа е имало. Те са използвали тази вода или за накисване на кремъчната суровина, за да може по-лесно да се разцепва и да произвеждат и нещо друго, което засега изглежда производство на кожи…“, коментира Николов.

През есента втора група учени по следите върху кремъчните сечива ще уточнява дали хипотезата може да се потвърди. „Защото всяка материя, която е обработвана с кремъчните сечива, оставя върху тях микроследи, които само специализираният трасолог с бинокулярен микроскоп може да установи.“

“Така или иначе се оказва, че е не само кремъчна работилница, но и място, в което е извършвано някакво производство на бреговете на тези два въртопа. Нещо, което за първи път се констатира в Югоизточна Европа. Един обект, който е невероятно интересен и свидетелства за високото ниво на познанията на хората от първата европейска цивилизация“, обясни Васил Николов в интервю за предаването “Преди всички".

Васил Николов проучва от 15 години и древните солници в Провадия. Идеята за Музей за солта е подкрепена от местната власт. Обособен е парцел в центъра на града, където на около 300 кв. м. ще започне изграждането на музейната сграда. Там ще бъдат представени археологическите находки от всички изминали археологически сезони, съобщи археологът.

„Да бъде представен един уникален обект – става дума за едно място близо до Провадия, на около 5 километра, където много отдавна е установено най-голямото солно находище на каменна сол в Югоизточна Европа.“

Цялото интервю на Диана Дончева с Васил Николов можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40