Фабио Армилято представи „Cantango“ във Варна

Едно от най-големите събития в юлската програма на фестивалите „Варненско лято“ и „Опера в Летния театър“ във Варна беше гостуването на световноизвестния тенор Фабио Армилято с рецитала му „Cantango  - от Тито Скипа до Карлос Гардел“. Една приятна филмово-музикална вечер, която гали душата. Една програма – лаконична като форма, интересна като съдържание и завладяваща като изпълнение, с която Фабио Армилято гастролира по цял свят в партньорство с различни музиканти. В Летния театър във Варна му партнираха пианистът Фабрицио Моката, квартет музиканти от оркестъра на Варненската опера, Вяра Железова в ролята на Четец, т.е. на Душата и танцовият дует Лия Данова/Добрин Недев.

Какво означава за Вас да бъдете за втори път гост на Опера в Летния театър и Варненско лято?
„Генуа и Варна са побратимени градове. Аз съм тук като посланик на Генуа и се старая да задълбоча културното сътрудничество между двата чудесни морски града. Завръщането във Варна ми носи много радост. Миналата година бях тук за оперна гала, а сега за рецитала "Cantango", който създадох преди 5 г. и представям по цял свят с голям успех. Това съчетание на опера и танго е нещо специфично, но в същото време свързано с италианската традиция и с традицията на белкантото. България също е страна на операта и белкантото, така че тези две велики култури  наистина могат да се прегърнат!“

Как се роди проектът "Cantango - От Тито Скипа до Карлос Гардел"? Може би Тито Скипа е Вашият най-любим тенор?
„Тито Скипа е идеалният тенор. Той е най-напредничавият по отношение на начина на пеене, като певец и изобщо като музикант. Той също така е композирал и е живял много години в Аржентина, в Буенос Айрес. Говорел е много добре испански език, местната разновидност на езика и е можел много добре да разбере и почувства раждането на тангото. Аз се влюбих в тангото, защото съм бил много пъти в Буенос Айрес, пеейки в оперни спектакли в Театро Колон. А също така Генуа е много свързана с Буенос Айрес, защото когато градът процъфтява през 19 век, той привлича много имигранти от Италия, много моряци и докери от Генуа. И така, аз се влюбих в тангото, но преди не разбирах добре колко голямо е значението на поезията за тангото, както и връзката на тангото с операта. Тито Скипа е бил учител на Карлос Гардел, който е искал да стане оперен певец както всички останали в началото на ХХ век. Той е бил добър приятел на Карузо, на Тита Руфо, Артуро Тосканини и наистина е мечтаел да стане оперна звезда, но не е имал необходимия оперен глас. И Тито Скипа е бил този, който след като му е преподавал известно време, го е посъветвал да се обърне към родната си фолклорна песен, защото притежава приятен глас. Така Карлос Гардел се насочва към танго песните, след като има основата на италианското белканто. Най-напред тангото се счита за музика с неблагоприятно влияние върху хората, върху жените, като лоша музика. Но с Гардел и неговия италиански стил тангото се превръща в аристократична музика. Съблича гаучо одеждите и се облича със смокинг. Става това, което всички познават от филмите, които ни е завещал. Такава е музикалната история. Аз се влюбих в нея и се опитвам да я предам чрез нещо като кратък филм, в който се връщам назад към времето, в което танго песента се ражда. Искам да покажа колко много е вдъхновена и повлияна от операта.“

Какво означаваше за вас работата с Уди Алън във филма „На Рим с любов“? /В тази лента на знаменития режисьор Фабио Армилято изпълнява ролята на тенора, който може да пее само докато се къпе под душа./ Филмът имаше голям успех, беше толкова забавен! Но какво бихте споделили за снимачния процес?
„Беше уникално преживяване да работиш с една от живите легенди на Холивуд. За мен беше удоволствие, защото Уди Алън обича и много уважава оперното изкуство. Той направи този филм, за да говори за операта. Направи го по забавен начин, максимално парадоксално и много хора не разбраха, че „На Рим с любов“ всъщност е критика към глупавите съвременни оперни продукции. Аз уважавам всичко и всеки, но главното послание в този филм е, че Уди Алън не харесва глупавите оперни продукции. Оперният певец може да пее само под душа и затова режисьорът решава да сложи душ на сцената и да постави "Палячи" под душа. Това беше невероятно преживяване, все още се бърша!“ 

Нека да се върнем към сериозната класическа опера. Вие сте определян от музикалната критика като най-добрият Шение на нашето време. Андре Шение ли е любимият ви оперен герой?
„Андре Шение“ събуди страстта ми към операта. Бях 4 или 5-годишен. Баща ми беше почитател на Бениамино Джили. Станах и аз, както и на Аурелиано Пертиле и Франко Корели, от когото съм се учил. Андре Шение беше ролята-мечта, която чаках да направя. И когато я направих, можех изцяло да изразя себе си в нея. Защото той е поет. Чрез него можех да изразя цялата романтика, която нося в себе си, а аз съм много романтичен човек. Другата роля, която обичам най-много и най-много ми подхожда, е на Марио Каварадоси от "Тоска", който пък е художник и жертва живота си в името на приятелството.“

Говорихме за отношението на Уди Алън към съвременните оперни продекции. А какво е Вашето отношение?
„Участвал съм в много съвременни оперни продукции на много умни режисьори. Мисля, че когато говорим по този проблем, ключовата дума е уважение. Да уважаваш музиката, певците, публиката и историята, защото когато изобразяваш даден исторически период, не би трябвало да излизаш от него и да преобразяваш напълно действието. Аз не съм против новите идеи, но понякога предпочитам по-пестеливата постановка, отколкото прекалените неща. Защото ако си по-пестелив, даваш по-голямо пространство на въображението на хората, както когато четат книга. Или пък представете си, че творбата е поставена в лоша рамка. Например отиваш в музея да гледаш велика картина като Джоконда, ако тя е поставена в лоша рамка, с лошо осветление в червено и жълто, ще кажеш: „Не, моля, дайте ми спокойствие да възприема правилно творбата!“ Да, работата на оперния режисьор е много важна! Той може да предложи различен поглед, а не да се повтаря винаги един и същи, но не мисля, че това трябва да пречи. Това е нещо, което не мога да понасям повече!“

Какво ви предстои след гастрола във Варна? Какъв ще бъде следващият ви проект?
„Идвам от Арена ди Верона, където пях в „Кармен“. Спектакълът имаше голям успех. Ще продължавам да представям по света рецитала „Cantango“ заедно с оперните спектакли. Пея в "Адриана Лекуврьор" в Генуа, Имам отново "Палячо". След филма на Уди Алън той стана моя запазена марка. Това ще бъде моето завръщане в САЩ в Портланд следващия сезон. Също така ще пея в "Кармен" в Корея – още една държава, в която се завръщам, в която сме имали голям успех в миналото главно в "Тоска" с моята съпруга Даниела Деси и Ренато Брузон“ каза Фабио Армилято, с тъга в блестящите си тъмни очи, когато спомена Даниела Деси.

Поставям в спомените си до Пласидо Доминго още един голям тенор, който се държи непринудено и приятелски с другите хора. Ще се радвам да го срещна пак!