Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иван Добчев: Театърът не бива да угажда на публиката, а да я извисява

Режисьорът Иван Добчев и водещата на "Нощен хоризонт" Станислава Пирчева
Снимка: БНР

Театърът не бива да слиза до публиката, а да й подава ръка да се изкачи нагоре, да влезе в нещо, което не е видяла и не знае, което да я изненада. Така смята режисьорът проф. Иван Добчев, който в предаването „Нощен хоризонт“ направи обзор на отминалия Малък театрален сезон.

„Винаги съм много критичен. Създали сме един модел да не се ласкаем, да не приемаме, че сме винаги добри, винаги на върха, винаги прекрасни.“

За битката срещу конвенционалното

Имало е и по-добри Малки сезони, но в този също имаше интересни неща, отчита Добчев.

„Абсолютно безсребрена е цялата тази инициатива. Няма билети, не се продават билети. Нещото, което за нас е ценно, не се измерва с това колко билети са продадени, каква е печалбата. Това са най-видимите, най-първите белези, знаци на онова, което всъщност „Сфумато“ отстоява вече 30 години – да се борим срещу комерсиалния театър, да се борим срещу конвенционалното, срещу онова, което угажда на публиката, а не я извисява.“

„И това е нашата битка. Затова беше създаден и „Сфумато“, допълни режисьорът.

„Това е голяма битка. Всеки ден, всеки сезон е битка за устояване, да продължиш да отстояваш тези мерки, тези ценности, заради които е създаден театърът и заради които трябва да се прави театър. Театърът не е нещо, което се прави за забавление, за разтуха, да погъделичка епидермално зрителя. Театърът е нещо, което задава сериозни въпроси за смисъла, за големия смисъл. За какво сме, защо сме, къде отиваме.“

Има ли театърът енергия за съпротива

Според Иван Добчев в българския театър е била направена „пошла реформа“, която е предопределила много от нещата.

„И театърът, благодарение на тази реформа без възможност за никаква съпротива, просто затъна в това да се комерсиализира. Това, което започва да става мярка – мярката е продаденият билет. Колкото повече продадени билети за едно нещо, толкова значи то е по-добро. Това е нонсенс.“

Добчев разказа, че работата му по пиеси на Радичков и Константин Илиев като че ли най-вярно и злободневно отразява случилото се по време на прехода.

„Това са едни спектакли, които, без да са публицистични, по някакъв начин отчитат тоя контекст, в който попаднахме, в който почнаха да се подменят ценности, да се намират някакви други критерии за това кое е нашето, кое е нашият смисъл, към кое трябва да се стремим, кой е човекът, как човекът може да успее и за какво изобщо да стои и да живее в тая държава…“

От годините на социализма съм си изградил един гард да не се занимавам директно с политиката, да не я обслужвам, сподели още театралният режисьор.

Иван Добчев  Снимка: БНР

Колко е важно да бъдеш срещу мейнстрийма

През последните години съм на ръба на отчаянието, че може нещо да се промени, да се спаси, призна проф. Иван Добчев.

„Като наблюдавам какво е положението с образованието, какви са тия поколения, които излизат от българските училища, от българските гимназии, с какво те са облъчени, какво бълват телевизиите, как всъщност тотално замитат, няма и помен от това, с което трябва да се занимава истинското изкуство. Сериали, всякакви такива неща. Онова, което нашите фестивали като „Икар“, „Аскеер“ започват да награждават, онова, което колективистичното възпитание почва да налага като гласуване, като мнозинство…Това се определя някак си от тълпата, от бройките, от множеството. Там вече почва да  има само една форма – популистки, да се харесват на всички.“

Иван Добчев смята, че сега онова, което стои като нещо само по себе си, срещу контекста, все повече се замита и не се забелязва. „Това е и патосът на Малкия сезон, който организираме, който дава шанс точно на такива неща, които са въпреки този контекст, въпреки тази мода, въпреки този лайфстайл.“

Булевардният театър си се продава и оцелява сам по себе си, държавата трябва да подкрепя другото, което ще бъде „не така купувано и с охота препродавано“, изтъкна още проф. Добчев.

Той има художествено образование от гимназията. Казва, че освен от него, от неофициалния си учител проф. Леон Даниел, когото духовно е следвал, е научил, че „режисьорът не трябва да се занимава с нещо, което вече е направено, вече е регламентирано, вече е постигнато“.

„По този начин той дърпа зрителя нанякъде, където зрителят не е бил, а не слиза към него, не се приближава, не прави нещо, което той знае. /…/ Да откриваш, да не се спираш, да не повтаряш това, което си правил – примерно четири пъти съм правил „Албена“ на Йовков, и четирите спектакли са абсолютно различни, нямат нищо общо помежду си, те са като че ли правени от друг човек. Това е за мен важен принцип, не отстъпвам от него.“

"Сфумато" - пътят към различния театър 

Връщайки се към годините на създаване на театралната работилница „Сфумато“, проф. Добчев поясни, че тогава е разбрал, че театърът такъв, какъвто го е познавал, не е неговият театър.

„Започнах да мисля как да изляза от този конвенционален театър и да направя нещо, което е друго. За да избягаш от клишето, за да избягаш от онова, с което старият театър те завлича, трябва да излезеш от него.“

Тогава го повикали в Министерството на културата с предложение да оглави Сатиричния театър, а той поискал, ако имат доверие в него, да му позволят да направи собствен театър.

„И така се започна. След което към това се присъедини Маргарита Младенова, която имаше същата идея. Защо работилница? Така си мислех в самото начало – че трябва да бъде работилница, не лаборатория, защото главното там е в процеса, в репетицията, в това, което се прави, самата работа.“

Тази година „Сфумато“ отбелязва 30 години от създаването си, а фестивалната форма "Малък сезон" става на 20 години. Емблематичната театрална работилница се утвърди като открито пространство за сценични изследвания и експерименти. Името „Сфумато“ идва от Леонардо да Винчи и това е техниката му за рисуване на въздуха.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Александър Кацаров и проф. Крум Кацаров

Проф. Кацаров и доц. Кацаров-син: Здравната система се крепи от санитаря до министъра на здравеопазването

Свети Иван Рилски - Чудотворец е символ на лечителската сила, духовното изцеление, помощта за нуждаещите се и подкрепата за болните и страдащите. Делото на небесния закрилник на нашия народ е почетено от Българския лекарски съюз, като Денят на Светеца е обявен за Празник на българския лекар .  Празнуваме Деня на българския лекар..

публикувано на 19.10.25 в 11:07
Български православен храм „Св. преп Йоан Рилски Чудотворец“ в Атина

Отец Стефан: Българският храм "Св. Йоан Рилски" в Атина се нуждае от спешен ремонт

Българският православен храм „Св. преп. Йоан Рилски Чудотворец“ в Атина, Гърция, спешно се нуждае от ремонт. Необходимите средства за ремонтните дейности са около 50 хил. евро. В рубриката „Горещо сърце“ ви срещаме с отец Стефан, който вече осем години обслужва енорията на българската диаспора в Атина. Благ, смирен, добросърдечен, готов да помогне..

публикувано на 19.10.25 в 06:10
Събин Тодоров

Събин Тодоров: Джаз пианото е много мистериозна материя

От години Събин Тодоров се занимава и с преподавателска дейност. Преподава джаз пиано в четири музикални академии в Белгия. "Най-младите ми ученици са 13-14 годишни. Почти всички искат да завършат университетско образование и много често музиката остава за тях като хоби, с което да се откъснат от други сложни материи като право,..

публикувано на 16.10.25 в 09:55
Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева връчи диплом за чуждестранен член на Академията на проф. Алесандро Бруни

Проф. Алесандро Бруни с диплома за чуждестранен член на БАН

Разпространението на ИИ (изкуствения интелект) бързо трансформира не само живота ни, но и научните ни изследвания . Не трябва да се страхуваме от тези промени, а по-скоро да се възползваме от новите възможности, които ни предоставя технологичният прогрес. Затова е много важно сега ние да сме готови да си сътрудничим - учени от различни дисциплини ...

публикувано на 15.10.25 в 18:39
снимка: Radostina Ninova / facebook.com/radnesday

Ей Бо: Когато се качим в колата, не носим само своя живот в ръцете си

Актьорът и влогър Борислав Вълов, познат на публиката като Ей Бо, показа, че сцената на един от телевизионните формати може да бъде не само място за забавление, но и за размисъл.  Известен със своите хумористични превъплъщения в социалните мрежи, този път той избра да остави настрана смеха и да се обърне към една болезнено актуална тема -..

публикувано на 13.10.25 в 16:21

Елена Жаблянова: Децата усещат кое е истинско

Елена Жаблянова е утвърден илюстратор и художник, чиито творби впечатляват както малки, така и големи. Нейните илюстрации красят десетки детски книги и са отличени с редица награди, сред които престижната BELMA (Best European Learning Materials Award) през 2017 г. и награда от участието й в Международния панаир на детската книга в Болоня през 2024 г...

публикувано на 13.10.25 в 15:18
Петър Георгиев Рей

Петър Георгиев Рей - между сцената, платното и словото

Петър Георгиев Рей е от онези творци, които не се побират в една дефиниция . Актьор, писател и художник, той живее и създава на границата между различни светове, като превръща опита си в дълбока художествена изповед. Завършил е НАТФИЗ в края на 80-те години , а още преди това е част от самодейния драмсъстав в Перник, където изпълнява..

публикувано на 13.10.25 в 13:29