Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Джейн Гудол: Не бива да сме толкова алчни, планетата не може да издържи на натиска

85-годишната природозащитничка и изследователка на шимпанзетата пътува неуморно по света

9
Славена Илиева и Джейн Гудол, Будапеща, юли 2019
Снимка: Личен архив

„Живеем във все по-алчно общество и използваме повече от това, което ни е необходимо. И искаме още и още, и още. През 2050 година според проучвания ще сме 9.1 милиарда население. Ако по някакъв начин не съумеем да решим проблема с  пренаселването, планетата не може да издържи на подобен натиск. Нещо трябва да се промени. А в развитите страни ние трябва да не сме толкова алчни, трябва да се задоволяваме с по-малкo.“

Думите са на Джейн Гудол, известна с 45-годишната си изследователска практика на социалния и семейния живот на шимпанзетата. Неотдавна на фестивал в Унгария пред 70-хилядна аудитория тя отправи послание към младите да сме по-осъзнати в действията си спрямо околната среда.

Всеки от нас държи промяната в ръцете си

„Няма значение дали сте млад или стар, посланието е едно и също. Вие като индивид трябва да сте част от промяната и това трябва да e всеки ден. Вие имате избора каква промяна да направите“, подчерта Джейн Гудол в специално интервю за БНР.

„Един от наболелите проблеми е бедността и ако вие сте бедни, няма как да окажете влияние, но има нравствени избори, които можете да направите. Например, когато отрязвате поредното дърво, за да изхраните сeмействотo  си да направите мебели, или да изкарате пари с него. Или като купувате неща - дали не са неща, заради, които е нарушено равновесието в природата? Дали не са получени от  експлоатацията на деца? За да не нараства бедността, трябва да се намали алчността.“

Трябва да се храним с по-екологична храна, призовава 85-годишната изследователка Джейн Гудол, която 365 дни в годината пътува по различни места като посланик на мира. Със задачата да накара хората да се замислят за бъдещето на планетата. Екологичната организация, която тя ръководи, оперира в над 60 държави.

Изследователката заразява околните с ентусиазъм, въпреки напредналата си възраст

„Преди всичко аз нося в себе си добри гени, здрава съм и се храня здравословно. Не ям месо и това ми помага. Имам таланта да общувам лесно и когато отивам някъде, за да изнеса лекция или да разговарям с хората, те се заразяват от моя ентусиазъм и самите те ме насърчават да продължавам да работя. И тъй като възрастта ми напредва и не ми остава много време на този свят, аз още повече бързам. Въпреки че те ме съветват да намаля темпото, аз не мога да си го позволя“, споделя Гудол за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“.

Тя помни времената, когато в Африка навсякъде се разхождали диви животни.

„В Танзания за първи път стъпих през 1957 година, тогава тя беше толкова различна държава. Дивите животни се разхождаха свободно навсякъде, по улиците, а сега може да ги видите само в националните паркове -  много често са вързани или затворени. И голямото разнообразие на животни вече е намаляло. Град като Найроби в Кения беше малък град, заобиколен с дива растителност, а сега навсякъде има асфалт и повечето градове там вече са огромни. Градовете растат, а хората все по-малко са свързани с природата. Фермите изчезват и се използват все повече пестициди, химически торове, модифицирани житни култури. Толкова много сме навредили на природата и все повече климатични аномалии наблюдаваме.“

Очаква ни сиво бъдеще, ако не опазим околната среда

„Ако ние не променим нашето поведение сега, очаква ни много сиво бъдеще и аз наистина съжалявам за децата, които сега са родени. Но ако ние не сме променили нашето отношение, то  поне трябва да положим усилие за това. За щастие има корпорации, които вече си дават сметка за случващото се. Но за съжаление доста правителства са корумпирани и по-скоро насочени към бизнеса и често пъти това е в ущърб на околната среда, където се цели повече развитие на бизнес средата. Това е наистина жалко. Но децата са тези, които получават посланието, а те имат родители и прародители и понякога именно децата са тези, които събуждат „заспалите“ родители и ги насърчават да направят промяна. Някои родители са в политиката, други са фермери или пък големи бизнесмени. И аз знам, че са започнали да променят отношението си към природата“, коментира Джейн Гудол.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Теди Кацарова

Теди Кацарова: В живота навсякъде има позитивност, въпросът е да не влизаме в ниските вибрации на негативизма

"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време,  някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш .  Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца.  Жалко е,..

публикувано на 17.07.25 в 09:57
 Жозе Луиш Пейшото

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..

публикувано на 14.07.25 в 21:05
 Петър Станимиров

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" .   За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..

публикувано на 13.07.25 в 19:00
Катя Зографова по време на Литературна разходка в София

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.  Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..

публикувано на 13.07.25 в 08:10
Хореографът Кая Иванова

Кая Иванова: 40 години в сърцето с българските народни танци

Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище.   Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..

публикувано на 13.07.25 в 06:15
Ифан Сунг

Ифан Сунг избира да учи и да живее в България

Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език.  Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..

публикувано на 06.07.25 в 06:05
проф. д-р Александър Чирков

Проф. Александър Чирков: Човек трябва да има време за духовното и телесното развитие

Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява.  „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..

публикувано на 06.07.25 в 05:10