Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартин Стефанов сред суровата красота на Лапландия

Как се живее и работи в Северния полярен кръг разказва българският гид и "ловец" на Северно сияние

10
Снимка: Личен архив

„Винаги съм искал животът ми да е интересен, съответно професията да ми е интересна. Това за мен е много важно.“Това казва за себе си Мартин Стефанов, туристически водач в Лапландия, който живее и работи в градчето на Дядо Коледа – Рованиеми.

Наричат го „ловец на Северното сияние“. Много фактори влияят върху появата на светлинния феномен и шанса природното явление да бъде наблюдавано и заснето.

Когато тръгваме „на лов“ за Северно сияние, проверяваме задължително прогнозата за времето – когато е облачно, то няма да се види, разказва Мартин Стефанов, който бе специален гост на предаването „Нощен хоризонт“.

„Защото най-близо Северното сияние може да се доближи до земната повърхност на 70 километра, облаците винаги са между нас.“

Северното сияние, заснето от Мартин Стефанов

В повечето случаи цветът на сиянието е зелен. В някои случаи газове влияят върху нюансите му. „Когато имаме късмет да видим различен цвят, то може да е виолетово, розово, понякога жълто, различни оттенъци на тези цветове също.“

Първият досег на Мартин със Севера и тази далечна дестинация се случва с образователна цел. През 2012 година попада във Финландия като разменен студент по „Еразъм“, но се влюбва в мястото, в университета и се връща там и за магистърска програма по управление на културния туризъм. След това си намира работа като гид.

Докато колегите му се ориентирали към по-близки, познати и „гостоприемни“ дестинации, той избира „нещо по-екзотично“. Това е максимата му и когато пътува като турист, и когато работи, пътувайки – да избира посока „обратна на тази на потока от хора“.

Харесва Севера и по-далечните места с по-малко хора

„Винаги съм харесвал Севера. Дори когато по време на моята бакалавърска програма отидох на разменна програма в Щатите, моите колеги се ориентираха към източния бряг, аз пък отидох в Аляска.“

Снимка: Мартин Стефанов - Личен архив

„Харесва ми суровата природа на Севера, тези мрачни пейзажи без цветове, пустошта на Севера. Има нещо силно в това, което просто ме привлича“, сподели Мартин Стефанов пред БНР.

Студът не е страшен, стига да знаеш как да действаш

Минус 25 градуса е средната температура през зимата в Лапландия. Преди две години Мартин е живял и на – 42 градуса, което по думите му не е чак толкова стряскащо. „Въздухът е доста сух. Той идва от Сибир обикновено и температурите се понасят по-добре при сухия въздух. Бил съм на юг във Финландия, в Хелзинки, близо до морето и там - 20 градуса за мен бяха почти невъзможни да издържа, беше ми много студено заради влажността.“

Когато сме на студено, най-важни са правилното облекло и приетите калории. Най-пренебрегвана обаче е нуждата от течности, сочат наблюденията на Мартин. Измръзване може да се получи буквално за минути, затова се покриват всички части на тялото, а очите се защитават със скиорски очила.

Когато температурата падне под -30, не приемат деца в групите

Всеки работен ден на Мартин Стефанов е различен. „Ако е наистина студено, да речем -30, трябва да правим по-кратки преходи и да сме сигурни, че на всеки максимум два часа ще имаме подслон, за да се стоплим. А когато е по-студено от минус 30 градуса, не приемаме деца в групите. Когато времето е по-гостоприемно, да речем минус 20, може дори да сме на заслони, където палим огън и се събираме около огъня и това е достатъчно“, допълни Стефанов.

Всичко в Северна Финландия е пригодено за студа. „Всеки автомобил, който се паркира навън през нощта, трябва да бъде включен към електрическата мрежа. Има специална инсталация за това нещо. Тази специална система вътре в автомобила поддържа двигателя топъл. До всяко паркомясто има стълб с контакт.“  

В Лапландия не зазимяват велосипедите си и няма никаква разлика в колоезденето през зимата и през лятото, когато нормалната температура е между 10 и 15 градуса.

Лапландия е най-северната част на четири държави – Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Северните елени са нещо много традиционно за Лапландия.

„Те са били там може би преди хората да отидат там. В днешно време се използват или за местната индустрия и в туризма.“

Снимка: Мартин Стефанов - Личен архив

Един елен може да „работи“ 5-6 години

Във ферми елените се отглеждат за нуждите на туризма. Процесът на дресировка отнема около три години, докато се научат да дърпат шейната. За впряговете се използват само мъжки елени, защото са по-силни. „Животът на един елен във ферма продължава не повече от 14-15 години, следователно той има около 5-6 години „трудов стаж“, пояснява с усмивка Мартин.

Шейните обичайно са теглени от един елен. Изключение прави Дядо Коледа, чиято шейна разполага с 6 елена.

За разлика от елените, хъскитата не са нещо традиционно и исторически свързано с Лапландия. Двата вида хъски там са внесени от Аляска и от Сибир преди около 60 години. След това заради изобретяването на моторните шейни остават просто домашни любимци.

Снимка: Мартин Стефанов - Личен архив

Хъскитата са с предимство

Мартин Стефанов работи като водач на снегомобил. За да караш снегомобил, трябва да имаш шофьорска книжка и да преминеш съответен инструктаж.

Хъскитата, елените и снегомобилите си имат отделни пътища. Когато се засекат на „кръстовище“, предимство имат хъскитата, защото са най-бързи и трудно спират. Следват елените. Накрая минават снегомобилите. „Кръстовища може да има, там се засичаме, но не можем да шофираме на един и същи път.“

Със снегомобилите се отправят в пустошта. „Из гората. Отиваме да видим красиви места с гледки, пейзажи. Ако е през деня, може да отидем на някое замръзнало езеро, да пробием дупка в леда и да ловим риба. Може просто да направим преход със снегомобилите, който може да е и 150 км на ден. Ако е вечерта, отиваме някъде, палим огън и чакаме Северното сияние.“

В Лапландия обичайно живеят в едноетажни и широки дървени къщи с добра изолация. На север има прекалено много земя за хората и те предполичат да живеят в къщи. В Рованиеми живеят 60 хиляди души. Туризмът и дърводобивът "хранят" градчето на Дядо Коледа. 

"Градът в много статистики се води за най-големия град в Европа като територия. Точно заради начина на живене в къщи с големи дворове градът се е разпространил в периферията и вече е може би около 90 км дълъг и, да речем, 70 километра широк. За много време се пътува. Наистина е доста спокойно", описа Рованиеми Мартин Христов.

В началото Мартин трудно свикнал с вкуса на храната във Финландия, в която се добавя доста сол и захар. „Това изглежда е останало от миналото, когато са използвали сол и захар, за да консервират храната, да се съхранява по-дълго време.“

Ако човек иска да опита нещо типично лапландско и се храни с месо, трябва да е еленско месо – под формата на супа или задушено. 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
   
Снимки: Мартин Стефанов - Личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Деси Добрева

Деси Добрева представя предстоящото турне "Гиздава", с което ще подпомага талантливи деца

Деси Добрева е специален гост в "Нощен хоризонт" и представя предстоящото турне "Гиздава".  Седем концерта в седемте най-големи градове в страната, с благотворителна цел - в подкрепа на деца таланти.  Певицата, заедно с Лудо Младо Бенд и Нешка Робева, стартира мащабното турне, което ще обиколи България и ще зарадва почитателите на българския..

публикувано на 24.06.25 в 11:24
Росица Денчева получи почетен плакет от кмета на Плевен д-р Валентин Христов

Тенисистката Росица Денчева получи почетен плакет на Община Плевен

18-годишната Росица Денчева, състезател на Тенис клуб "Плевен 90", ще представи родния си град и България на турнира "Уимбълдън".   На специална среща тя получи почетен плакет и поздравления от кмета на Община Плевен д-р Валентин Христов и неговия заместник Калоян Къдрийски.  Наскоро тенисистката впечатли спортния свят с отличното си..

публикувано на 23.06.25 в 14:43
Мая Антова

Защо е важен въпросът "защо"?

Сърцето на днешната гостенка в рубриката ни "Горещи сърца" тупти с ритъма на въпросите, които постоянно си задава. Признава, че любимият ѝ въпрос е "Защо?", а намирането на отговорите му всеки ден и при всички обстоятелства помага да се усъвършенстваш, да се развиваш и да вървиш напред. Страстта ѝ да стига "до корена", да изследва причините, да..

публикувано на 22.06.25 в 06:01
Юлита Фъсева

Юлита Фъсева за фестивала за класическа камерна музика - Arbanassi Summer Music

От 10 - ти юли започва поредното издание на един много красив бутиков фестивал, който от 2010 година се провежа в архитектурния резерват Арбанаси. Фестивалът за класическа камерна музика - Arbanassi Summer Music събира за няколко дни музиканти от Западна Европа с български инструменталисти. Създатели на фестивала са музикалното семейство..

публикувано на 21.06.25 в 08:00
Музикалния педагог Пенка Петросович

Пенка Петросович с майсторски клас през август у нас и два концерта в родния ѝ град Бургас

В "Родина зад граница" ви срещаме с музикалния педагог Пенка Петросович .  Преподавателската ѝ  кариера започва в Музикалното училище в родния ѝ град Бургас . През 1998 година учителката напуска България и заедно със своето семейство емигрира в САЩ. Отвъд океана всичко започва отначало . Пътят е дълъг и труден, но с постоянство и години..

публикувано на 13.06.25 в 11:21
Николай Колев-Поета

"Светостта на болката" - 20-години от кончината на Николай Колев-Поета

Книгата с лирика "Светостта на болката" излиза по повод 20-годишнината от кончината на Николай Колев-Поета . Вижда бял свят благодарение усилията на Людмила Тодорова, дъщеря на поета, на безвъзмездния труд на редактора - Свежа Дачева , и с помощта на дарения и моралната подкрепа на още неколцина душ и, сред които проф. Пенка Радева - за..

публикувано на 09.06.25 в 15:06
Марио Николов

Марио Николов - звездният тенор на българската оперетна сцена

Маркиз още от детската площадка и чаровен благородник в знаменити роли на сцената. Оперен певец, режисьор, телевизионен водещ, продуцент, съпруг и баща.  Това е Марио Николов! Звездният тенор е любимец на десетки хиляди почитатели на програмата на Националния музикален театър в София, концертните сцени из цяла България и с безброй гастроли по света...

публикувано на 05.06.25 в 13:12