Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Евелина Келбечева:

Деветосептемврийският преврат променя парадигмата на българската история и култура

Пловдив между 6-ти и 9-ти септември

Евелина Келбечева
Снимка: БГНЕС

Днес от 12 часа на площад "Стефан Стамболов" в Пловдив почитат паметта на жертвите на комунистическия режим. По късно през деня на Братската могила организацията на БСП в Пловдив отбелязва 75 години от събитията на 9 септември 1944.

Професор Евелина Келбечева преподава в Американския университет в Благоевград. Тя инициира дебати за адекватното представяне на историята на комунистическия режим. Пред "Хоризонт" проф. Келбечева коментира, че не може да се търси историческа връзка между събитията от Съдинението на Източна Румелия и Княжество България и преврата от 9 септември 1944 година.

"Вие знаете, че Съдинението е едно изключително дело на българския народ, което е направено изцяло и само от българите и центърът му е Пловдив. Русия се противопоставя на Съединението. Много малко хора си спомнят за този драматичен момент, в който всичко се прави от българите. Двете събития нямат абсолютно нищо общо в смисъла на това как те променят историческата съдба на България и ако щете парадигмите на българското историческо живеене", отбеляза Евелина Келбечева.

Повечето от паметниците на репресираните и на избитите, на преследваните от комунистическия режим са почти невидими. Те са миниатюрни в сравнение с бетонните тотеми, смята тя.

"Това е тази символна география на града - Левски е в подножието на Бунарджика, Альоша е над всички, Сашо Сладура - да благодарим на д-р Лазаров, чиято фондация направи този паметник, е вече част от историята на Пловдив, макар че той не е свързан директно с Пловдив. Между другото той е умъртвен изключително садистично в лагера в Ловеч и е хубаво да се напомня това."

Това, което става на 9 септември в България, е един преврат, подчерта проф. Евелина Келбечева.

"Но този преврат е началото на едно от най-големите исторически промени в новата българска история. Тя сменя парадигмата на българската история, на българската култура. За жалост с едни много страшни последствия, които сега ние усещаме. Това, че се налага щиковете на Червената армия, началото на една съветска тоталитарна болшевишка комунистическа диктатура, смятам, че даже няма нужда повече да коментираме. Това разбиране на историята никак, никак не пасва на идеологията и на пропагандата, на хибридните войни, които се водят и се контролират от изток."

На 9 септември 1944 година няма въстание, допълни проф. Келбечева.

"Има преврат, направен от хора, които правят превратите на 9 юни 1923 и на 19 май 1934 година, както знаем по документи. Комунистите в България, тези, които са свързани с комунистическата партия, са около 5 хиляди човека. България, когато е нападната, когато Червената армия влиза, след като Съветският съюз обявява война на България, в този момент България е във война с Германия, сменила е правителството си. Всички организации, които могат да бъдат свързани с една прогерманска политика и идеология, са разтурени, политзатворниците са освободени. Ние сме в парадоксалното състояние да бъдем във война едновременно с Германия и със Съветския съюз. Българската войска не дава един изтрел срещу тях, но ние сме нападнати от повече от четвърт милион армия, която остава тук три години - между 1944-а и 1947-а година. Голяма част от Червената армия все още е в България."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04