Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Хованщина” от програмата на OperaVision

Снимка: OperaVision

Лично за мен операта „Хованщина“ от Модест Мусоргски е върхът на руското оперно творчество,даже и на славянското. Тази грандиозна творба, толкова новаторска и толкова руска по дух,  представлява огромна фреска на историческите събития през 18 век, по времето на реформите на цар Петър Първи - един преломен момент за руската история. Самият Мусоргски  е създал либретото на тази необикновена опера по исторически документи. Изпитвам страхопочитание към тази творба и може би затова дълго се колебах дали да я предложа, още повече, че съм имала възможността да чуя, даже и да видя някои от най-големите изпълнители от втората половина на 20 век на главните роли – Досифей на Борис Христов, Евгений Нестеренко, Никола Гюзелев, Княз Ховански на Николай Гяуров, Димитър Петков, Марфа на Елена Обрацова, Ирина Архипова, Александрина Милчева...

Видеозаписът на „Хованщина“, който се предлага в платформата OperaVision, е на Московкския държавен музикален театър „Станиславски Немирович Данченко“ - един от най-реномираните руски оперни театри, не напразно той носи името на двамата знаменити  режисьори. Театърът е създаден през 1941 година при сливането на техните две оперни компании, създадени веднага след 1917 година. Била съм на спектакли на този театър и пазя спомен за великолепните му  постановки. И този път не ме разочарова - записът на „Хованщина“ е великолепен и като постановка, и като ансамбъл /великолепни хор и оркестър/, и като солисти! Ще имате възможност да се насладите на красиви, тембристи и мощни гласове. Гост диригент на постановката е знаменитият руски диригент Александър Лазарев - познат ни от дългогодишната си  работата в Болшой театър, музикант със световна известност. Под неговата палка операта е изградена стройно, бляскаво и звучи много по руски - нещо, което е много важно за възприемането на този шедьовър. За  това допринася и режисурата на Александър Тител - от 1991 година артистичен директор на театъра и професор в Академията за театрални изкуство ГИТИЗ. Няма нищо претрупано в постановката, нито огромни тълпи, движещи се на подиума. Декорите са строги - състоят се само от две дъсчени огради от двете страни на сцената, и  костюмите са  от епохата. Всяко движение на сцената е логично оправдано – това се отнася за хора, който почти през цялото време е пред очите на публиката. А за хора искам специално да подчертая, че е великолепен - красиви, много меки и изравнени в регистрите гласове, много изразително сценично поведение, и каква динамика, каква чистота на интонирането! Прекрасна работа е свършил диригентът му Станислав Ликов.

От солистите силно впечатление ми направи изпълнителката на Марфа Ксения Дудникова - много красив по тембър глас, много музикална и артистична, много красива физически. От две години насам тя прави шеметна кариера на сцените на големите оперни театри по света. Вече пя в "Ковънт Гардън" и на Залцбургския музикален фестивал. С много красив теноров глас е надарен  узбекистанецът Наимидин Мавлианов, който изпълни блестящо ролята на княз Голицин. Солист на театъра е от 9 години, но все по- често го канят да участва в спектаклите на "Мариинския театър" в Санкт Петербург, даже и на турнетата си, с роли като Каварадоси, Дон Хосе, Манрико, Пинкертон. С този красив глас той ще стигне далеч!

В ролята на княз Ховански се представи Дмитрий Уланов, бивш солист на театъра, вече е редовен член на Болшой театър и направи впечатление с артистичното си поведение и красив глас. Той има голяма международна кариера - пее в "Дойче опера" Берлин, Виенската опера, на фестивалите в Екс ан Прованс и Залцбург, по цяла Европа. Николай Ерохин в ролята на княз Андрей имаше сполучлива изява и певчески, и артистично. От 2011 е солист на театъра и  носи целия теноров репертоар от Радамес и Каварадоси до Отело. И накрая стигам до любимата си роля от тази опера - на Досифей. Тя бе изпълнена от баса Денис Макаров - певец със солидна муждународна кариера, често пее в Болшой театър, в Израелската опера, но гостува и в Италия, САЩ, Южна Корея и цяла Европа. Красив, школуван глас, изрядно пеене, но артистично интерпретира ролята по различен начин от този, с който сме свикнали – по-строг, затворен, властен... Въобще във всички роли, дори и най-малките, се представят певци с завладяващи гласове, а това е истинско удоволствие!

Финалът на операта не е традиционният, който познаваме - докато църквата с разколниците гори, идват войските на Петър Първи, т.е. идва новото, прогресивното. В тази постановка финалът е променен - когато се запалва църквата и разколниците загиват в пламъците, се разнася висок, женски глас, който се рее в простора, все повече затихва  и накрая изчезва, както душите на староверците, отиващи  на небето. Музиката е на  Владимир Кобекин и впечатлението е потресаващо!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Камерната музика на Рихард Щраус - акцент в програмата на "Камералия"

В събота, 21 септември, в София започна шестото издание на фестивала за камерна музика "Камералия".  То ще продължи до 9 октомври и включва общо пет концерта под надслов "Камерната музика като страст". Втората изява е на 24 септември в Софийската градска художествена галерия. Тя е на част от своеобразния диптих, с които фестивалът поставя акцент..

публикувано на 27.09.24 в 17:52

Художникът Юлиян Табаков с послание към децата чрез изложбата "Виждам те"

"Творението е красив организъм, съставен от множество форми, безброй същества. Но като че ли рядко виждаме неговата същност, скрита от собствените ни проекции – желания и страхове. А в страха и желанията си се опитваме да капсулираме битието, да го геометризираме и класифицираме. А защо след това да не почерпим от благата му и да отстраним неудобствата?..

публикувано на 27.09.24 в 13:35

Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев показват "Спътници в живота"

Институтът за съвременно изкуство в София открива тази вечер изложбата "Спътници в историята" на Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев.  "Програмата, която озаглавихме тази година "Живот заедно", е част от проекта "Суперпозиции" 3, започнат от института преди 3 години. Всяка година се кани нов куратор, който предлага една тема", обясни пред БНР..

публикувано на 27.09.24 в 11:56

София е домакин на международното изложение за съвременно изкуство Sofia Art Fair

София се присъединява към големите европейски и световни центрове, домакини на атрактивни международни изложения за съвременно изкуство. Sofia Art Fair ще се проведе от 3 до 6 октомври в София Тех Парк. В изложението ще участват галерии и колективи, които представляват над 70 автора, творящи в най-разнообразни художествени стилове. БНР е медиен..

публикувано на 27.09.24 в 10:30
FAKE PHOTO EXHIBITION

Елена Филипчева представя FAKE PHOTO EXHIBITION

Визуалният артист Елена Филипчева представя изложбата си FAKE PHOTO EXHIBITION в One Gallery.  "Съвременният разговор се води в посока фалшиви новини, фалшиви профили, фалшиви стоки, дори фалшиви хора. Не исках да заблуждавам зрителите за това какво ще видят. Исках те сами да изградят своята фабула и да интерпретират. Аз съм..

публикувано на 26.09.24 в 19:54
Георги Андреев

Георги Андреев е първият български автор в новия сезон на Радиооркестъра

Композиторът Георги Андреев, ръководител на оркестъра в Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", гради творчески връзки и със Симфоничния оркестър на БНР от много години. На 27 септември в зала "България" неговата пиеса "Земя на рози" за гъдулка и оркестър ще открие първия концерт от новия сезон на състава, а самият автор ще бъде и солист. Другите..

публикувано на 26.09.24 в 17:57
Маргарита Русева

Обективът на Маргарита Русева ни среща с жителите на малки села в планината

Есента носи в себе си някаква мъдрост. Придава отвън и отвътре усещането за нещо топло и уютно. Есента е обръщане към себе си, някакъв особен инсай д, в който като филм се прожектират спомените ни, случките и преживяванията. Появяват се картини, все още ясни и неподправени.  И ние сме в синхрон с времето, леко отпочинали, леко уморени. Вече не..

публикувано на 26.09.24 в 17:06