Той живее и работи в Сан Франциско от 1999 година, завръща се в България със семейството си през 2014 г., оставяйки зад гърба си успешен бизнес в САЩ. Убеден е, че мястото му е в България, където дъщеря му Александра (тогава на 4 г.) ще получи европейско възпитание и манталитет. Също така е убеден, че България има нужда от специалисти, които да предадат своя професионален опит, придобит зад граница, както и ноу хау като мениджъри на големи международни и инвестиционни проекти.
Фондация „Занаяти от тракийските земи“
В България Петър Копралев продължава с проектите си за популяризиране на родната култура чрез създаването на фондация „Занаяти от тракийските земи“, вдъхновен от интереса си към родните занаяти. Воден е от желанието си да ги презентира по нов, по-успешен начин, който да се превърне в емблема на страната ни. Така обединява усилията на множество майстори занаятчии и участва в редица международни събития, презентиращи България и българското културно-историческо наследство.
„Благодарение на тази организация ние можехме да изградим един бранд, който на пръв поглед изглежда все едно ние правим някакъв бизнес. Но де факто брандът беше да можем адекватно по изключително хубав и високостойностен начин ние да презентираме българското занаятчийство, да избягаме от визията, която беше, показвайки на сергии красиви изделия. Тази визия – улична търговия, да избягаме от тази визия и да минем на визия все едно музейно презентиране на нещо много красиво и стойностно“, обяснява Петър Копралев в предаването "Нощен хоризонт".
Неговата дейност не остава скрита и фондацията „Занаяти от тракийските земи“ е поканена да работи съвместно с различни министерства, включително и това на туризма, Президентството на Република България, държавни и общински агенции. Фондацията на Петър Копралев се превръща в един своеобразен туристически продукт на страната и презентира на множество места из света занаятчийски продукти и реплики на Тракийското златно съкровище. Презентации е имало в централата на ООН в Ню Йорк, в Европейския парламент в Брюксел, както и на два международни културни форума в Пекин.
„В Пекин ни подаде ръка един човек, тя е всъщност част от екипа на Посолството ни в Пекин – Деница Чернева. И тя всъщност извади пари от джоба си, за да прави маркетингови материали, тъй като нямаше как да ги пренасяме - те са тежки, големи, за да може поне нещичко да покаже, докато ние пък пренесохме изделията в Китай. Тоест има хора, които наистина са изключително отворени, че някой като има идея, тази идея не означава, че си е негова идея. Това е просто някаква идея, но тя без протегната ръка от къде ли не си остава само на хартия“, сподели Петър Копралев пред БНР.
Търси се визуален ефект, за да дойдат повече туристи
Неговата фондация е изготвила и брошура, чрез която да популяризира представяните занаяти. Това по думите му също помага за оформянето на страната ни като интересна туристическа дестинация.
„По-скоро визуален ефект търсихме, защото ние искаме по-скоро те да се впечатлят, от това което видят и да искат да го пипнат. За да го пипнат, това означава да дойдат на изложение. Ние неслучайно правим реплики, защото се надяваме с тези реплики, това вече лека-полека го постигаме, реплики не само на тракийски съкровища, но и на възрожденската ни занаятчийска школа, тези реплики да предизвикат такъв интерес, че те наистина хората в чужбина да искат да дойдат и да видят в България. И това директно се свързва с туризма, където и ние сме се насочили също“.
За глобалната конкуренция в занаятчийските изделия
По думи на Петър Копралев България се сблъсква с чужда конкуренция дори и в сфери, които са свързани със занаятите и това няма как да се избегне в глобалния свят. В бижутерията и златарството конкуренцията идва от големите компании, които наводняват пазара с евтини продукти, произведени чрез модерни технологии, които обаче не са от чисто злато. Често ефектът на златото се постига чрез смеси на по-евтини материали. Най-често тази продукция идва от Китай.
„Това въобще не означава, че всъщност ние ще загубим златарската си промишленост или този вид занаят, но просто трябва да бъдем доста по-иновативни. Аз, това, което съм твърдял винаги, смятам, че специално за занаятите ние по никакъв начин не можем да конкурираме страни като Китай, когато правим с ниска себестойност големи количества. Ние просто трябва да наблегнем на уникални, ювелирни изделия, които да са в този сегмент от цена и качество на пазара, за да могат да бъдат продаваеми. В противен случай колкото и да се опитваме да смъкваме цени, ние не можем да смъкнем толкова ниско, колкото е цената на китайската производствена машина, тъй като тяхната продажна цена е по-ниска от нашата себестойност“.
На китайските продукти им липсва ценността на ръчния труд
Произведените продукти в Китай са за масовия пазар и те не разполагат с уникалността на ръчното производство. На пазар като китайския, където може да се намери абсолютно всичко, ценните и неповторими продукти, с по-висока себестойност, които може да предложи занаятчийството, биха пожънали голям успех.
„И факт е, че всъщност в Пекин, когато бяха наши неща, те точно това целят, да намерят нещо, което е стойностно, от Европа, да носи своята култура от страната, откъдето е дошло. Защото в Китай могат да си произведат всичко, ние не можем да ги изненадаме по никакъв начин. Така че те търсят автентичното и това е нашата сила според мен“, подчерта Петър Копралев.
Фондация „Занаяти от тракийските земи“ се развива все по-добре и вече има две представителства извън страната. Едното е в Чикаго и се движи от Анета Такева. Другото е основано миналата година в Амстердам, където фондацията партнира с „АБВ - първото българско училище в Амстердам“ с председател Елица Йорданова.
Цялото интервю на Петър Копралев за предаването „Нощен Хоризонт“ можете да чуете от звуковия файл.
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
"Винаги съм слушала Българското национално радио с интерес. За мен то е една много достойна, много почтена институция , която своевременно, безпристрастно, информира своите слушатели. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" От момента, в който съм си купила автомобил, винаги радиото ми е на Българското..
Отец Вениамин от храма "Света Троица" в Ловеч гради храмове, възстановява манастири и прославя Бога. Завършил е Софийската духовна семинария. 2002 година негово високо преосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил ръкополага отец Вениамин в дяконски чин, след което в свещенически чин. "Вече 22-23 години сме на Божията нива и с Божията..
Цялата история чуйте в звуковия файл.
Гост в рубриката "Горещи сърца" е Петя Грудева. Тя е психолог и помага на децата с увреждания да се справят по-добре в живота. Живее в Пловдив, обича да пътува и да опознава света и другите култури. Убедена е, че човек се учи докато е жив. "На психолог се ходи, когато действително имаш трудности да преработиш определено събитие, а не..
Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл. Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"
През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..