Да скочиш с парашут

18 октомври е Денят на българския парашутист. На тази дата през 1944 г. легендарната Парашутна дружина от състава на Първа Българска армия участва за първи път в бойни действия в битката при Стражин. При жестоките боеве с нацистите само в този ден загиват 36 български парашутисти. Укрепената линия на войските на Третия райх обаче е пробита и така се открива пътят за настъпление.

Днес повечето от нас имаме щастието да познаваме войната само от книгите и филмите, а парашутизмът, наричан в съвремието по-често скайдайвинг, вече има и комерсиална страна. Срещу заплащане всеки може да полети със самолет, да скочи с инструктор и да изпита трудно описуемото чувство при свободното падане, защото, както казват в дроп зоната край Радомир, “животът е твърде кратък, за да не скочиш с парашут”.

И така, след като ви екипират и инструктират какво трябва и какво не трябва да правите (помни се лесно, а и да не запомните, дори нито едно от нещата да не направите както трябва, инструкторът ще ви приземи безпроблемно, защото всичко е под негов контрол), тогава се качвате с другите два тандема в малкия самолет. За десетина минути той ще набере 4200 метра височина - време, в което инструкторът ще ви закрепи здраво към себе си и ще ви инструктира отново. После вратата се отваря. Виждате облаците далече долу под краката си и осъзнавате, че сте на 4200 метра над земята, в самолет, но на отворена врата. Избутвате се с инструктора, както сте седнали до ръба на вратата, и... политате надолу - с 220-240 км/ч! Първите секунди са най-големият шок, защото сте дезориентирани и ако инстинктивно отворите уста, както направих аз, дишането може да се окаже доста трудно. Затова - усмивка (със затворена уста), главата назад и дишайте през носа, ще оцелеете! Това са вашите 60 секунди свободно летене, които ще помните цял живот! 60 секунди усещане за абсолютна свобода!... През това време изминавате 3000 метра надолу, а после парашутът се отваря. Отваря се. Раницата на инструктора задължително има резервен, втори парашут, както и електронно устройство, което, ако никой не отвори първия и втория парашут, то само върши тази работа - така да се каже, двойно подсигуряване.

А когато парашутът се отвори, става тихо. Започвате да се реете за около 5 минути из въздуха и дори на стотици метри над земята ви се струва, че сте в абсолютна безопасност. Но спирам дотук с описанието на чувството, защото то е индивидуално за всеки. Факт е обаче, че всички се приземяват усмихнати, някои екзалтирани, крещящи от щастие дори. И да, приземяването е меко, все едно някой ви е подал ръка елегантно да слезете от автомобил. Направихте го! Скочихте с парашут!...

Възможно е да имате известно неразположение, особено ако са се наложили някои маневри из въздуха, но то е минимално, а може и да го няма, особено ако сте спазили правилото да не идвате обилно нахранили се.

По-интересното идва след това - когато видите видеото и осъзнаете какво всъщност ви се е случило. В следващите часове, дни и седмици със сигурност ще мислите много за това и с голяма вероятност ще искате някой ден да го преживеете отново. Защото животът е твърде кратък, за да не сбъдвате мечтите си!

---

Репортаж от дроп зоната край Радомир с участието на един британец, две българки-рожденички, един тандемен инструктор, един самолет, двама пилоти, които са сред най-опитните ни парашутисти, и една дама, която прави съдбовни графици, можете да чуете в двата звукови файла. 

Снимки - в галерията.