Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Георги Рачев: На бедния и гладния не можеш да говориш за екология

Климатологът смята, че рано или късно ще се търгува и с въздуха

Проф. Георги Рачев
Снимка: Росица Михова

С климатичните промени не можем да се преборим. Няма как да се преборим – те са над нашите възможности. Тази теза разви в предаването „Нощен хоризонт“ климатологът проф. Георги Рачев, преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специалистът е на мнение, че повсеместно вменяваното чувство за вина за промените в климата не е справедливо.

Ще има ли въздухът цена

„Ние(България – бел. ред.) сме отговорни за замърсяването, за глобалното затопляне 1/1000-на част. Това, което ние можем да направим, е да подобрим начина си на живот, е да опазим въздуха – единственото природно благо, което в момента е без пари. Няма цена. Всичко е продадено, но въздухът не е. Рано или късно ще се появи този въглероден отпечатък на ползването на това безценно благо.“

Никога до този момент през своята история човечеството не е било толкова богато, толкова нахранено и толкова мирно, обобщи климетологът.

„Милиарди хора се хранят редовно, детската смъртност от глад практически е сведена до 0. Планетата наедрява, пълнее – това е абсолютен факт. Но дори в една Индия гладът и недохранването вече са с доста по-ниски показатели от това, което е било. В момента човечеството произвежда, отглежда над 2 милиарда и половина тона само зърно.“

Бедният не разбира апела за опазване на климата

На бедния и гладния човек не можеш да му говориш за екология, посочи проф. Рачев и даде пример със споровете между френския президент Еманюел Макрон и бразилския държавен глава по повод пожарите в Амазония.

„Когато бразилският фермер казва: „Аз искам да отглеждам крави, говеда, които да изнасям – телешко месо за богата Европа. За да може богата Европа да се храни с месо, аз да спечеля и да живея добре. Вие имате 1 кола, 2 коли, в Европа на 1000 души има 400-500-600 коли, в Америка достигат до 800 коли на 1000 души. Аз защо трябва да живея бедно?“ И някой си казва: „Недей да гориш гората, защото това са белите дробове!“ „Да, ама това е моята гора. Направете така, че животът ми да бъде като вашия и аз сигурно ще почна да обръщам внимание и на мен ще ми се иска и аз да дишам чист въздух. Дотогава съм гладен.“

Нисковъглеродната икономика ще ни излезе скъпо

Апелът към нисковъглеродна икономика е добър вариант, но той се постига със страшно много пари, подчерта климатологът. „Нисковъглеродната икономика с добрата цел да опазим въздуха означава огромни пари за много години напред.“

Бъдещето ни се корени в изобилна, евтина и достъпна енергия. Предстои революция, която трябва да бъде осъществена от световната инженерната мисъл, смята проф. Георги Рачев. „Тогава, когато успеем да съхраним някъде два джоба енергия, ама хубави джобове енергия, и да си ги използваме, когато ни трябват, тогава вече нещата ще се оправят. Дотогава единствената алтернатива е да минем към що-годе по-чисти горива. Въглищата трябва да бъдат погребани.“

Щетите от циклоните растат главоломно, броят на жертвите пада

За тропичните циклони се говори още от времето на Колумб. Днес обаче икономическият ефект е друг. С всяка изминала година щетите, които нанасят природните бедствия, растат главоломно, а броят на загиналите хора пада драстично.

„Тоест, ние се опитваме да живеем в унисон с природата, да се  предпазим от нейните крайни изяви, но в края на краищата се намираме в третото голямо преселение на народите. И то не е от климатичните бежанци, не е толкова икономическо, колкото хората от вътрешността на континентите завладяха крайбрежията.“

Проф. Рачев вярва, че хората бавно и мъчително продължаваме да се учим от грешките си. Покачването на морското равнище е факт, имаме ги тези около 18 см за последните 100 години, но въпросът е че темпът, с който нараства, остава доста постоянен – приблизително около 3 мм годишно, особено през последните 5-6 години, коментира още климатологът. Той допълни, че ниските части, всички крайбрежия ще бъдат засегнати и малкото покачване ще доведе до сериозни последствия. 

Хан Аспарух е заварил тук рай

Първата българска държава има един хубав период – между 800 г. докъм 1200-1300-та година, когато в Европа времето е било значително по-топло и по-влажно, посочи Георги Рачев.

„Все пак, когато хан Аспарух минава Дунава, намира един невероятен рай, един Едем, страхотен, богата растителност, с богат животински свят. След това, около 1600-та година настъпва страшен период за Европа – чумата, летата са студени, влажни, плодородието е много ниско, тогава Европа се спасява благодарение на картофите, милиони хора мрат от глад и болести…“

Неизучените слънчево-земни връзки

Скоростта, с която се топят ледниците, определено се вижда, отбеляза климатологът. Позовавайки се на свои наблюдения от българската антарктическа база на остров Ливингстън, той разказа за ледника Перуника, достигащ до морето. „За 15 години този ледник се е отдръпнал с около 15 метра навътре от океана.“

В момента сме в един минимум на слънчевата активност - цюрихски 11-годишен цикъл, и започваме следващия, поясни Рачев. „Слънцето буквално е „заспало“, слънчевите петна са  много ниски. То влияе на цялата Земя, не само на климата. Но тези слънчево-земни връзки все още не са точно изучени и не можем пряко да кажем, че когато Слънцето започне да „киха“, нас ще ни хване грип.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Двама бивши министри за безводието: Вода има, въпросът е къде отива?

Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..

публикувано на 04.04.25 в 07:59
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50