Пещернякът Георги Беров: Не знам защо, но все ми е интересно надолу

Наскоро по „Хоризонт“ ви разказахме как през лятото трима родни пещерняци участваха в международна експедиция в турската пещера Морджа. Възможно е именно Морджа да стане най-дълбоката пещера в югоизточната ни съседка.

На път за Морджа

Експедицията стигна до 1240 метра дълбочина. За справка - входът на Морджа е на 2140 метра. 

Защо за един пещерняк е важно да не мрънка

Българите, които се спуснаха в пропастта, са русенецът Теодор Кисимов, един от най-опитните ни пещерняци, Диляна Христова от София и 16-годишният столичанин Георги Беров, определян като млада надежда на спелеологията ни. Заедно те прекараха седмица под земята. Ето какво разказа Теодор за Гецата пред колегата ни Таня Иванова:

„Бих казал, че слабо го познавам. Препоръките, които ми дадоха, бяха много добри. И отзивите. (…) Той се справи прекрасно, неочаквано добре за мен като за човек на неговите години. По нищо не отстъпваше на никой от участниците там, даже от повечето турски участници беше по-добър. (…) Ако беше Боян (Боян Петров - бел. ред.), щеше да каже: „Ами той не е мрънкач.“ Да, Гецата не е мрънкач, бих казал и аз. (…) Бих се надявал повече такива младежи като него да има в България“.

Георги Беров и Диляна Христова в пещерата Морджа, Турция

Високата оценка за Георги провокира интереса ни към него. Запознайте се със скромното усмихнато момче, което никога не мрънка, а кротичко крачи с обувки, подобни на ходилата на Йети, и мечтае пещерите и върховете да са неотменна част от бъдещето му. Георги Беров заби крак в студиото на „Изотопия“, за да разкаже как е направил същото по-рано в Морджа.

„Когато ми го предложиха, изобщо се зачудих дали ще успея да стигна до долу. Казаха ми, че е малко по-лесно от една българска пещера – Колкина дупка (най-дълбоката българска пещера - бел. ред.). И реших да отида да видя какво е, защото не съм слизал на такава дълбочина преди. Подготвих се, имах други влизания лятото.“

И се справя. Не мисли за влизането до последно, за да не се притеснява. Абстрахира се от подобни мисли. Всъщност дълбочината от -1240 метра в Морджа не е окончателно определена. Възможно е пещерата да е и по-дълбока. На хората в експедицията просто не им стигнали въжетата, за да проверят колко още могат да се спуснат.

Насаме с ехото в Морджа

Седмица под земята в Морджа няма жива душа, освен участниците в експедицията. Нито прилепи, нито паяци. С Теодор вървят заедно в изцяло новите части и пускат отвеси. Диляна и участник от турска страна картират след тях.

Отвесче, отвесче, водослив

Гецата описва приключението си, сякаш е разходка. Всъщност Морджа не е най-предизвикателната за него пещера. В Колкина дупка е 2-3 пъти по-трудно. Има отвеси, но има и много тесняци. Въобще – доста по-технична дупка.

Която и да е пропастта обаче, все е влажно, тъмно и студено. Защо тогава е привлечен от пещерите? „И аз се чудя“, казва той с усмивка и допълва: „При всяко слизане ми е кеф до долу и после, когато се сетя какво имам да излизам, се чудя защо съм се наврял долу. И после нещо пак те човърква, че пак искаш да слезеш. Нещо, което не знам защо става, но все ми е интересно надолу.“ 

Интересът се развива паралелно с любовта към катеренето и екстремните спортове въобще. Все пак засега пещерите са по-голямо предизвикателство от върховете.

Бльоджа за вечеря?

Обикновено в раницата за която и да е дупка слагаш спални чували, храна, батерии, топли дрехи, резервни батерии и челници, анкери, спитове, аптечка, обяснява Гецата. На място ядеш каквото си сготвиш. В Морджа хапвали елда и супа. Обаче връх на пещерното гурме е бльоджата – каквото остане, се мята на огъня.

В лагера си говорели докъде са стигнали и планирали работата за следващия ден. По часовник напасвали времето за почивка. Гледали да стават рано, за да свършат повече работа.

Експедицията до Морджа ще се поднови догодина. Тогава Гецата се надява българите да са повече от трима, както и той самият да отиде отново в Турция. И не само.

Можете да се спуснете в пещерата като чуете цялото интервю с Георги Беров в звуковия файл.

Снимки - личен архив на Георги Беров