Какво наследство оставя Марио Драги начело на ЕЦБ

Забавяща се икономика, ниска инфлация и отрицателни лихви - така изглежда еврозоната след 8-годишното управление на Марио Драги като гуверньор на Европейската централна банка. Човекът, който спаси еврото и влезе в кабинета си във Франкфурт като Супер Марио, ще излезе от него точно на 31 октомври - Хелоуин, като Граф Драгила. Лакомство или хитрост ще трябва да използва новият гуверньор Кристин Лагард, за да се справя с проблемите, оставени ѝ от 72-годишния италианец?

Вратовръзка от 110 евро, програма за изкупуване на активи - от повече от един трилион евро, проверка на инфлацията на място - безценно. Така звучи пост в Туитър от 2015 година, подкрепен със снимка на гуверньора на Европейската централна банка Марио Драги, който току - що е напазарувал в супермаркет. Три години по-късно програмата „Драги“ надхвърли два трилиона евро, но растежът в еврозоната остана слаб.

„Втората част от неговия мандат се характеризира с ниска инфлация. Тук аз съм малко по-критичен към действията му. Реално забавянето на инфлацията започна още през 2012 година и тук Европейската централна банка забави изключително много действията си. Тя трябваше да бъде по-смела и агресивна. Ако го беше направила, нямаше да сме в тази ситуация на много ниски лихви и много ниска инфлация. Изглежда към момента няма как да се отървем от нея“, заяви в интервю за предаването „Събота 150“ Кристиян Одендал - главен икономист в Центъра за европейски реформи.

Целта на Франкфурт е инфлация близо до два процента, но под тази стойност. Тя никога не бе постигната, но наложи неконвенционални парични стимули и промени образа на Драги - от Супер Марио той се превърна в Граф „Драгила“, според колажа таблоида „Билд“, изпил спестяванията на банковите вложители заради ниските лихви. И още - управителният съвет е разединен или казано по друг начин „ястребите“, вярващи в агресивната политика и високите лихви, са в конфликт с „гълъбите“, които настояват за повече стимули за икономиката. Но ако трябва да направим обективна оценка, тя трябва да започне от първия мандат на Драги и думите, с които ще остане в историята: „ЕЦБ е готова да направи каквото и да струва, за да предпази еврото, и повярвайте ми това ще бъде достатъчно“.

Холгер Цшепиц, коментатор в авторитетното германско издание „Ди Велт“:

„В разгара на финансовата криза Марио Драги каза три исторически думи в Лондон - whatever it takes или „каквото и да струва” и те промениха всичко. Той заяви, че Европейската централна банка ще спаси еврото „каквото и да струва” и добави: „Повярвайте ми, това ще е достатъчно”. С тези две изречения той отправи много силно послание към финансовите пазари и те го разбраха. Така той спаси еврото“.

Германският журналист е категоричен, че промяната, внесена от Марио Драги, е много повече от най-знаменитите му думи:

„Смяташе се за незаконно Европейската централна банка да купува правителствени облигации. Марио Драги го направи законно. Разбира се, той не промени самите текстове, но промени интерпретацията им. Сега нещата са различни, защото Франкфурт може да помогне, да осигури „заслон” срещу дългова криза. Факт е, че от тогава финансова криза не е имало, дори в Италия. Политическата криза в Рим не прерасна в тежка финансова криза“.

Програмата за количествени улеснения е една от най-спорните в политиката на Франкфурт под ръководството на Драги - тя надхвърли многократно един милиард, както беше в поста от Туитър през 2015 година. С приключването й в края на миналата година в икономиките на страните от еврозоната бяха налeти 2.6 трилиона евро, а от ноември тя ще бъде възобновена - с по 20 милиарда месечно. Едно от първите предизвикателства, с които Лагард ще се срещне, е да укроти противниците ѝ, смята Ана Андраде от аналитичното звено към The  Economist.

„Когато поеме реално ръководството, тя ще се сблъска с огромния натиск на „ястребите“ в управителния съвет. Те искат част от елементите от пакета от септември да бъдат премахнати. Те не харесват негативните лихви, които допълнително бяха намалени, както и с подновяването на програмата за количествени улеснения, този път - с отворен във времето срок. Те ще се опитат да накарат Лагард да промени това, но според мен - няма риск от подобен ход, тъй като тя е по-скоро съгласна с Драги в това отношение“, казва Андраде.

А големият въпрос е - докога Франфурт може да стимулира икономиката по този начин и на каква цена? Линда Зайлина - ръководител на лондонския офис на мозъчния тръст Re-Define:

„Не бих очаквала някакви огромни промени в политиката на Европейската централна банка поне до 2022 година. През септември Драги отново прибегна до програмата за изкупуване на активи и най-вероятно това решение няма да бъде променено. Най-вероятно Лагард ще привнесе своите идеи за „позеленяване“ на централната банка, но предстои да видим как това ще бъде въведено в политиката на Франкфурт. Наистина е интересно как климатичните промени ще станат част от политиките на централната банка на еврозоната. Между другото, някои национални банки също вече обмислят действия в тази посока. Мисля, че ЕЦБ може да направи много в тази посока“.

Първоначалната задача на Лагард обаче ще бъде да привлече правителствата, които могат да си го позволят, да харчат повече, допълни Цшепиц. Холандия е по-склонна на компромис, за разлика от Германия и нейното убеждение за черната бюджетна нула.

„Черната нула“ - ние искаме балансиран бюджет. Това е типичен начин на германско мислене. Истината е, че ние имаме фискално пространство и може да увеличим разходите с около 50 милиарда евро. С това няма да нарушим дълговото си ограничение или конституционните текстове, но в същото време ние имаме почти нулева безработица. Строителството работи с пълни обороти. Нормално е да си кажем - добре, харчим още 50 милиарда, но какво от това, след като икономиката няма капацитет да поеме повече. Това ще доведе само до по-високи цени и нищо повече“, коментира Одендал.

Думите му допълва Линда Зайлина.

„Европейската централна банка има достатъчно огнева мощ, за да запази купуването на активи поне до средата на 2021 година. След това ние не сме толкова сигурни какво ще се случи. Честно казано, няма и чак толкова монетарно пространство, за да се продължи по-нататък програмата. Въпросът е какво ще се случи, ако забавянето на икономиката продължи и ако политическата несигурност продължи. Също така голямата въпросителна стои около търговската война и последиците, които тя има върху икономическото развитие. Тогава ЕЦБ ще трябва да намери начин за реакция и е интересно да разберем каква ще бъде тя“, сигурна е и Линда Зайлина, а на въпроса ще превърне ли Кристин Лагард ЕЦБ в политически играч, Ана Андраде има своя отговор:

„Принципно отговорът ми е „не“. Въпреки това след като бъде направен стратегическият преглед на Европейската централна банка, може да настъпят промени в мандата на банката за действие. Именно там виждам възможност за промени. Знаете, че в момента монетарната политика е много силна, а фискална - почти отсъства. Естествено, има две противоположни гледни точки дали това е правилно или не. Много експерти са категорични, че централната банка няма место в дискусиите за фискалната политика. Ние обаче мислим, че действията на банката и на правителствата трябва да са много по-координирани, за да се постигнат поставените цели и да имаме истинско възстановяване“.

И четиримата експерти са категорични, че пред Лагард предстоят трудни времена, в които тя трябва да бъде толкова смела, колкото и Марио Драги в началото на своя първи мандат. Еврото е спасено, но еврозоната може да изгуби един от членовете си, например Италия в близките десет години, смятат анализаторите и отново се връщат към завета на Драги, убедени, че ако дебатът за отказ от единната валута бъде повдигнат, спасителят на еврото ще се появи на политическата сцена: