Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Една българка в Швеция

Свежа Дачева в камбанарията на учения и твореца

Сънародничката ни е изследовател и общественик в гранично градче

Свежа Дачева
Снимка: Пламена Бачийска

„Всеки – и пишещите, и непишещите, виждат нещата на света от своята си камбанария. Тази камбанария на всеки е изградена от натрупани знания и опитности – най-често горчиви и изстрадани такива. И заради това може би така ги браним, горещо. Така е и с тая моя книга – тя е написана от моята камбанария.“ Така Свежа Дачева представи в предаването „Нощен хоризонт“ книгата си с кратки разкази „Ще се видим пак“. В нея реални случки – преживени и чути, се преплитат с фантазия.

Стиховете като духовна биография
      

„Може да се каже, че съм записвала моите малки човешки прозрения по моя път. Стиховете аз ги виждам като вид моя духовна биография – как душата ми се е развивала и какво е откривала по пътя си. Докато разказите… аз доста време се съпротивлявах на прозата, защо си казвах: „Защо да разказвам моите истории? Всеки си има своите истории и те са толкова много. За какво са му нужни моите?“ Но много хора ме подтикваха да го направя. И аз си казах: „За къде ще ги нося тези мои истории? Те са се случили тук, в този живот, и аз трябва да ги оставя в този живот, преди да си замина от него“, сподели Свежа Дачева.

В основата си всеки писател е съзерцател – на нещата, които вижда и усеща, и за прозренията, до които достига, вярва Свежа Дачева, която признава, че е много самокритична.

Респект към думите

„Изпитвам огромно уважение към празния лист, към дървото, от което идва празният лист и също така имам много голям респект към думата. Смятам, че ние сме много отговорни за думите, които казваме и не трябва да злоупотребяваме с дар словото, което сме получили.“

Думите също могат да замърсят околната среда, ако са произнасяни произволно, безотговорно и безсмислено, казва още Свежа Дачева, която не определя себе си като писател или поет, а като човек, който пише или който записва.

Дачева е живяла в Истанбул и Рим със статут на невъзвращенец – транзитен политически емигрант. От 1988 г. се установява в град Стрьомстад, на западния бряг на Швеция, на границата с Норвегия. 

Свежа Дачева

Да преведеш приказки от Стриндберг

Има аспирантура в Института за славянски езици в Гьотеборг и докторска степен по етнология от Нов български университет в София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията и социологията. Превежда художествена литература от шведски на български език. Нейни са преводите на „Скандинавски приказки“, „Приказки" от Аугуст Стриндберг, които представят драматурга в непозната светлина.

Дачева е съставител и преводач в съавторство с дъщерите си на „Антология на шведската поезия“, представяща 73 автори. В продължение на няколко години пише единствения засега Шведско-български и българо-шведски речник, който вече има няколко издания.

Речник се създава много трудно. Никога не съм мислела, че ще пиша речник, но имаше нужда от такъв, разказа още Свежа Дачева, която е учила шведски чрез руски, а речника определя като „изстрадан“. Две от стихосбирките й са преведени на шведски език. Една от тях носи заглавието „Някога тук е имало море“.

Приказките като част от живота 

Свежа Дачева изследва приказния тип за доброто и лошото момиче в евро-азиатския приказен модел. „Една битова приказка на повърхността, но в своята дълбочина се оказва разказ за инициация на младо момиче в живота на възрастните. Винаги съм обичала приказките. Те са били част от живота ми – като магия, като съм била дете, като страст като учен. Философията на приказките е много впечатляваща.“

Дачева е била е общински съветник в местната управа на Стрьомстад в продължение на 15 години. Към Народния университет е консултант по въпросите на заетостта, където работи с мигранти. За пет години е била настойник на близо 50 деца, преживели война и достигнали до Швеция като непридружавани лица.

Дивата природа в града

В Швеция има пиетет към природата и никой не е забравил, че сме част от нея и че зависим от нея, подчерта още Дачева.

„Красотата на природата е нещо, което говори на всеки швед много силно. Те се гордеят със своята природа и я пазят. Ако видите моя малък град – там всичко е застроено на квартали, като някои от кварталите се намират на 25 км от центъра. Между тях си има абсолютно дива природа – гора, елени, сърни изяждат на хората ябълките, диви зайци. Хората съжителстват с природата.“

В Стрьомстад живеят около 14 хиляди души, но идват много туристи и летовници от столицата Стокхолм, норвежците пък идват целогодишно.

Други любопитни подробности за съвременния живот в Швеция и за пътя, отвел Свежа Дачева там - чуйте в звуковия файл.
Снимки: Пламена Бачийска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аксел Харди - Златна игла - 2024 година

Аксел Харди - дизайнерката, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще

Срещаме ви с една от най-самобитните български дизайнерки, жена, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще - това е Аксел Харди . Личност, която носи в себе си и силата на оцеляването, и финеса на въображението .  Родена е в малкото планинско село Плетена . Място, чието име по съдба я свързва с плетивото, превърнало се в нейна..

публикувано на 25.09.25 в 10:43
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов: Независимостта е един от върховите моменти в развитието на модерна България

Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България.  През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка.  Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..

публикувано на 22.09.25 в 01:30
Зоя Крутилин

Милосърдие в наследство

През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..

публикувано на 21.09.25 в 05:40
Стефка Попова

Стефка Попова: Между пепелта и пламъка на творчеството

Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..

публикувано на 16.09.25 в 12:10
Д-р Румен Велев - директор на АГ

Д-р Румен Велев: 90 години АГ болница "Шейново" дава живот

Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..

публикувано на 14.09.25 в 05:50
Роберта Верна

Роберта Верна: Харесвам енергията на българския народ!

В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..

публикувано на 13.09.25 в 09:00
Боян Ангелов

Боян Ангелов: Да се обърнем към другите около нас и да видим за кого можем да загинем?

" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..

публикувано на 11.09.25 в 13:23