Българската хорова капела е създадена на 1 ноември 1944 г. - първо като Държавен радиохор. През 1981 г. става част от Софийската филхармония и е преименувана на Национален филхармоничен хор “Светослав Обретенов“.
В Златния фонд на БНР е запазен спомен за създаването на състава на една от първите хористки - Милка Димитрова:
"Едва бяха свършили трите тура на конкурса, на който Светослав Обретенов избра 40 души, едва ни беше прослушал най-старателно, един по един, по двама, на групи, за да направи по възможност най-спяти партии, и ние вече трябваше да напуснем репетиционната зала и да запеем. Времето беше бурно, революционно, пълно с възторг и ентусиазъм. Беше война! Тръгваха на фронта скъпите български синове - ние трябваше да ги изпратим с песен, да им вдъхнем вяра в победата. И набързо се пишеха песни. Ние сами си ги разписвахме, бързо ги разучавахме и запявахме."
На 25 ноември 2019 г. се навършват и 110 години от рождението на създателя на Българската хорова капела - диригентът и композитор Светослав Обретенов. За този забележителен музикант музиковедът Венелин Кръстев отбелязва в книгата си „Профили“:
"Художникът Обретенов бе раздвоен между композитора и диригента. Единадесет години той оглавява създадената от него Българска хорова капела. Единадесет години, в които Обретенов извърши безшумен, но дълбок поврат в музикалното мислене на хоровите диригенти и в хоровата интерпретация. Новатор диригент и интерпретатор - такъв е другият Обретенов. Той е типичен случай на самороден талант на хормайстор. Никой не го е учил в Академията, ничие изкуство на български хормайстор не можеше да го удовлетвори, а и бележити майстори от чужбина не гостуваха в градовете на неговото учителстване. Практиката го научи на много неща. Началото е в слатинското читалище „Яворов“ в София, после в Синдикалния хор “Кавал“ и мъжкия „Сердика“... оттам в Бяла Слатина, Ямбол, Пловдив и Варна - навсякъде ученически хорове и ръководството на най- добрите градски колективи. Дирята е дълбока и трайна. Така че за бъдещия представителен национален смесен хор едва ли можеше да се намери по подходяща кандидатура“.
Пет години след смъртта на Светослав Обретенов през 1955 г. ръководството на капелата бе поето от един забележителен млад и много талантлив диригент - Георги Робев. И ето още едно съвпадение - на 14 ноември 2019 г. той можеше да отбележи своята 85-годишнина. Годините, в които Робев работи с хора, са най-ярите в развитието на състава - в репертоара му влязоха крупни кантатно-ораториални творби, опери, а през 70-те години и православна музика - нещо почти немислимо за онези времена. Фурор предизвиква записът на "Литургия Доместика" от Александър Гречанинов, с участието на великия български бас Борис Христов, а той възкликва: “На разкошния хор "Светослав Обретенов" - моето искрено, възторжено браво!“
Изкуството на Българската хорова капела с диригент Героги Робев стана познато в целия свят, благодарение на записите му, печелили много международни награди и издадени от най-големите звукозаписни фирми, както и от турнетата в Европа, Азия и Америка, от многото концерти и участия в най-престижните музикални фестивали.
От месец юни 2015 г. Славил Димитров е диригент на формацията. През 75-годишната си история Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов” е носител на множество награди, сред които са „Кристална лира“ 2016 в категория „Хорово изкуство” и най-престижното звание „Музикант на годината“ 2016 по волята на слушателите на БНР.
В звуковия файл можете да чуете и изказване на проф. Георги Димитров - големия диригент и педагог, създал и възпитал повечето от изявените български хорови диригенти. Записът е от 1974 г. и се съхранява в Златния фонд на БНР, където сред съкровищата са и две популярни хорови песни - “Ръченица“ от Добри Христов и "Каква мома видях мамо“ от Емануил Манолов под диригентството на Светослав Обретенов - записи от началото на 50-те години на отминалия век. Чуйте!
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
През 2020 г. протестът беше граждански, сега е политически ! Това мнение изказа пред БНР адвокат Николай Хаджигенов от "Ние идваме", част от т.нар...