7
Представянето ще бъде съпътствано от изложба на няколко оригинални картини на художника от семейната колекция, които ще останат там само за няколко часа. Затова галеристката – внучката на твореца Цена Бояджиева, ще посреща ценители още от 12 ч. по обед.
„Решихме с брат ми да участват работи, които – някои не са виждани, а други, които ги знаят хората от репродукции. Ще участва една работа, която е единствената започната с дясната ръка, а я завършва след инсулта с лявата - „Баташкото клане“, обясни Цена Бояджиева в предаването „Нощен хоризонт“.
Нейната майка й разказвала, че когато рисувал след инсулта, дядо й си тананикал „Бела съм, бела юначе“, тъй като вече не можел да говори. „А аз в по-късния период, когато стоях при него в ателието, учех си уроците или просто стоях, защото обичах да бъда при него, той умираше за Демис Русос, харесваше му, даже се просълзяваше и докато рисува, си пускаше радиото да слуша.“
Да носиш кръста на предшественика си
Много е сериозно и отговорно да бъдеш близък на такъв човек.
„Докато бях малка, беше много лесно. Той просто беше един трудолюбив човек, ставаше в пет и отиваше да рисува. Като пораснах, нещата тръгнаха в съвсем друга посока – казваха, че е голям, казваха, че това заболяване го прави велик, започнаха да ме гледат по-особено и мен, което ме притесняваше. Човек във времето свиква с всичко това, но носиш кръста на този човек под някаква форма.“
Нямаше скука покрай дядо ми, разказва още Цена Бояджиева. Тя помни как той обичал да изчезва, без да извести предварително близките си за плановете си – например когато реши да отиде в Бургаско да рисува нестинари или пък да се оперира, без да им каже, за да не ги притеснява.
При брезовските овчари
„Той много се губеше. Като реши и изчезне. Сутрин ставаше рано, бръснене, закуска и отиваше да рисува. Един ден го чакаме и го няма никакъв. Аз тогава работех по тютюна. Помолихме директора, та ни даде джипката. Отидохме в Брезово и го намерихме – толкова щастлив, седнал там, при овчарите, на къра и рисува“, спомня си Елена Кехайова, майката на Цена Бояджиева и първа снаха на художника.

„Той чрез рисуването живееше. Това го поддържаше него. Той не можеше да стои, да бездейства. Всяка сутрин отиваше да рисува – скицата вътре в пазвата, бастуна, палитрата на гърба…“, допълва Кехайова.
Художникът бил работохолик и настоявал всички около него да са постоянно заети и да имат някаква работа. Когато позирала за някоя картина, малката Цена получавала отплата – да бръкне в джоба на дядо си и да си вземе от него стотинки, с които след това да си купи сладолед. „Дядо ми беше не взискателен, буквално тиранин, когато трябва да позираш – не можеш да мръднеш, не можеш да дишаш направо“, спомня си тя.

За Златю Бояджиев е писано много малко още приживе, смята внукът му Златин Бояджиев. Затова той оценява появата на книгата „Виденията на Златю Бояджиев“ за толкова важна.
Започнал от Елин-Пелиновата България, животът на художникът минава през големи пропасти и исторически обрати, но въпреки това той остава себе си и прави това, което иска, отбеляза още Златин Бояджиев. Златю Бояджиев е многопластов творец, убеден е внукът му.
Да напишеш историята си чрез картините
„Той извисява човека над всичко, което говори за неговия силен дух. Не е редно да правя анализ на изкуството на дядо ми. Намерил е начин да стигне до всеки един от нас, по различен начин, но той стига, докосва сърцата, аз съм убедена в това“, сподели още внучката му Цена Бояджиева пред „Хоризонт“. Тя вярва, че дядо й пише своята история чрез картините, независимо кой и колко е написал за него като човек и творец.
Той трябва да присъства в чужбина, подчерта тя. „Защото той е много български автор и чрез неговото изкуство хората, които имат друг свят, други традиции, други нрави, би им било интересно и трябва да знаят за неговото творчество и неговия живот, който е безкрайно труден, безкрайно интересен и безкрайно успял.“
Наследство за младите
Според автора на книгата – Димитър Пампулов, днешните млади хора имат нужда от материали за „върхови наши творци, оставили много трайна следа в нашето изкуство“. Затова той решил да преработи книгата като изчисти образа на Златю Бояджиев, защото искал да бъде преведена и на английски. С книгата си Пампулов се обръща към младите хора, за да оценят наследството, оставено ни от художника.
„Защото Златю Бояджиев не е пловдивски художник, не е български художник, той е световен художник, едно явление в изкуството. Ние много скромно подхождаме към великани, към титани в изкуството. Много малко даваме възможност на света да се запознае с тези наши творци.“

Цена Бояджиева е галерист вече 17 години. Тя е създател, галерист и куратор на едно от най-посещаваните арт пространства в София - столичната галерия "България", разположена в едноименния концертен комплекс. „Това е едно прекрасно духовно място, трябва вътре в него да се правят стойностни и сериозни неща“, сподели още тя пред „Хоризонт“ дни преди представянето на книгата за Златю Бояджиев.
Още за вселената на Златю Бояджиев слушайте в звуковия файл.
Черно-бели снимки в текста: Семеен архив

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
При превалутирането на българските левове в евро в пощите ще се проверяват документите за самоличност , като ще се прави тяхно копие и ще се извършва..