ЕЦБ предупреди за потенциални странични ефекти от нейната разхлабена парична и лихвена политика

Европейската централна банка предупреди в сряда за потенциални странични ефекти от нейната разхлабена парична политика, подчертавайки как годините на безпрецедентни стимули, предназначени да укрепят икономиката на еврозоната, допринасят за ерозия на финансовата стабилност в региона на единната валута.

Ниските лихвени проценти насърчиха прекомерното поемане на риск от инвестиционни фондове и застрахователи, както и на някои пазари на недвижими имоти, посочи ЕЦБ в своя редовен шестмесечен "Преглед на финансовата стабилност", цитиран от агенция Блумбърг. Признаците за неправилно ценообразуване на активите изглеждат като предпоставка за ценови корекции в бъдеще, добави централната банка.

"Докато средата на ниски лихвени проценти подкрепя цялостната икономика, ние също така отбелязваме увеличаване на поемането на риск, който в средносрочен план може да доведе до предизвикателства за финансовата стабилност", заяви в вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.

Базираната във Франкфурт институция идентифицира четири ключови области на риск, въпреки че нито една от тях не определи като ясно изразена.

Докладът "Преглед на финансовата стабилност" е в основата на предизвикателството, пред което е изправена ЕЦБ, която само два месеца по-рано реши да удвои стимулиращите мерки на фона на отслабващата икономика в еврозоната. През септември Управителният съвет на банката намали депозитната лихва до ново рекродно отрицателно ниво от -0,5% и обяви, че от ноември подновява покупките на активи (главно на еврооблигации) за 20 млрд. евро месечно - програмата, известна като "количествени улеснения".

В тази връзка ЕЦБ предупреди в сряда, че новият ѝ кръг от "количествени улеснения", който ще продължи, докато инфлацията се върне към целевто ниво от малко под 2%, ще ограничи допълнително размера на висококачествените държавни облигации, достъпни за частните инвеститори, и от своя страна може да доведе до недостиг на обезпечения (под формата на ДЦК) на репо пазара в еврозоната, което пък да затрудни краткосрочното кредитиране между търговските банки.

Спрямо предишния доклад "Преглед на финансовата стабилност", перспективите за региона на еврозоната се влошиха, като се очаква темпът на икономически растеж да остане нисък за по-дълго време. В същото време вероятността за икономическо свиване до средата на 2020 година се е повишила до около 20%, в съответствие с нарастващите рискове за рецесия в краткосрочен план въз основна на пазарно базирани индикатори, се посочва в последният доклад на централната банка.

Според ЕЦБ, въпреки че издръжливостта на банките от еврозоната се подобри през последните години, тяхната рентабилност остава важен повод за загриженост, а перспективите отслабват в условията на по-предизвикателна среда.

При отрицателни лихвени проценти и плоски криви на доходност, нетните лихвени маржове на банките вероятно ще останат под натиск. Банките могат също така да имат затрудня при прокарването на политика на нулеви лихви към клиентите на дребно, като трябва да се има предвид, че депозитите по текущата сметка на домакинствата представляват около 40% от общия дял на клинетските активи в банките.

"Като цяло перспективата за по-слаб икономически растеж и по-ниски лихвени проценти, както и трайната неефективност на разходите и свръхкапацитета, вероятно ще натежат допълнително върху очакванията за рентабилност за банките от еврозоната през следващия период", прогнозира централната банка.

Стимулиращата политика на ЕЦБ оказва влияние и извън банковия сектор. Над 70% от облигациите, държани от застрахователи и пенсионни фондове, сега предоставят доходност под 1%, а небанковите инвестиции в дългови книжа с отрицателна доходност са над два пъти повече от миналия декември.

"В това отношение тенденцията на застрахователите да търсят по-висока доходност в по-рискови и по-малко ликвидни ценни книжа изисква непрекъснат и строг мониторинг", предупреди ЕЦБ в последния си доклад за финансовата стабилност.

Централната банка отбеляза, че едновременното възходящо ценово рали на рисковите активи и на "активите-убежище" през годината "сочи ясно изразената роля на паричната политика в последните развития на финансовите пазари".

"Въпреки това вероятността от рязко влошаване на рисковите премии в краткосрочен план намалява, тъй като се очаква лихвите да останат по-ниски за по-дълъг период от време, но тази опасност остава съществена в дългосрочен план", предупреди ЕЦБ.

Като "противоотрова", ЕЦБ насърчава оторизираните власти в държавите-членки от еврозоната да използват по-активно макропруденциални инструменти, като например насърчаване на банките да изграждат капиталови буфери, за да смекчат някои от рисковете.

Климатичните промени, които напоследък са тема на засилен интерес от централните банки, получиха сравнително оскъдно внимание в последния доклад "Преглед на финансовата стабилност".

"Постигнат е напредък в разбирането за това как финансовата система може да бъде уязвима към физическият риск от изменението на климата и към рисковете от бавен отговор на необходимостта от преход към икономика с по-ниски въглеродни емисии", посочи ЕЦБ. Централните банкери обаче все още са изправени пред значителни пропуски в наличните данни, управлението на риска и рамките за стрес-тестове.