Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андрей Бояджиев и Венцислав Каравълчев:

Приносът на Зографската обител в българската духовност е неизмерим

Все повече учени проучват книжовното наследство на манастира

През седмицата Софийският университет бе домакин на международната конференция „Зографската обител сред Атонската монашеска общност: Исторически път и място за служене на словото”.

Андрей Бояджиев и Венцислав Каравълчев

Двама от учените, които се включиха в нея, разказаха в предаването "Нощен хоризонт" повече за работата си по проучване на книжовното наследство на Зографския манастир. Това са проф. д-р Андрей Бояджиев от Катедра „Кирилометодиевистика” на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и д-р Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на СУ, който е и директор на Фондация „Наследството на Зографската света обител”.

Мястото на Зографската света обител в българската история е огромно. Тази година честваме 1100 години от основаването й, макар че вероятно това се е случило по-рано, обясниха изследователите.

„919 година е грамотата, която е дадена от император Лъв Мъдри. Неслучайно под една от трите чудотворни икони на Св. Георги, първата, която дава името на манастира, тъй като Св. Георги сам се изографисва на нея, стои годината 898. Най-вероятно 898 година трима братя от Охрид основават първите килии, които прерастват впоследствие в манастир и вече 1 100 години връзката на Зографската света обител с България е много силна, много трайна. Приносът на тоя манастир към българската култура, за съхраняването на българската духовност е неизмерим“, подчерта Венцислав Каравълчев.

Уникална книжовна колекция

„Няма друга такава обител в България или извън нейните предели, която да притежава такова огромно книжно наследство, имайки предвид тежката съдба на манастирите както в България, така и на Зографския  манастир – многократно опожаряван, многократно разграбван, буквално допреди няколко десетилетия от наши и от чужди“, допълни той.

Част от библиотеката с безценните ръкописи

Непрекъснато се намират нови ръкописи, нови печатни книги, коментира проф. д-р Андрей Бояджиев. Славянските ръкописи в момента са около 600, като най-ранният запазен в Зограф ръкопис, е от 10 век, а най-късните са от средата на 20 век. „Имаме една непрекъсната традиция в този манастир – към това ръкописно наследство монасите непрекъснато са създавали свои ръкописи почти до най-новото време.“

Манастирът пази дори японски ръкописи

Манастирът пази не само български и славянски ръкописи, но и много голяма сбирка от византийски ръкописи. Съхраняват се още много османски документи, влахо-български грамоти, дори има няколко японски ръкописа, дарени през 19 век от православни поклонници, идващи от Япония.

„Дори в най-късните архивни свидетелства, които се пазят в Зограф, можем да научим много данни за това какви са поклонниците, които са идвали в  манастира, какви дарения са правили тези хора, от какво точно са се интересували“, добави проф. Бояджиев. Той поясни, че най-ранният ръкопис, който се пази зад стените на Зографската обител, са два листа от ръкопис на Св. Василий Велики с монашески правила. Други ръкописи от ценната сбирка на манастира свидетелстват какви са били песнопения от най-ранния период на славянската книжовност, които представляват изключителен интерес, защото някои от тях са единствени по рода си.

Музеят на манастираИнтересът на учените расте

През последните няколко години е извършен опис на цялата библиотека на Зографския манастир, уточниха двамата учени. През последните години манастирът се е отворил към изследователите и както игуменът, така и библиотекарят съдействат за научните изследвания там. Така се оформили няколко екипа, които работят по писменото наследство на манастира. След 2009 г. интересът към това богатство лавинообразно расте. През 2010 е започнала дигитализацията му.  

Братството в различните години е било с различен брой монаси и всяко едно име представлява ценност за изследователите, изтъкна Венцислав Каравълчев.

По следите на книгите и ръкописите

Не за всяка книга от манастирската колекция се знае как е попаднала там, а също и как колекционерите са се сдобили с някои безценни екземпляри, коментира проф. д-р Андрей Бояджиев. „И сега най-много от тези книги и ръкописи се намират в библиотеките на Англия и в Русия. Преди няколко години наш колега намери много интересен псалтир, който се пази във Варна.“ При някои от ръкописите са били нелегално изнасяни по няколко листа многократно, докато се събере целият ръкопис.

Пещерата на Св. Козма Зографски

За църковната тишина и цивилизацията

За Венцислав Каравълчев попадането на Атон е като пътуване в миналото. „Въпреки че последните 30-40 години промениха доста неща и на Света гора. Допреди 30-40 години там нямаше автомобили, нямаше електричество, нямаше телефони. Сега, малко или много, външният свят влезе на това място – с генератори или с волтаици има ток във всички манастири, има интернет, има клетки за мобилните оператори.“ Това не е хубаво според някои от монасите, допълва го проф. Андрей Бояджиев. „Те затова са станали монаси – да се отдадат на съзерцание и на съвсем друг тип живот, да избягат малко от света, да живеят в по-различен свят. Така цивилизацията като се намесва, те самите не се чувстват много добре.“ През зимата е най-спокойно за монасите. Външните хора са любопитни, но всеки поклонник реално смущава реалния ритъм на манастира, който не отказва гостоприемство, разказаха още учените.

Животът на монаха е молитва, разделена на частна (лична) – в килията и обществена – в храма. Богослужението в храма започва рано сутрин, към 3 бие клепалото, към 6-6.30 започва светата литургия, към 8.30 богослужението свършва. Два до четири пъти месечно има всенощно бдение. Манастирите на Света гора не вървят по нашето време, а по византийското и разликата при някои манастири може да е три-четири часа спрямо нашето време по часовник, разказа Венцислав Каравълчев. Когато са там, учените също участват в богослужението, макар и не толкова по стриктен режим. В нашата обител живеят около 40 монаси и 10 послушници.

Още други любопитни детайли за делника на Атон и в Зографския манастир слушайте в звуковия файл.
Снимки в публикацията: Андрей Бояджиев и Венцислав Каравълчев - Личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33