Хонконг е затаил дъх в очакване на местните избори в неделя. Макар и да става все по-малко вероятно, не е изключено те да бъдат отменени заради кризисната ситуация, чийто край обаче не се вижда. Барикадиралите се студенти в кампуса на Политехническия университет са на ръба на хуманитарна криза, а животът на всички останали буквално е спрял. Проблемът вече не е нито заради един закон, провокирал мирните демонстрации през лятото, нито заради неспазените обещания на правителството и Пекин. Това е въпрос на идентичността на хората в Хонконг - част от които се страхуват от Китай, а други - се чудят защо. Как изглежда Хонконг днес и какво бъдеще го очаква?
Политехническият университет в Хонконг - едно от най-скъпите и престижни учебни заведения в Азия, сега е военна крепост на протестиращите срещу режима студенти. В атмосферата вътре ни пренася репортаж на Би Би Си, направен след няколкото опита на студентите да напуснат затвора, в който сами се барикадираха.
„Очевидно е, че ситуацията на тези протестиращи става все по-тежка. Запасите им от храна и вода намаляват, а още по-лошото е, че не е ясно какво ще се случи с тях. Не съм убеден, че полицията действа съвсем адекватно в ситуацията, което усложнява още нещата. Всъщност - проблемът е още от юли. Аз не мисля, че е най-правилното нещо да се използват сълзотворен газ и гумени патрони“, коментира в интервю за „Събота 150“ Адам Ни - вътрешнополитически анализатор на политиката на Китай, който отскоро започна работа в Тайпе - столицата на Тайван.
„В сърцето на настоящата криза е конституцията. Въпросът е накъде ще върви Хонконг. Конфронтацията е между правителството, което е подчинено на режима в Пекин и хората, които искат да запазят свободата си. Китай постепенно затяга контрола върху Хонконг и се опитва да наложи своя режим и политическа система.
Мисля, също така, че проблемът се корени и в отношението към Тайван и политическата система там. И в двата случая обаче може да кажем, че вината е в Пекин, който не спази обещанията си. „Една страна, две системи“ е не просто обещание на хората в Хонконг, но и скрепен с документи ангажимент към Великобритания. Именно затова съм категоричен, че действията на Китай ни провокираха да стигнем до ситуацията, в която се намираме днес“, отбелязва Ни.
Как се стигна до кризата?
Професор Мартин Димитров, преподавател в университета в Тюлейн, Ню Орлиънс, припомня: „До 1997 г. Хонконг е британска колония и след това има 50-годишен период, в който е част от Китай, но запазва определена автономия във вътрешната си политика. А външната и отбраната са част от прерогативите на Китай. От 1997 г. досега има серия от различни протести, които се опитват да урегулират точното количество на тази автономия във вътрешната политика.
През 2014 г. имаме т.нар. чадърени протести, от които всъщност нищо конкретно не произлезе“.
Според Адам Ни това е изцяло протест срещу Пекин, срещу правителството на Хонконг и полицията, която си позволи брутално отношение към протестиращите. Вече причините са много далеч от Закона за екстрадиция, който провокира първите мирни демонстрации. Макар и той да запали искрата, вече протестът е в името на свободата и против политическата система.
Сега има известен застой - преди буря, защото в неделя се очакват местни избори в 18-те района в Хонконг, в 16 от които в момента има прокитайски наместници. Ако изборите се проведат по правилата - без недопускане на кандидати и без обявяване на вота за невалиден, големи шансове имат шест продемократични кандидати.
„Всички очакват какво ще се случи в неделя“, посочва Мартин Димитров.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
Прокуратурата иска от МВР да предприеме мерки във връзка със зачестилите случаи на насилие на обществени места, при управление на автомобили, както и на домашно насилие. Ръководителите на районни и окръжни прокуратури да изискват от полицията информация за всички подадени сигнали за упражнено насилие и при данни за извършено престъпление незабавно да..
В Лондон полицията за борба с тероризма арестува 6 души по подозрение за дейност, свързана със забранената въоръжена групировка Кюрдска работническа партия, наричана още ПКК, съобщи Би Би Си. Лондонската полиция съобщи, че две жени - на 59 и 31 години, и четирима мъже - на 27, 62, 56 и 23 години, са били арестувани на различни адреси в ранните часове..
Решението на КС да допусне и 5-те искания за касиране на последните предсрочни избори е безпрецедентно с оглед на мащаба - брой секции, които трябва да бъдат проверени. Това каза пред БНР Цветелина Пенева от Обществения съвет на ЦИК и подчерта: " Задачата е сериозна по мащаб, защото има много малко време . Крайният срок на експертите е 10-и..
Три години затвор при първоначален общ режим получи шофьорът на тежкотоварен камион, която в края на октомври миналата година, беше задържан на ГКПП "Кулата" с близо 81 килограма марихуана. Присъдата беше наложена от Окръжния съд - Благоевград след постигнато споразумение между прокуратурата и извършителя на престъплението. 60-годишният шофьор..
Няма изненади в това, което виждаме в ЕК. Изненада ме, че за първи път сме свидетели, в моя опит от 2007 г., когато ключови комисари и вицепрезиденти са държани като заложници, докато не се уговорят групите, че няма да си отстрелват кандидатите. Не е било в такъв мащаб преди. В този период малко се говореше за техните качества, коментира..
С пропагандно говорене РСМ се опитва да покаже относителна конструктивност. Това каза пред БНР доц. Наум Кайчев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и заместник-председател на съвместната историческа комисия между България и Република Северна Македония (РСМ). Александър Николоски: РСМ има проблем не с Франция, а с..
Видяхте какво се случи в пленарната зала, коалиция "Москва" е вече факт, каза лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски пред журналисти в кулоарите на парламента. По думите му Кирил Петков "кръжи – първо, на колене при "Възраждане", сега - на колене влезе при БСП, готов на всичко, за да опази ограбеното". Пеевски се обърна към избирателите..
Пеевски е човекът, с когото Борисов води разговора, а не с ПП-ДБ . Това каза пред БНР Арман Бабикян, ПР експерт и бивш депутат от "Ние идваме". "..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
Със съмишленици обмисляме създаване на политически проект , когато сме готови - тогава ще го обявим. Това каза пред БНР Корнелия Нинова, бивш..