"Пещерна политика" или "зелена утопия" е решението на ЕИБ за изкопаемите горива

"Климатични решения: Пътят към утопия" - така е озаглавена публикация на Европейската инвестиционна банка, в която се анализира трафикът в градовете и се предлагат решения за намаляване на вредните емисии. Доскоро за много банкови експерти да се създаде "климатична банка" също звучеше утопично, но именно базираната в Люксембург институция зададе тон и анонсира амбициозната цел да се превърне в такава. За "критичното" десетилетие от 2021 до 2030 година, в което трябва да бъдат овладeни климатичните промени, банката ще налее един трилион евро за каузата. 

Първата стъпка обаче няма да се отнася до градската среда, а до големите проекти с изкопаеми горива. В края на 2021 година Европейската инвестиционна банка ще прекрати финансирането им. На политическо ниво критиките дойдоха от Русия, чийто президент Владимир Путин определи идеята за намаляване на употребата на природен газ като "странна" и прогнозира, че с такова мислене "човечеството би завършило отново в пещерите". "Пещерна политика" или "зелена утопия" е решението на най-големия публичен кредитор в света?

“Новото решение на Европейската инвестиционна банка може изцяло да промени играта. За мен това е чиста победа за зеленото движение. Спомням си, че само преди година говорихме за лимит от 550 грама въглероден диоксид на произведен киловат електроенергия. Този стандарт беше напълно адаптиран към проектите, финансирани от банката. Сега говорим за много по-малки стойности - 250 грама за произведен киловатчас, което изключва и най-модерните централи, работещи с природен газ”, коментира Никос Манцарис от гръцката неправителствена организация "Зелен тръст".

“Очаквам тази промяна да повлияе и върху националните политики. Ще дам за пример моята родина - Гърция. Вероятно знаете за решението да се откажем от лигнитните въглища до 2028 година. Опасението е, че след като се откажем от лигнитните въглища, ще трябва да изградим заводи за производство на електроенергия чрез природен газ. Надявам се, че това решение на Европейската инвестиционна банка ще замрази тези идеи за нови заводи, работещи с природен газ”, отбеляза той.

В страната обаче има протести срещу затварянето на въглищните централи, а в медиите има и много лични истории. Хората са притеснени от мисълта, че може да се спре с използването на въглища.  

Тревога има и сред сънародниците му, но ние ще отидем на границата между Германия и Холандия, където се намира една от най-големите мини и има чести протести на екоактивисти. Включително през лятото се стигна до сблъсъци.

Въпреки че екодвиженията стават все по-активни, а Европейската инвестиционна банка даде ясен сигнал, че банкирането ще има нови правила в следващите десетилетия, остават съмнения:

„Аз също споделям това опасение. Трябва да разберем, че краят на 2021 година беше компромисен срок. Първоначалната идея беше за 2020 година, което практически означава по-малко от два месеца, но компромисът беше необходим, за да получим съгласието на държави като Германия и Италия, които в началото категорично се противопоставяха на подобна промяна“.

„В идеалния случай ние бихме се надявали, че банката осъзнава, че няма необходимост да чака години, за да осъществи своята "зелена" промяна". За съжаление, това е политическото решение. Не вярвам, че ще се стигне до изключения преди уречения срок. Ако ме питате, това е много добра идея, но има изключително голям политически натиск някои проекти все пак да бъдат финансирани“, допълни Торфин Страйнфорт от базирания в Брюксел Институт за европейски екологични политики. 

От 2022 г. банката ще финансира проекти за газова инфраструктура, само ако разработчиците поемат „конкретни, реалистични ангажименти“ да инжектират нарастващи дялове на нисковъглеродни газове като водород и биогаз в тръбопроводите, обясняват от Люксембург.

„Факт е, че все още ще има кредитиране и на "други" проекти, но то ще бъде предназначено основно за преминаване към "зелено поведение".

47% от европейците се страхуват повече от климатичните промени, отколкото от тероризъм, сочи изследване на Европейската инвестиционна банка. Ще променят ли и другите банки поведението си - например - в частния сектор, според Страйнфорт:

„Частните банки вече се движат в тази посока, въпреки че процесът все още е много бавен. Необходимо е банковият сектор да стане по-прозрачен и да има повече регулации, за да се стимулира "зеленото" поведение на банките“.

Все пак говорим за изцяло нова ера в правенето на бизнес, смята Старйнфорт, но без прекален оптимизъм:

„За Световната банка би било много по-трудно да направи толкова генерална промяна. Тя най-вероятно би се срещнала с натиска на много повече консервативни акционери. Все пак Европейската инвестиционна банка следва политиката на Брюксел, където е много по-лесно да се постигне разбирателство, отколкото на глобално ниво“.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.