Нобеловият комитет връчи наградата за литература на австрийския писател и драматург Петер Хандке на фона на бурни протести и разнопосочни реакции. Хандке, който в миналото постави под въпрос извършените от сърбите военни престъпления и подкрепи Слободан Милошевич, разбута бурето на Балканите и ясно показа, че то е още пълно с барут, насочи прожекторите към тенденции в Европа, които всички наблюдаваме през последните години.

Гений или адвокат на дявола, може ли творчеството да бъде разглеждано отделно от твореца - Тоня Димитрова потърси отговорите от Прищина, Баня Лука и Сараево.

Още от самото начало Петер Хандке се опитва да тества границите на литературата. Написва безмълвна пиеса - "Часът, в който не знаехме нищо един за друг", а актьорите единствено се разхождат по сцената, без да кажат и дума. Пробивът му през 66-та идва с „Обида за публиката“, в тази пиеса актьорите започват да обиждат хората в залата, а на тях това дори им харесва, някои отвръщат със същото. През 70-те и 80-те Хандке получава всеобщо признание, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ го нарича „галеник на западногерманските критици“.

Обратът идва през 90-те. През 96-та публикува две есета под заглавие „Справедливост за Сърбия“. Пътува до Сърбия и контролираните от Сърбия части на Босна, говори с местните хора, привлечен е към войните на Балканите заради словенските си корени по майчина линия. Хората пътували с него разказват, че за Хандке Югославия е била богата, мултикултурна държава, в която липсва национализмът, който е виждал в Германия и Австрия, регионът е почти като утопия за писателя. Подобно на мнозина сърби и Хандке е завладян от югоносталгията, утопията е разбита на парчета от войните, остава безчувствен към страданията на бошняци и косовари и вместо това насочва вниманието към страданията на сърбите. Но не тези две есета преобръщат изцяло настроенията срещу него, а речта му на погребението на Милошевич - дори най-твърдите му поддръжници смятат, че с присъствието си на тази церемония той заема категорична политическа позиция.

„Петер Хандке е истински писател, със собствени възгледи. Той направи оценка на ситуацията през 90-те въз основа на етиката и морала. Има много хора, които смятат, че той е длъжен да мисли по същия начин, както мисли мейнстриймът в международната общност по това време. Но той имаше различно мнение“, казва професор Милош Шолая от университета Баня Лука в Република Сръбска. Босненските сърби приветстваха избора на Хандке за Нобелов лауреат по литература,  някои дори го приемат като втория сърбин получил тази награда след Иво Андрич. 

Шолая допълва: „Сърбите все още живеят със съзнанието, че много сърби са подценявани и потискани заради действията на международната общност. Това е нещо, което е в сила още от началото на 90-те. За хората тук е важно да има някой, който наистина да разбира в каква ситуация са били по време на войните“.

Дори приветствията за наградата на Петер Хандке са обгърнати в политика. Ведрана Божинович е актриса от Народния театър в Сараево, вижда с очите си страдание, което малцина от нас в България са виждали.

„Вярвам, че изкуството трябва да бъде движеща сила за човечеството, фар, който да показва на човечеството накъде да върви и дали върви в грешна посока. А сега този фар насочва към нещо много грешно, не в правилната посока, не като движеща сила, а е подигравка с всичко, в което вярвам“, казва тя.

Артистите от десетилетия дискутират може ли изкуството да се разглежда отделно от твореца. В някои случаи това наистина е възможно, казва Ведрана Божинович, но не и когато става въпрос за Петер Хандке:

„В случая с г-н Хандке е много трудно изкуството да се отдели от твореца, защото през последните 20 години неговите творби са неразделни с политическите му възгледи - ясно и силно са изразени в творчеството му. За мен лично, като човек, който е абсолютно влюбен в ангелите, които защитават гражданите на Берлин във филма на Вендерс, за чието създаване помага Хандке, не разбирам как такъв човек може да бъде ангел-хранител на Слободан Милошевич - касапина на Европа“.

Нобеловата награда за литература е заради творбите на Хандке, а не заради политиката - казва  Милош Шолая от Република Сръбска:

„Петер Хандке получи наградата заради литературата, но има много хора на Балканите, които смятат, че това е политически въпрос, особено за поведението на Хандке през 90-те. По това време той беше много близък до сърбите, неговите творби говорят за сръбския народ, настояваше за справедливост за Сърбия“.

Редица държави, сред които Косово, Турция, Албания бойкотираха церемонията по награждаване на Петер Хандке, Косово и кантонът Сараево го обявиха за персона нон грата, членове на Шведската академия подадоха оставки, а нобелов лауреат за мир върна наградата си. На фона на лавината от емоции, която беше отприщена, Хандке отказа да отговаря на въпроси, свързани с критиките срещу него - нарече ги празни и невежи, дори стигна до грубост в отношението си към репортерите.

„Това само показва, че г-н Хандке не  съжалява, че е защитавал военнопрестъпниците, че е подкрепял режима на Слободан Милошевич, който извърши военни престъпления в Босна и в Косово. Да, това разпалва дори повече реакции срещу отличието“, казва Агрон Байрами - главен редактор на вестник „Коха диторе“ в Косово. Полемиката около отличието на австрийския писател показват ясно какво се случва на Балканите, смята Агрон Байрами:

„Не само, че раните са отворени, но и конфликтите не са приключени - те продължават, само, че не с оръжия, а с думи. В случая с Косово имаме отношения със Сърбия, които фактически са конфликт. И една от причините да реагираме толкова негативно на Нобеловата награда за литература е, че тя спомага конфликтът да продължава“.

Ведрана Божинович смята:„Случаят с Хандке показва, че всичко на Балканите, в държавите от бивша Югославия, се използва за една много опасна политика и реторика. В председателството на Босна и Херцеговина има трима представители - бошняк, хърватин и сърбин - единият поздрави Хандке, а другите двама използваха всички дипломатически лостове да противодействат - свързаха се със шведското посолство и т.н. Лесно се вижда колко е разделена страната, колко е разделен регионът и как се използва буквално всичко, което може да засили това разделение“.

Отговорни за това са политиците, а не хората - казват в Прищина и Сараево.

„Хората не управляват държавите, политиците носят отговорност. И докато има лидери като Александър Вучич в Сърбия, който отрича, че в Косово са извършени каквито и да било престъпления, не виждам шанс за слагане на край на конфликта“, смята Байрами.

В интервю тази седмица Петер Хандке споделя, че винаги е искал да събере една майка от Кравица, където са извършени масови убийства на сърби, с една майка от Сребреница, където са избити 8 хиляди мюсюлмански мъже и момчета.

„Той искаше да знае каква е разликата между майка от босненската и майка от сръбската страна. Интересно е, че никой не искаше да подкрепи този призив и той остана изгубен в пространството“,казва Милош Шолая от Баня Лука.

Според хората в Косово и сред бошняците награждаването на Петер Хандке е само част от пъзела от опасни тенденции в Европа.

 „Очевидно е, че това се случва в много специфични обстоятелства. В момент, в който Европа страда от ислямофобия, изолира себе си, отказва да приеме извършените престъпления при различни войни - отличието е само част от цялата история. Не мисля, че това е изолиран случай или пък нещо неочаквано“, посочва Байрами.

За Ведрана Божинович не става въпрос само за ислямофобия, а за нещо много по-дълбоко:

„Ще чуете, че ако вместо за бошняци става въпрос за католици или евреи, подобен избор никога нямаше да бъде направен, той нямаше да получи награда. Но от друга страна в Европа има не само ислямофобия. Ние като че преживяваме 30-те години на миналия век. Страхувам се какво ще стане….Често пътувам и виждам телената ограда на унгарската граница. И като човек, преживял война, лесно мога да си представя как отново съм от грешната страна на бодливата тел“.

Но поне за едно гласовете от Баня Лука, Прищина и Сараево звучат в хармония. Полемиката около Петер Хандке предизвика дебат, който може и да бъде полезен, стига да не тръгва в посоката на омразата. Милош Шолая от Баня Лука:

„Наистина е добре жертвите да говорят по между си, защото и от двете страни има загуба. За нещастие никой не реагира на този призив“.

Според Агрон Байрами „това е добра възможност да спрем и да се замислим какво се случи наистина през 90-те. Мисля, че реакциите ще продължат - реакциите от Босна, от Косово, от други държави от региона като Хърватия, реакциите от чуждестранните журналисти от Съединените щати, от Великобритания, от Германия… Това показва, че има хора, които помнят. И в края на краищата помирение ще бъде постигнато въз основа на две неща - едното е истината, а другото е отговорност, справедливост. От това има нужда. Вероятно дебатът около Петер Хандке ще ни помогне да започнем да говорим наистина за това, което е важно“.

А Ведрана Божинович от Сараево смята: „Станахме глухи, само говорим и не слушаме“.