Микола Капитоненко: Срещата на Путин и Зеленски затвърди статуквото

Имаше ли победител от първата среща на президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Володимир Зеленски? Очаква ли се скорошен пробив за кризата в Източна Украйна? По тези и други теми Тоня Димитрова разговаря с Микола Капитоненко - професор от Университета по международни отношения „Тарас Шевченко“ и директор на Център за международни изследвания в Киев.

Украинският президент Володимир Зеленски избра да бъде дипломат и заяви, че срещата е завършила с равен резултат. Имаше ли победител?

Президентът Зеленски е прав като цяло, защото нямаше голям пробив на срещата на върха, нямаше и отстъпки от двете страни. Основно, резултатът затвърждава статуквото и няма победа, нито пък предимство за нито една от страните.

Кратко комюнике от само 2 страници - така завърши срещата, но в него не се споменава нищо за изтеглянето на чуждестранните въоръжени групи от Донбас, нито пък има конкретика за провеждане на местни избори в двата региона - Донецк и Луганск?

Защото по време на подготвителните работи, които започнаха през лятото, двете страни успяха да се договорят за техническите въпроси - оттегляне на силите, връщане на украинските кораби. А по-трудните и рискови въпроси са политически и именно те са в основата на решението на конфликта като промените в украинското законодателство, въпросът за изборите и контрола върху границата. Това са въпроси, по които Зеленски не искаше да прави отстъпки заради вътрешен натиск, а Путин от своя страна смята, че позицията на Русия е достатъчно силна, за да не прави и той отстъпки. В резултат на твърдите позиции и от двете страни най-вероятно този конфликт с ниска интензивност ще продължи.

Само няколко дни след срещата на върха в Донбас отново имаше огън, а двамата лидери се договориха да се споразумеят за постоянно примирие до края на годината. Наличието на насилие - какъв сигнал дава за това споразумение?

Това сигнализира, че силата на споразуменията, постигнати в Париж е като цяло същата като тази на Минските споразумения. Тези въпроси за установяване на примирие вече са заложени в Първото и второто споразумение от Минск, но опитите да се постигне това се провалиха. Предполагам, че същият ще е резултатът и от договореността от Париж. Двете страни препотвърдиха желанието да установят примирието, но по мое мнение, ако няма политическа формула за решение на кризата, това ще е много трудно да се постигне. Ето защо най-вероятно обстрелът ще продължи, вероятно ще има по-малко жертви, но ще бъде много трудно да се изтеглят силите напълно и да се установи зона за сигурност.

Основното искане на руския президент Владимир Путин на срещата е специалния статут на Донбас да бъде вписан в украинската конституция - може ли да се очаква отстъпка от страна на Киев и няма ли подобно нещо да отслаби украинската държава?

Сигналите са смесени - някои официални лица от Киев казват, че това е възможно, още повече, че това е задължение, което Украйна пое с Минското споразумение. Други, обаче, казват, че подобен ход е прекален. Според мен все още е възможно - това е технически въпрос дали Украйна ще приеме определен набор от регулации за специалния статут на Донбас, не задължително конституционни промени, а редица специални закони. Може би това би било достатъчно. Конституционните промени биха имали по-голяма тежест както за Русия, така и за хората, които живеят в окупираните територии, символично те са важни, но технически това може да стане и със специални закони.

Проблемът не е в това, че Украйна не е готова да направи тези конституционни поправки, а предимно за поредицата от стъпки - поправките са свързани с местни избори в Донбас, а местния вот е свързан с контрол върху територията там. Именно тук руската и украинската позиции са напълно различни.

Ролята на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон. Макрон обяви, че самото провеждане на срещата е постижение - играеха ли наистина посредническа роля или двамата бяха просто наблюдатели?

От самото начало, от създаването на Нормандския формат, Германия и Франция играят улесняваща роля в преговорите. До известна степен посредници, но с ограничена роля, с ограничени възможности значително да влияят на поведението както на Русия, така и на Украйна. Така, че те дават някакви гаранции, предполагам, че са обещали подкрепа в преговорите, управляват инструмента на анти-руските санкции, помагат за комуникацията и имат определени залози в този конфликт, но те не са много високи и ролята им в решаването на конфликта е много умерена.

Но залогът за Зеленски беше висок. Той беше изпратен в Париж с протести и скандирания - „Не на капитулацията!“. Как беше посрещнат на връщане?

Реакцията беше предимно положителна, защото той не прекрачи нито една от червените линии, които опозицията очерта, не взе рискови решения. Не съм убеден, че това е резултат от натиска, оказан от три парламентарни фракции, които събраха общо 17% от гласовете на изборите за Върховна Рада. По-скоро това е резултат от собствените изчисления на Зеленски, който осъзнава, че е зависим от хора, дори в собствената му партия, които не са толкова готови за про-руски подход в стратегията за управление на конфликта.

Договорена е нова среща след 4 месеца. Какво може да очакваме тогава и може ли да очакваме някакъв пробив?

Не мисля, че можем да очакваме пробив. Максимумът, който може да бъде постигнат е още една размяна на пленници и също по-стабилно примирие, вероятно оттегляне на сили от още места. И двете страни имат 4 месеца да намерят решение на най-трудният въпрос - как да се проведат избори в Донбас и връщане на контрола върху границата. Ако успеят да намерят решение през идните месеци, следващата среща на върха може и да донесе повече резултати.

На тази среща имаше друг важен аспект - газовия спор между Украйна и Русия. Според Зеленски преговорите  по договора за руски доставки на газ до Украйна и за Европа са разблокирани. Какъв напредък беше постигнат в тази сфера?

Този въпрос ще бъде решен по някакъв начин, защото договорът изтича в края на годината и транзитът на газ през Украйна трябва да продължи. Аз бях против свързването на газовия спор с конфликта в Донбас, няма и директна връзка между двете, но те са свързани косвено. Вероятно частичният прогрес, който беше постигнат като двете страни се договориха да продължат преговорите по газовия въпрос, вероятно това е най-практичния резултат от Париж и трябва да очакваме да има споразумение до края на годината.

Вашата оценка като цяло за дългоочакваната среща на върха - успя ли новакът на международната политическа сцена Зеленски да покаже, че може да е достоен опонент на ловкия Владимир Путин?

Цялостната ми оценка е, че Зеленски избра да играе на сигурно и като цяло изпрати същото послание, което и предишния президент Петро Порошенко изпращаше към Русия и към международната общност. В това отношение можеше да се постигне повече на срещата на върха, не по вина на Зеленски, а заради ситуацията като цяло. Двете страни не използваха пълноценно пулсът и динамиката на мирния процес, които се появиха през последните 6 месеца. През лятото се генерира достатъчно доверие, което позволяваше да се постигне по-голям напредък, но тъй като и Зеленски, и Путин бяха много предпазливи, накрая резултатът е доста скромен.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.