„Това, което правя, го правя от сърце. Знам, че е стойностно. Става дума за преводите, за прекрасния мост между Балканите и една част от Европа, и Изтока“, признава Хайри Хамдан, който е и съставител на поетически антологии. Последното, върху което е работил, е преводът на "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, който се очаква да излезе през януари. Преглежда отново и свой роман, озаглавен "Лешникови градини".
Хайри Хамдан е в България от 1982 година. В България завършва първо подготвителен курс по медицина, после се дипломира като инженер, но все го тегли към света на думите. Сега може да каже, че е пуснал здрави корени тук.
Родината - тук и там
"Тук усещам, че е моята родина. И там също. Имам страшно много приятели в Йордания. Но докато чувствам, че съм повече необходим тук, отколкото там, аз ще продължа да съм постоянно в България. Имам дом в Йордания. Мога по всяко време да се върна. Не прекъсвам моите отношения с Йордания."
„Това ми помогна, помогна ми инженерството – да подреждам мислите си, да подреждам живота си. То е една матрица сякаш. Няма опит, няма учене, което да не влиза в употреба в даден момент“, преценява днес, от дистанцията на времето.

Наскоро Хайри Хамдан представи в Литературен клуб "Перото" новата си стихосбирка „Водните линии на паметта“.
„Паметта е двигател на вселената, двигател на всичко. Паметници, памет, злопаметност, история… Защо паметта да няма своите лилии, които да я украсяват?“
Няма идеален човек, идеалният човек е скучен, казва още Хамдан, който вярва, че ако в един момент човечеството стигне до подобен идеализъм, Бог ще го смени с друго.
Болката, която заземява
Хайри Хамдан признава, че умее да прощава, а именно прошката може да помогне и да промени „тоя свят, който в момента е пълен със злоба и напрежение“.
„Много интересен, но същевременно много тих човек“ – така го определя писателката и преводач Здравка Евтимова, според която тази тишина е „тишината на направеното добро дело, на доброто“.
Болката заземява човек и той започва да усеща простите малки удоволствия от живота – например с лекота да се облича, да се разхожда, да си отвори шишето, сподели още Хайри Хамдан, който сега е с превързана обездвижена дясна ръка и не може да закопчае "и едно копче".
Самотата като убежище
В писателската и преводаческа работа има много самота. Това са часове, в които човек се отдава на словото, на мисълта, убеден е Хамдан. По думите му самотата е полезна, самовглъбяването във вътрешния свят е необходимо и успокоява, защото заобикалящият ни свят е много сложен и натоварващ.
„Когато съм много натоварен, тогава пиша стихотворения, тогава пиша моята поезия. Може в рейс, докато пътувам. Понякога се сбогувам с някое стихотворение – спи ми се, няма да ставам да ги напиша и наистина те се изпаряват. Спасение е, не е бягство. Аз не мога да си представя този свят без поезия, без метафори.“
Стиховете идват импулсивно, но не мога и без преводите, допълва още Хайри Хамдан, който вижда своята мисия в това да пренася "българския дух към Арабския свят".
Всеки изгрев е значим
Животът е Божи дар, който трябва да се уважава във всеки един миг, вярва Хайри Хамдан.
„Някои хора живеят, броейки дни и години. А трябва да ги живеем, ден след ден. Кога ще дойде заплатата, кога ще свърши този труден месец. Всеки ден е значим. Всеки изгрев е значим. Може би това е работата на поетите, на писателите, които просто осветяват пътя. Животът е един, даден веднъж. И човек, вече в едно озарение, ще усеща тези прекрасни мигове. Дори трудните мигове са значими.“
Хайри Хавмдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, на Западния бряг на река Йордан. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Носител е на международни литературни награди от Египет, Саудитска Арабия и Палестина. Отличаван е за преводите си от Съюза на българските преводачи. Негови творби са издавани на български, арабски, френски, английски, испански, шведски и други езици.
В края на 2025-а година избрахме да се срещнем с хора, чиято дейност не е активна само по празниците, защото за мисията няма срокове, зад нея стоят целогодишни действия и посвещаване. Представяме ви отблизо Кристина Патева-Маринова и Виктор Топалов. И двамата са съвременни будители, вдъхновяващи и мъдри. Кристина Патева влиза в много..
Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари. "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..
Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие . Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката. Красимир Аврамов е изпълнител с..
Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..