Президентът Румен Радев смята да предложи промени в Конституцията, свързани със съдебната власт. В края на днешната среща с представители на неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати, държавният глава обобщи:

„Виждам консенсус, че трябва да има промяна. Тази промяна трябва да засегне и Конституцията. Има консенсус за независимост на българския съд, автономност на прокуратурата, много по-малка зависимост от политически и други вмешателства. И това е добре, че имаме този консенсус, въпросът вече е как, с какви инструменти той ще бъде постиган“.

Още в началото на срещата президентът заяви готовност да предложи промяна в основния закон, но посочи, че търси широка обществена подкрепа. Консултациите за необходимостта от промени в Основния закон не са публичен линч над новия главен прокурор и новия председател на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), заяви Румен Радев.

Държавният глава подчерта, че

консултациите не целят унищожаването на българската прокуратура, не обслужват политически партии,

нови политически проекти и нови избори:

"Те не са и основното предизвикателство пред мандата на новия главен прокурор. Напротив - ако неговата кауза е обективна, независима и ефективна прокуратура, той може и би следвало да се възползва от тези консултации, защото те целят точно това.

Една прокуратура може да се самоунищожи и самообезличи, ако не води ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта", изтъкна Радев.

Той смята, че

на Иван Гешев и на Сотир Цацаров трябва да им се даде възможност да работят спокойно.

„Новият главен прокурор, неговата задача е да убеди обществото, че брани закона, а не управляващите и определени олигарси. Пред новия председател на КПКОНПИ стои предизвикателството да превърне този орган от пасивен в истински ефективен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта".

Тези задачи според президента, били трудни за изпълнение в страна в която корупцията е държавна политика. 

На консултациите при президента Мирослава Тодорова от Съюза на съдиите посочи като проблем смесването на съдийския и прокурорския статут в българската Конституция:

„Прокуратурата, бидейки в системата на съдебната власт, може да бъде администрирана и управлявана така, че да се засили общественият контрол върху нея. Същевременно изцяло да се изолира възможността прокуратурата - чрез естествената й колаборация с изпълнителната власт и с Министерството на вътрешните работи, да въздейства върху управлението на съда. Това означава  - по-голяма обществена квота в прокурорската колегия, така че прокурорите да бъдат малцинство и същевременно  - намаляване на политическата квота в съдийската колегия, така че съдиите, избрани от съдии да бъдат мнозинство“.

Фокусирането на общественото внимание към прокуратурата не се отразява добре на тази система, посочи Евгени Иванов от Асоциацията на прокурорите. Според него мястото на прокуратурата е в съдебната система:

„Това наистина е най-голямата гаранция прокурорите да се чувстват независими. Винаги върху съдебната система има опити за оказване на давление, но именно мъдрият законодател, когато е изработил настоящата Конституция, е преценил как трябва да е позиционирана съдебната власт и съставните части на тази съдебна власт как да взаимодействат помежду си. И при всяка следваща промяна трябва да се прави много сериозен функционален анализ какъв би бил резултатът от тази промяна“.